Решение № 447 от 25.05.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Добрич, 25.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Петева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Дияна Петева Гражданско дело № 20233230101474 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от М. В.

К., с ЕГН **********, от гр. Д., ** „***“, бл.**, вх.*, ап.**, чрез процесуален представител - адв. С. К. - ВАК, с която срещу ПГТ „***“ гр. Д., с Булстат ********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № **, представлявана от директора Н. А., са предявени следните обективно кумулативно съединени искове:

1/ Иск за установяване недействителността на клаузата в споразумение № АС11- 039/24.08.2020 г. към трудов договор № *** г., с което допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и прослужено време на ищцата при ответното учебно заведение е определено на 33 %, поради противоречието му със закона, на основание чл. 74, ал. 1, вр. ал. 4 от КТ;

2/ Осъдителен иск за сумата от 10 807.68 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа, поради незаконосъобразното й уволнение, извършено със Заповед № *** г. на директора на ответното учебно заведение за периода 08.09.2020 г. 08.03.2021 г., както и осъдителен иск за сумата от 501.36 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода 28.12.2022 г. - 12.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 344, ал. 1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД;

3/ Осъдителен иск за сумата от 863.28 лева, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение при ответника и заплатата в Е.

„***“ за периода от 11.09.2019 г. - 11.03.2020 г., дължимо поради незаконното 1 уволнение на ищцата, извършено със Заповед № *** г. на директора на ПГТ „***“, както и осъдителен иск за формиралата се мораторна лихва върху посочената главница за периода 11.08.2020 г. – 12.06.2023 г. в размер на 248.42 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД;

4/ Осъдителен иск за сумата от сумата от 4 975.24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 58 работни дни за периода 08.09.2020 г. - 09.09.2021 г., включващ и времето от датата на незаконното уволнение, извършено със Заповед № *** г. на директора на ответното учебно заведение, до деня на започване на работа при друг работодател, както и иск за формиралата се лихва за забава върху посочената главница за периода 28.12.2022 г. - 12.06.2023 г. в размер на 230.80 лева, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл.

224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Претендират се разноски.

В последното проведено по делото открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на размера на част от предявените искове, след отправено от ищцовата страна изявление, по следния начин:

- размера на предявения иск за мораторна лихва за забава, върху претендираната главница от 10 807.68 лева за периода от 28.12.2022 г. до 12.06.2023 г., от 501.36 лева на 570.84 лева.;

- размера на предявения иск за сумата от 863.28 лева представляваща разлика между получаване на трудово възнаграждение пти ответника и заплатата в ЕГ „***“ гр. Д. на ищцата за периода от 11.09.2019 г. до 13.05.2020 г., като е намалил същия до размера от 366.03 лева, както и размера на претендираното обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.08.2020 г. до 12.06.2023 г., като е намалил същия от 248.42 лева до 107.75 лева;

- размера на претенцията за обезщетение за забава върху главницата от 4 975.24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, от 230.80 лева на 262.78 лева.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства:

Ищцата М. В. К. е заемала длъжността „***“ в ПГТ „***“ – гр. Д. по силата на трудов договор № *** г. Трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № *** г. на директора на ответното учебно заведение.

С влязло в сила решение № 260261 от 24.03.2021 г. по гр. дело № 3052/2020 г. на PC Добрич е признато за незаконно уволнението на ищцата и е отменена Заповед № *** г., с която Директорът на ПГТ „***“ - гр. Д. е прекратил трудовото правоотношение на М. В. К., поради съкращаване на щата. Със съдебния акт ищцата е възстановена на работа. На 05.01.2023 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ. Със заявление вх.№ *** г. ищцата е поискала от ответника доброволно изплащане на дължимото обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното й уволнение като е представила и доказателства, че за периода от 08.09.2020 г. - датата на незаконното уволнение, до 2

08.03.2021 г. - датата на изтичане на 6 месечния период, не е работила при друг работодател. Твърди се, че за месец август 2020 г. - месеца, предхождащ месеца, в който трудовото правоотношение е било прекратено, полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение било в размер на 1 788.36 лева, но при дължими 1 801.28 лева. Сочи се разминаване вследствие неправилно начисленото и платено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, при което не е взето предвид, че през м. август 2020 г. общият трудов стаж на ищцата е 34 години, а не 33, както е изчислен от работодателя. Към м. август формираният процент ДТВ следва да е 34% върху основното месечно трудово възнаграждение, а не 33%, както го е начислил ответника.

Изложено е становище, че при недействителност на отделни клаузи на трудовия договор вместо тях следва да се приложат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор. Сочи се разпоредбата на чл. 24 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование за 2020 г., съгласно която при определяне на продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за които се заплаща допълнително трудово възнаграждение, министерството и работодателите зачитат изцяло за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, придобитият трудов стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение. В чл. 22 от КТД е посочено, че ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на не по-малко от 1 на сто от основното месечно трудово възнаграждение. Поради изложеното, ищцата претендира установяване недействителността на трудовия договор в частта, в която е посочено, че ДТВ е 33 % и заместването му с повелителните разпоредби на закона и КТД, според които размерът на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 1% от основното месечно трудово възнаграждение и следва да съответства на навършения брой години, който към м. август 2020 г. е 34 години за ищцата.

