Решение № 934 от 13.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20261000500098 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 86/21.10.2025 г., постановено по т. д. № 62/2025 г. по описа на Окръжен съд – Враца, са отхвърлени предявените от В. Р. А., срещу Застрахователна компания „Лев Инс" АД, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 51, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 45 вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер 40 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания поради влошаване здравословното му състояние (ексцес), вследствие на ПТП от 28.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2024 г. - датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователни.

Окръжният съд е присъдил разноски на ответното застрахователно дружество с оглед изхода на спора в размер на 705 лв., от които 505 лв. разноски и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В. Р. А., чрез представителя му. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане в цялост на събраните по делото доказателства, в частност на дадените в съдебно заседание обяснения от вещото лице. Твърди, че според тези обяснения се установява връзка между процесния инцидент от 2017 г. и настъпилите при ищеца усложнение - флебит и тромбофлебит, които са наложили оперативна интервенция и поставяне на кава филтър. Излага съображения, че преди инцидента е страдал от лека форма на тромбофлебит, а от разпита на вещото лице се установява, че след инцидента през 2017 г., в период от няколко седмици до три месеца, е настъпила дълбока венозна тромбоза, която може да 1 бъде свързана с травмата от инцидента. При това счита, че флебитът и тромбофлебитът са безспорна последица от процесното ПТП. Тъй като травмата е свързана с обездвижване, закономерно и възможно е влошаването на състоянието на кръвоносните съдове да е свързано с инцидента. След като е установено, че състоянието е хронично и доживотно, следва, че е налице ексцес. Твърди, че към момента на сключване на споразумението между него и застрахователното дружество, не е имало влошаване на здравословното му състояние, поради което флебитът и тромбофлебита не са отчетени и взети предвид при определяне на доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение. Излага доводи, че съдът не е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства в съвкупност и е налице несъответствие между доказателствата и изводите на съда. Поради изложеното счита, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за липса на ексцес и за недължимост на допълнително застрахователно обезщетение. Навежда и довод, че своевременно е оспорил заключението на вещото лице като необосновано и неправилно. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и да се уважи иска му за заплащане на допълнително обезщетение за ексцес. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение по разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, чрез представителя си, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е депозирал отговор, с който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а решението като правилно да бъде потвърдено. Поддържа, че съдът е приложил правилно материалния закон и е приел, че не е налице ексцес, нито наличие на нови е непредвидени при обезщетяването на ищеца вреди в причинно следствена връзка с деликта. Съдът обосновано и в съответствие с практиката на ВКС е приел, че за да е налице ексцес вредите следва да не са съществували към момента на увреждането или настъпването им да не е било предвидимо и сигурно. Счита, че от доказателствата не се установява да е налице причинна връзка между заявените през 2022 г. - 2023 г. от ищеца венозни усложнение - флебит и тромбофлебит и ПТП, причинено на 28.07.2017 г. Правилно съдът е приел, че ищецът не е провел доказване на ексцес, а медицинските данни сочат на предхождаща патология, която обяснява настъпилото по - късно състояние на ищеца. По делото не се установява усложненията да са настъпили в резултат от ПТП. Години след ПТП през 2017 г. въззивникът не е твърдял, че е има усложнения и едва през 2022 г. е настъпил тромбоцитен риск, довел до хоспитализация. Поддържа, че ищецът е страдал от предхождащо съдово заболяване, включващо и данни за тромбофибия и хроничен венозен процес, които предразполагат към рецидивиращи тромбози, продължителна антикоагулантна терапия и съдови интервенции. Описаните операции през 2022 г. са типични за тромботична болест на венозната система с риск за прогресия, но нямат връзка с претърпените от ищеца увреди от ПТП - травматични фрактури на ребра и череп, настъпили 5 години по - рано. Счита, че дори да се приеме, че е настъпило влошаване, то не е в пряка причинна връзка с ПТП и не може да се говори за ексцес. Поддържа доводи, че приетата по делото СМЕ е пълна, обоснована и мотивирана, не е налице вътрешно противоречие или неяснота в заключението. По тези съображения моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди решението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че 2 постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Решението се оспорва изцяло от ищеца.

