Решение № 1002 от 18.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Бургас, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100501851 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№ 5898/29.10.2024г. по описа на РСАйтос, подадена от Община Айтос, Булстат 000056764, с адрес: гр. Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 3, представлявана от кмета Васил Едрев, против Решение № 236 от 17.10.2024г. постановено по гр.д.№ 341/2024г. по описа на РС- Айтос.

С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен иска на П. Н. Х., ЕГН ********** и И. Н. С., ЕГН **********, за приемане за установено спрямо ответната страна – Община Айтос, че ищците са собственици на следния недвижим имот: УПИ VI – 629 в кв.180 по плана на гр.Айтос с площ от 640 кв.м., при съседи: улица; УПИ VII – 630; УПИ VIII – 630; УПИ ХI – 628 и УПИ V – 626, 626 въз основа на присъединено давностно владение, в периода от 1930г. до 1951г. и при условията на наследяване и присъединяване.

С решението е прието за установено по отношение на Община Айтос, с адрес: гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 3, Булстат 000056764, че ищците П. Н. Х., ЕГН ********** и И. Н. С., ЕГН ********** са собственици на следния недвижим имот: УПИ VI – 629 в кв.180 по плана на гр.Айтос с площ от 640 кв.м., при съседи: улица; УПИ VII – 630;

УПИ VIII – 630; УПИ ХI – 628 и УПИ V – 626 по давностно владение, въз основа на изтекла в полза на ищците придобивна давност.

С решението е отменен Акт за частна общинска собственост (AЧOC) № 6196/12.06.2023г., вписан c aкт № 108, том 6 от 14.06.2023 г. в CB при PC-Айтос.

Община Айтос е осъдена да заплати на ищците направените съдебно-деловодни 1 разноски в размер на 977,76 лв.

П. Н. Х. и И. Н. С. са осъдени да заплатят солидарно на Община Айтос, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лева.

С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която по евентуалния иск е прието за установено, че ищците са собственици на УПИ VI - 629 в кв.180 по плана на гр.Айтос с площ от 640 кв.м., въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на закона.

Въззивникът намира за неправилен изводът на съда, че към 31.12.2017г. в полза на ищците е изтекла 10- годишна придобивна давност.

Сочи, че процесният имот е общинска собственост и по отношение на него е приложим въведения с § 1 от ЗД на ЗС мораториум, съгласно който до 31.12.2022г. давността спира да тече, поради което не е възможно имотът да е придобит по давност.

Изтъква, че разпоредбата на чл.86 ЗС, в редакцията му от ДВ бр. 31 от 17.04.1990 г., изключва придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл. 86 ЗС от ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр.

33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1. Действието на въведения мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна и общинска собственост е продължено до 31.12.2022г. от ЗДЗС. С Решение № 3/24.02.2022г. /обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022г,/ Конституционният съд обявява за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.), но това прогласяване има действие занапред т.е. от 08.03.2022г. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на Решение № 3/24.02.2022 г. в сила. Следователно, ищците по гр.д.№ 341/2024г. не са владели 10 години процесния имот след влизане в сила на Решението на КС, тъй като неговото действие не е ретроактивно и не прогласява противоконституционност на забраната за придобиване на вещи частна държавна и общинска собственост считано след 2006г.

На следващо място се сочи, че следва да се направи разграничение между спиране на давностен срок и прекъсване. Когато срокът бъде прекъснат, той започва да тече отначало, а когато бъде спрян, при отмяна на спирането, той продължава да тече. Заявява, че от 1996г. до 2006г. придобивната давност не е текла. С влизане в сила на решението на КС от 08.03.

2022г., придобивката давност може да продължи да тече.

Изтъква се, че в решението на КС, с което мораториумът е отменен, изрично е посочено, че с обявяването на разпоредбата на §1, ал.1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, т.е. изтекли до момента периоди, в които е упражнявано 2 фактическо владение, няма да се броят при преценка дали един имот е придобит по давност.

Срокът на придобивната давност ще може да започне да тече в срок от 3 дни след обявяване на решението на Конституционния съд в ДВ, т.е. от тази дата следва да се броят 10 години, съответно 5 години при добросъвестно владение, за да може държавен или общински имот да бъде придобит по давност. Поддържа становище, че не може да се твърди, че мораториумът е изгубил своето действие още от датата на първоначалното му въвеждане.

