Решение № 11351 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11351 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯ. ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110113526 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ЕАД срещу Я. А. И., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 191,75 лв. – представляваща главница за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 07.08.2020 г. 24.10.2020 г., дължими по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва от 18.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 148,64 лв., представляваща неустойка, начислена на основание т. 11, б. „а“ от договора поради неизпълнение на задължението за заплащане на такси и използвани услуги, ведно със законна лихва за периода от 18.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми на 19.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 44784/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между Я. А. И. и „фирма“ ЕАД (с предишно наименование „фирма“ ЕАД) на 06.08.2020 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментна програма „Тотал+ с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС“ с месечна абонаментна такса за първоначалния срок на договора от 51,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 55,99 лв. Твърди, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени в 3 бр. фактури, издадени за отчетния период 07.08.2020 г. до 24.10.2020 г., както следва: фактура № ***/*** г. за отчетния период от 08.08.2020 г. до 24.08.2020 г. и със срок за плащане 09.09.2020 г., издадена за сумата от 82,18 лв., представляваща неплатена абонаментна такса и по която потребителят е заплатил извънсъдебно сумата от 35,22 лв.; фактура № ***/*** г. за отчетен период 25.08.2020 г. до 24.09.2020 г., със срок за плащане до 10.10.2020 г., издадена за сумата от 92,81 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги и фактура № ***/*** г. за отчетен период от 25.09.2020 г. до 24.10.2020 г. и със срок за плащане 09.11.2020 г., издадена за сума от 51,98 лв., представляваща неплатена абонаментна такса. На основание 1 чл. 11 от договора, поради неплащане в срок на задълженията, с фактура № ***/*** г. начислил договорна неустойка в размер на 148,64 лв. Посочва, че неустойката е начислена на основание т.11, б. „а“ от договора за мобилни услуги поради неизпълнение на задължението на потребителя по договора за заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Размерът на неустойката е формиран от 3 месечни абонаментни такси според май-високия размер на абонаментна такса според плана без ДДС (3*46,66 лв.=139,98 лв.) и възстановяване на част от разликата между най-високия и най-ниския месечен абонамент (в размер на 8,66 лв.), тъй като за първоначалния срок на договора е бил приложим промоционален месечен абонамент. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Я. А. И., с който оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е подписвал договора за мобилни услуги. Оспорва достоверността на представения договор за мобилни услуги.

Посочва, че при доставката не са й предоставени характеристиките на мобилния план, а само общи условия за подпис, не са й предоставени основни характеристики на услугите и цената. Оспорва да е ползвала предоставени от ищеца мобилни услуги, както и да е заплащала такси по договора.Твърди, че никога не е напускала страната през 2020 г., а в същото време в договора е посочено, че за периода е използвала минути и мегабайти интернет в роуминг. Оспорва като неравноправна клаузата за неустойка, като излага доводи, че същата не е индивидуално договорена клауза в договор между търговец и потребител, позволява оператора да получава престация без реално да предоставя услуги; клаузата определя различна отговорност за различните видове потребители на услуги и е несъразмерно висока. Твърди, че в договора липсва формуляр за упражняване на отказ от договора, като по този начин се накърняват права на потребител. Оспорва като неравноправна клауза правото на оператора да индексира веднъж годишно месечния абонамент без да предостави право на потребителя да прекрати договора без неустойка, в случай, че не е съгласен с повишената цена. Моли съдът да обяви договора за нищожен като противоречащ на добрите нрави, а при условията на евентуалност – да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги между него и ответницата, че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период и размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договора.

