Решение № 306 от 30.03.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503152 по описа за 2020 година

С решение от 14.05.2020г., постановено по гр.дело № 3937/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 22 състав е отхвърлен искът на Е. Х. И., предявен против Ж. Й. К. за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик, на основание придобивна давност, на недвижим имот в гр.*** кв.*** на ул. „***” №**– УПИ XIX-99 от кв.106 по плана на м.Подуене-Редута с площ 299 кв.м, а по скица поземлен имот с площ 301 кв.м, заедно с построената в УПИ масивна жилищна сграда, състояща се от първи партерен етаж с площ около 75 кв.м, втори подпокривен етаж с площ около 55 кв.м, сутеренен етаж с площ около 140 кв.м, от които 40 кв.м жилищна площ, две ателиета със санитарни възли, механа, стая за масаж и санитарен възел, а по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед РД-18138/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК - поземлен имот с идентификатор ***, а сградата – с идентификатор *** - на два етажа с площ 85 кв.метра.

С решението на СГС е признато за установено по отношение на Е. Х. И., че Ж.

Й. К. е собственик на недвижим имот в гр.***, кв.*** на ул. „***”№ **– УПИ XIX-99 от кв.106 по плана на м.Подуене-Редута с площ 299 кв.м, а по скица -301 кв.м, заедно с построената в УПИ масивна жилищна сграда, състояща се от първи партерен етаж с площ около 75 кв.м, втори подпокривен етаж с площ около 55 кв.м, сутеренен етаж с площ около 140 кв.м, от които 40 кв.м жилищна площ, две ателиета със санитарни възли, механа, стая за масаж и санитарен възел, а по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрен със Заповед РД-18-138/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК-поземлен имот с идентификатор ***, а сградата - с идентификатор *** - на два етажа с площ 85 кв.м и Е. Х. И. е осъдена да предаде на Ж. Й. К. владението върху имотите, както и е осъдена да плати на Ж. Й. К.

1 сумата 12 821,65 лева, представляваща наем за ползването на имотите за периода от 04.10.2016г. до 02.11.2017г.

С решението на СГС са оставени без уважение направените от Е. Х. И. против Ж. Й. К. възражения за заплащане на извършени подобрения в процесните имоти; за право на задържането на имотите до заплащане на част от стойността на подобренията и за прихващане със стойността на присъдения наем за сумата 12 821,65 лева и Е. Х. И. е осъдена да плати на Ж. Й. К. сумата 5 651,88 лева разноски по делото.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от Е. Х. И., чрез пълномощника адв. П.П., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, смята, че е категорично установено от събраните писмени и гласни доказателства, че е придобила процесните имоти, на основание давноснотно владение; че строителството е започнало през 1993г.-1994г., когато Ч. К. е живял с нея и че средствата за осъществяването на СМР са платени от нея. Сочи, че още в исковата молба изрично е посочено, че Ч. К. устно е заявил, че подарява на Е.И. къщата и двора и дава съгласието си тя да строи в него. Оспорва извода на съда, че предявеният от Ж.К. ревандикационен иск е основателен. Сочи, че съдът от една страна е приел, че стойността на извършените СМР е 99 255,80 лева, че повишената стойност на имота е 258 000 лева, но е направил неправилен извод, че тези подобрения не са извършени от Е.И. и с нейни средства, без такова възражение да е въвеждано в процеса и без да е разпределена доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че И. разполага с парични средства в процесния период, с които да плати строителството. Поддържа, че от събраните гласни доказателства се установява категорично, че към момента на осъществяване на строителството Ч. К. не е разполагал с финансови средства и че мащабното строителство в имота е започнало, когато Е.И. е заживяла в него. Смята също, че съдът не е следвало да приема заключението на СГрЕ, тъй като експертът сам е издирвал документи, без да се снабди със сравнителен материал от издателя на оспорваните договор за СМР и приемопредавателен протокол и е дал различни вероятни отговори, които разколебават заключението, което е и необективно. Искането е да бъде отменено решението и вместо това предявеният от Е.И. иск бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от Ж. Й. К., чрез пълномощника адв. В.Т., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран от Е. Х. И. с искова молба, с която против Ж. Й. К. е предявила иск с правно основание чл.124 ГПК, във вр.чл.79 ал.1 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик, на основание придобивна давност, на подробно описан недвижим имот в гр.***, кв. *** на ул. *** № **, заедно с построената в УПИ масивна жилищна сграда.

2

В исковата молба се твърди, че в периода от 12.08.1993г. до 04.10.2016г. Е. Х. И. живяла на съпружески начала с Ч. Г. К.-баща на ответника в придобит от него още през 1989г. недвижим имот в гр.***, кв.*** на ул. „***” № **, заедно с построената в него сграда с площ 45 кв.метра. Твърди се, че през пролетта на 1994г. ищцата споделила на Ч. К. желанието си да купи къща със земя в кв.Редута и той й заявил, че й подарява процесните къща и дворно място, защото въпреки, че започнал да укрепва сградата, трябвало да спре, тъй като не бил преценил правилно финансовата тежест, която ще поеме за да превърне имота в годен за обитаване.

Ищцата твърди, че много се зарадвала на подаръка и започнала да ремонтира, пристроява и подобрява имота, като през м.май 1994г. предприела изграждане на антре на къщата, бетонова площадка пред сградата от южната й страна към ул. „Юндола“ и оформяне на кладенец в двора. Сочи, че наела строителна фирма, която да извърши тези дейности. Поддържа, че предприела изграждане и оформяне на първия етаж от къщата, с цел да го направи основен етаж за живеене. Сочи, че таванският етаж бил променен в етаж за живеене с изграден санитарен възел и три самостоятелни стаи.