Изтъква се, че с нормата на чл. 7 ЗОбС /в сила от 01.06.1996г./ е въведена законова забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост - публична и частна. От 01.06.2006 г. с §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността е спряно течението на придобивната давност. След обявяване за противоконституционен текста на § 1 ЗДЗС и на §2 от ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г./, придобивна давност за имоти частна общинска собственост тече за периода за 18 дни (31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.) и не тече в периода 31.05.2006 г. 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 7.03.2022 г.

Ето защо въззивникът счита, че в настоящия случай ищците са владели имота 18 дни за периода 31.12.2017г. до 19 януари 2018г. и от 08.03.2022г., когато е влязло в сила решението на КС, поради което до датата на завеждане на иска не са изтекли необходимия 10- годишен давностен срок не е изтекъл и ищците не са придобили имота по давност.

На второ място са развити съображения, че районният съд не е съобразил всички относими към спора доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Въззивникът изтъква, че съдът сам е посочил, че съгласно трайната съдебна практика, за да промени държането си във владение държателят трябва да демонстрира намерението за своене на имота по явен и недвусмислен начин пред собственика, като е цитирал и съдебна практика. Освен това съдът е изложил и това, че презумпцията по чл. 69 ЗС- че владелецът държи вещта като своя намира приложение само когато по естеството си фактическата власт представлява владение още от момента на установяването си. В тази връзка въззивникът счита, че горното не се установявало от доказателствата по делото. За да се установи от кой момент започва да тече придобивния давностен срок следва по ясен начин да бъде установен моментът, когато ищците са заявили владелчески и собственически претенции към имота на общината. Тези претенции следвало да са очевидни и изразени по такъв начин, че да стигнат по недвусмислен начин до собственика, но подобни действия не са установени. В този смисъл не е било възможно общината да се противопостави на намерението за своене на владеещия несобственик, ако това владение не й е известно. От датата на придобиване на собствеността върху дворното място за общината било ясно, че ищците са ползватели на същото и го държат от името и за сметка на общината във връзка с ползването на сградите в него. Наличието на ограда и врата не е доказателство за установяване на власт от страна на ищците с цел своене, тъй като същите не са изградени от ищците, а са съществували към момента на придобиване на сградите върху имота и са с цел обособяването му и отделянето му от останалите имоти.

Декларирането му в службата за местни данъци и такси и плащането на данък за този имот също не представлява демонстрация на намерението за своене пред общината, тъй 3 като съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ в сила към датата на подаване на данъчната декларация по делото - 1998 г., това действие е извършено от ищците в изпълнението на законово задължение на ползвателя на общинския имот, в който притежава собствени сгради, а не на деклариране на намерение за своене.

Въззивникът счита, че от доказателства по делото е видно, че в първия момент, когато ищците по недвусмислен начин са изразили намерението си за своене на процесния имот пред общината, същата незабавно е предприела действия по противопоставянето му чрез издаване на АЧОС № 6196/12.06.2023г., вписан с акт № 108, том 6 от 14.06.2023 г. в СВ при РС-Айтос.

В заключение се посочва, че ищците са държали и ползвали процесния имот спокойно и необезпокоявано от 1996г. насам, но в нито един момент до 2023 г. това държане не е било променено във владение с намерение за своене, поради което нито общината е имала възможност да му се противопостави, нито пък е текла каквато и да е придобивна давност.

Иска се от съда решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – П. Н. Х. и И. Н. С., чрез пълномощника им адв. Боян Койнов, съдебен адрес: гр.

Бургас, ул.“Оборище“ № 82, ет.2.

С него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че предявения в условията на евентуалност иск за собственост е основан на придобивна давност в периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. и от 08.03.2022 г. до 09.04.2024г.

Сочи се, че съставения акт за частна общинска собственост, с който имотът е актуван като общински на осн. с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС не легитимира въззивника като собственик, тъй като не установява право на собственост на общината. Посочването в него на общото нормативно основание не удостоверява наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. Цитира относима съдебна практика, според която актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи.

Във връзка с твърдението във въззивната жалба, че не е изтекъл изискуемия десет годишен давностен срок, предвид въведения мораториум за придобиване по давност на вещи частна държавна и общинска собственост са изложени следните доводи.

С приемането на ЗС през 1951г. е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост, като през 1990г. е налице изменение, според което не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.

Тази забрана е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС от 1996г., в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност, т.е. за вещите - частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от 1996 г., давностният срок 4 започва да тече от 01.06.1996 г., като десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022г.