При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

От приетия като доказателство Договор за мобилни услуги от 06.08.2020 г. , сключен между Я. А. А. и „фирма“ ЕАД, се установява, че между страните е било налице облигационно отношение по повод предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер ***, при уговорен стандартен месечен абонамент от 51,99 лв. на месец (включващ предоставяне на 400 минути към Зона ЕС), като фактурите се издават на 25 число всеки месец. Уговорен е срок на договора 24 месеца, считано от 14.08.2020 г., както и че след изтичане на първоначалния срок на договора същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му за мобилните/фиксирани номера, посочени в него с едномесечно писмено предизвестие. Отбелязани са допълнителни услуги: 30 000 допълнителни еднократни МВ на максимална скорост в БГ за първите 3 месеца, отказване от хартиена фактура, лимит за мобилен интернет в България, роуминг, 25000 МВ мобилен интернет на максимална скорост в БГ и зона на ЕС на месец.

Към договора са приложени, подписани от Я. А. А. ценова листа за абонаментни 2 планове за частни и корпоративни клиенти от 07.08.2020 г. и декларация-съгласие от 07.08.2020 г., с която последният удостоверява получаването на подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на „фирма“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или общи условия на „фирма“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги. Независимо от наведените в хода на производството оспорвания ответницата не доказа, че положения в декларацията и договора подпис не изхождат от нея, поради което съдът приема, че същите са валидно сключени и носят подписа и на двете страни в правоотношението.

В срока на описания договор са издадени фактури, както следва: фактура № ***/*** г. за отчетния период от 08.08.2020 г. до 24.08.2020 г. и със срок за плащане 09.09.2020 г., издадена за сумата от 82,18 лв. с ДДС, представляваща месечна абонаментна такса; фактура № ***/*** г. за отчетен период 25.08.2020 г. до 24.09.2020 г., със срок за плащане до 10.10.2020 г., издадена за сумата от 174,99 лв., която включва разговори, данни, месечни абонаментни такси в размер на 92,81 лв. и натрупани задължения от предходния период в размер на 82,18 лв. с ДДС; фактура № ***/*** г. за отчетен период от 25.09.2020 г. до 24.10.2020 г. и със срок за плащане 09.11.2020 г., издадена за сума от 226,97 лв., която включва месечни абонаментни такси в размер на 51,98 лв. и натрупани задължения от предходния период в размер 174, 99 лв. с ДДС; и фактура № ***/*** г. за отчетния период от 25.11.2020 г. до 24.12.2020 г. и със срок за плащане 09.01.2021 г., издадена за сумата от 340,39 лв. с ДДС, която включва неустойка при предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 148,64 лв. и натрупани задължения от предходния период в размер 191,75 лв.

Следователно, видно е, че за процесните отчетни периоди по договора за мобилен номер *** се претендират единствено месечни абонаментни такси, като по твърдения на ищеца е извършено частично плащане по първата издадена фактура за сумата от 35,22 лв. В случая следва да бъде направено разграничение между задължението за абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът и задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия. Според Раздел IV, т. 23, б. „б“ потребителят дължи цена за месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.

Предвид изложеното, възраженията на ответницата за недоказано потребление, съдът намира за несъстоятелни.

Съгласно подписаната от ответницата декларация доставчикът я е уведомил за датата, на която следва да се фактурира потреблението всеки месец, като е посочено, че датата е една и съща и зависи от датата на създаване на клиентския номер на абоната, за което последната се е съгласила. Действително представените фактури, едностранно издадени от кредитора, представляват частен свидетелстващ документ, обективиращ изгоден за неговия издател факт и не се ползва с материална доказателствена сила, но задължението на ответницата да заплаща месечна абонаментна такса е поето със сключването на договора за мобилни услуги.

Предвид изложеното, съдът приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесния договор, като е предоставил на ответницата достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последната. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.08.2022 г., всички абонаментни такси са били падежирали. С оглед изложеното съдът намира, че за настъпване на изискуемостта им не е било нужно същите да бъдат обявени за предсрочно изискуеми от оператора.

3

Съгласно Раздел V, т. 26 от Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задълженията им за заплащане на дължимите суми.

По делото не се твърди и не се установява ответницата да е заплатила така установените суми, поради което искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги между него и ответницата, наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответницата, както и размера на уговорената неустойка.