Поддържа, че през пролетта на 1995г. възложила на фирмата, която до момента извършвала СМР в имота, да проектира и изгради басейн с отводнителна система и помпено съоръжение и изграждане на сауна и складово помещение, била изградена и механа. Твърди, че през лятото на 1996г. била излята плоча над изградения басейн с обособено място за паркиране на автомобил, били построени и две стълбища, а през лятото на 1997г. по възлагане на ищцата строителната фирма преустроила съществуващото мазе под старата къща и построила до него друго помещение, били изградени стая за масаж и санитарен възел. Сочи, че възложила проектиране и изграждане на плътна ограда на дворното място от четирите му страни, изграждане на навес от дървена конструкция до източната страна на сградата над басейна, а през 2002г. променила предназначението на помещението, в което се намирал покрития басейн.

Ищцата твърди, че от 1994г. владее имота необезпокоявано и със съзнанието, че владее за себе си. Сочи, че след смъртта на Ч. К., ответникът-негов син й се обадил и й съобщил, че иска да продаде къщата и дворното място. Ищцата смята, че е собственик на описаните подробно в исковата молба недвижими имоти, тъй като ги владее повече от двадесет години.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Ж. Й. К. оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения без да оспорва факта, че ищцата и баща му Ч. К. са живели на съпружески начала в къщата на баща му. Твърди, че Ч. К. е придобил през 1989г. дворно място с площ 297 кв.м, заедно с построената в имота масивна жилищна едноетажна сграда с площ 45 кв.м, като към момента имотите били нанесени в кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Ответникът сочи, че след придобиването на имота баща му започнал строителни дейности по преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуващата в имота къща. Твърди, че от множеството подадени жалби против Ч.

К. в администрацията на Район Слатина се установява, че именно той бил известен сред съседите си като собственик на имота. Сочи, че обстоятелството, че баща му не е прехвърлил имота на никого и че е смятал себе си за собственик на същия, се установява и от подаваните от него декларации и молби за преустройство и узаконяване на незаконните строителни работи, където изрично е посочвал себе си за собственик. Поддържа, че имотът бил деклариран от баща му в данъчна служба като негова собственост и именно той заплащал данъците върху него. Ответникът сочи, че ищцата е заявявала, че няма претенции върху процесните имоти, а единствено иска 3 земеделски земи, включени в наследството на Ч. К..

Ответникът Ж. Й. К., на основание чл. 211 ГПК, е предявил против Е. Х. И. насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС-да се признае за установено по отношение на И., че Ж. К. е собственик по наследство от баща си Ч. Г. К. на спорните недвижими имоти-поземлен имот с идентификатор №*** и сграда с идентификатор №***, както и да бъде осъдена Е.И. да му предаде владението върху тях. Ж.

К. е предявил против Е.И. и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - да бъде осъдена И. да му плати сумата 12 821 лева-обезщетение за ползване на описаните имоти за периода от 04.10.2016г. до 02.11.2017г., ведно със законната лихва от 03.11.2017г. до окончателното плащане на сумата.

В насрещния си иск Ж. К. отново твърди, че е през 1989г. баща му Ч. К. е придобил процесните имоти, като пристроил и надстроил намиращата се в дворното място жилищна сграда. Сочи, че на 04.10.2016г. баща му починал и тъй като е негов единствен наследник по закон собствеността върху имотите преминава върху него.

Твърди, че Е.И. упражнява фактическата власт върху имотите без да има основание за това, поради което иска да бъде признато за установено, че той е собственик по наследяване на спорните имоти, както и да бъде осъдена И. да му предаде владението.

Сочи, че тъй като И. го е лишила от правото да ползва имотите в периода от 04.10.2016г. до 03.11.2017г. иска тя да бъде осъдена да му плати обезщетение за ползването за посочения период.

В срока за отговор на насрещната искова молба ответницата Е. Х. И. оспорва предявените с нея насрещни искове като неоснователни. Твърди, че депозираните от името на Ч. К. молби до началника на отдел „Архитектура и благоустройство”-Слатина са изготвени лично от нея; че тя е организирала и финансирала лично извършените в имота СМР. Е.И. сочи, че в случай, че съдът приеме, че насрещният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е основателен, прави евентуално възражение за прихващане със същата сума, представляваща стойността на извършените от нея в имота подобрения, евентуално представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота; претендира заплащане на сторените разходи по СМР и прави възражение за право на задържане до заплащане на стойността на подобренията.

Със заявление от 16.03.2018г. Ж.К. оспорва твърденията, че Е.И. е извършвала, описаните подобрения в имота, както и че е заплащала за тях. Оспорва направеното възражение за прихващане с претендираните суми, както и възражението за упражняване право на задържане върху процесните имоти до изплащане на подобренията. Ищецът по насрещния иск е посочил, че с представените от Е.И. договор за изпълнение на СМР от 21.05.1994г. и приемо-предавателен протокол от 08.12.1998г. се цели установяване на невярно обстоятелство-че са договаряни дейности и заплащани суми, като е оспорил и достоверността на датите, посочени в договор за изпълнение на СМР от 21.05.1994г. и приемо-предавателния протокол от 08.12.1998г., с твърдения, че тези документи са антидатирани и са били съставени за нуждите на процеса. Сочи, че дори оспорените документа да са подписани от С. П. С.-управител на „Просима” ЕООД, то те не са подписани през 1994г. и през 1998г., както е посочено в тях.