Твърди се, че допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж на ищцата възлиза общо на 34% от основното й трудово възнаграждение, което формира брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1801.28 лева. Така шестмесечното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза общо на 10 807.68 лева, за изплащането на които ищцата отправила искане до бившия си работодател, получено от него на 13.12.2022 г., с което му предоставила двуседмичен срок за доброволно плащане на претендираното обезщетение, който е изтекъл на 27.12.2022 г. Твърди се, че до посочената дата, както и към момента на предявяване на иска, работодателят не е изплатил дължимата сума, поради което се претендира и мораторна лихва върху обезщетението за оставане без работа в размер на 501.36 лева за периода от 28.12.2022 г. до датата на исковата молба – 12.06.2023 г.

Претендира се и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради незаконното уволнение в периода от датата на уволнението 08.09.2020 г. до датата на започване на нова работа при друг работодател - 09.09.2021 г., ищцата не е била в състояние да работи, съответно да упражни правото си на годишен отпуск. Съгласно решение от 25.06.2020 г. по съединени дела С3 762/18 и С-37/19 съдът на ЕС е приел, че при незаконно уволнение и възстановяване на работа работникът има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск. Обезщетението се претендира за отпуск в размер на 58 работни дни за периода 08.09.2020 г. - 09.09.2021 г. в размер на 4 975.24 лева, изчислено върху 1801.28 лева БТВ. Твърди се, че ищцата е предявила искане до ответника за заплащане на обезщетението по чл. 224, ал.

1 от КТ със заявление вх.№ *** г. в двуседмичен срок от получаването му, но нито в срока за доброволно плащане, нито до момента същото е удовлетворено. Поради изложеното се претендира и мораторна лихва в размер на 230.80 лева върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода от 28.12.2022 г. до датата на исковата молба – 12.06.2023 г.

Претендира се и обезщетение за разликата в заплатите, когато през времето на незаконното уволнение работникът/служителят е работил на пониско платена работа във връзка с прекратяване трудовото правоотношение на ищцата с ответника, извършено със Заповед № *** г. на Директора на ПГТ „***“ гр. Д.. Сочи се, че с решение № 148 от 10.02.2020 г. по гр. дело № 4019/2019 г. на PC - Добрич е признато за незаконосъобразно уволнението и е отменена Заповед № *** г. на Директора на ПГТ „***“ гр. Д., с която е прекратено трудовото правоотношение с М. К. на длъжността „учител“ и същата е възстановена на длъжността, заемана при ответника преди уволнението. Решението е влязло в сила на 07.07.2020 г. В периода 11.09.2019 г. - 11.03.2020 г. включително ищцата е работила по трудово правоотношение в ЕГ „***“, където месечното брутно трудово възнаграждение е било пониско от това при ответника. Сочи се, че БТВ на ищцата в ПГТ е било 1527.28 лева, а в ЕГ – 1383.40 лева или с 143.88 лева по-малко. Така се е формирало обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ в размер на 863.28 лева, представляващо разликата между получаваното трудово възнаграждение при ответника и заплатата в ЕГ за периода 11.09.2019 г. — 11.03.2020 г. Със заявление вх. № ***г., както и с повторно заявление № *** г. ищцата е поискала от работодателя изплащането на разликата, но до момента задължението не е погасено. Поради изложеното се претендира и мораторна лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ в размер на 248.42 лева, за периода от 11.08.2020 г. – 12.06.2023 г.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. С.

К., моли за уважаване на предявените искове в размерите след допуснатото изменение по реда на чл. 214 от ГПК и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, е представил писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата по безсрочен трудов договор от *** г. за длъжността „***“, който е бил прекратен със Заповед № *** г. на 08.09.2020 г., както и отмяната по съдебен ред на посочената заповед в производството по гр.д.№ 3052/2020 г. с влязло в сила решение, с което уволнението е признато за незаконно, а ищцата възстановена на заеманата от нея длъжност в ответното учебно заведение. Сочи, че прекратяването на трудовото й правоотношение е настъпило окончателно на 05.01.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ, поради отказ на ищцата да заеме отново длъжността, на която е била възстановена след отмяната на уволнението. Ответникът не оспорва, че с 4 писмо *** г. до него е било отправено искане за заплащане на процесните обезщетения, но същите не са били изплатени, поради постигане на споразумение относно размерите на обезщетенията и основанията за тяхното заплащане. Оспорва наличието на основание за изплащане на претендираните обезщетения в класа за прослужено време в увеличен процент, тъй като уговореният между страните с допълнително споразумение размер на допълнително възнаграждение е в размер на 33 %. Счита, че предвид неоснователността на главните претенции, неоснователни се явяват и аксецорните такива за лихви. Релевира възражение за погасяване по давност на иска за сумата от 863.28 лева, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение при ответника и заплатата в ЕГ „***“ за периода от 11.09.2019 г. - 11.03.2020 г., дължимо поради незаконното уволнение на ищцата, извършено със Заповед № *** г. на директора на ПГТ „***“, гр. Д. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.