Въззивният състав намира, че решението на ОС - Враца е валидно и допустимо постановено, след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната цялост и при излагане на установената въз основа на тях фактическа обстановка, към която съдът препраща, на основание чл. 272 ГПК. Въззивният състав ще обсъди основно доказателствата, относими към спора пренесен в настоящата инстанция.

От фактическа страна по делото не е спорно се установява и е обявено за безспорно, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК, че е налице влязла в сила на 12.05.2021 г. присъда № 22/25.09.2019г. по НОХД № 257/2018 г. по описа на ОС - Враца, с която Т.

Ц. Т., ЕГН **********, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в" НК, а именно, че : на 28.07.2017 г. около 21, 55 ч. в гр. Враца, на кръстовището между бул. „Мито Орозов“ с ул. „Никола Вапцаров", със собственият си лек автомобил БМВ, модел 520 И с peг. № ********, в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал автомобила с превишена скорост от 131, 62 км/ч., при ограничение на скоростта до 40 км/ч, в резултат на което ударил извършващия маневра завой на ляво за навлизане по ул. „Никола Вапцаров“, л. а. марка „Пежо“, модел 406, с peг. № ********, собственост и управляван от И. Р. П. от гр. ***, и от това по непредпазливост е причинил смъртта на В. П. Д., на 34 години, и две средни телесни повреди на лицата Д. И. А., на 30 години, и В. Р. А., на 36 год.

Телесните повреди на А. (ищец в настоящото дело) се изразяват в открито счупване на челната кост в ляво - нараняване, което прониква в черепната кухина; счупване на 4 ребра в вляво и на десния напречен израстък на втори поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на снагата с оздравителен период около 2 месеца; счупване на кръстцовата кост, сублуксация на дясната хълбочно кръстцова става вдясно и разединяване на лонното съчление на таза, които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на долен десен крайник с оздравителен период около 2 - 3 месеца, поради което и на основание на подсъдимия е наложено съответно наказание.

За безспорно е прието също, че е налице споразумение № 081/24.01.2020 г., сключено между ЗК „Лев Инс” АД и В. Р. А., ЕГН **********, по застрахователна преписка № 0000-1000-03-17-7521 и т. д. № 156/2018 г. на Окръжен съд - Враца, по което ЗК „Лев Инс” АД е ответник, предмет на които са претенции за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице, във връзка с ПТП, настъпило на 28.07.2017 г., при което е пострадал велосипедиста В. Р. А..

Прието е за безспорно също така, че е било налице застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност между ЗК „Лев Инс“ АД и виновния за ПТП водач, както че е предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя вх. № 3338/01.04.2024 г., за заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., настъпили в резултат на усложнение в здравословното състояние на ищеца, вследствие ПТП от 28.07.2017 г., по която не е изплатено застрахователно обезщетение.

С подписаното споразумение от 24.01.2020 г. ЗК „Лев Ине“ АД се е задължило да заплати на В. Р. А., на основание чл. 493 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД 3 застрахователно обезщетение в общ размер 173 574. 94 лв., представляващо паричната стойност на претърпените от пострадалия имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в открито счупване на челната кост вляво, счупване на 4 ребра – 4, 5, 7 и 8 ребро, счупване на десния напречен израстък на 2-ри поясен прешлен, счупване на кръстцовата кост, сублуксация на дясна хьлбочно-кръстцова става вдясно и разединение на лонното съчленение на таза, счупване на външна и вътрешна стени на лява очница, мозъчно сътресение със замъгляване на съзнанието, разкъсно - контузни рани на лицето и лявата подбедрица, малък хемоторакс (наличие на кръв) в лявата половина на гръдната кухина, кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, развитие на белодробна тромбоемболия, както и тези от проведеното лечение и в оздравителния период, настъпили в причинна връзка с осъществяване на ПТП от 28.07.2017 г.

Страните са се съгласили също така, че посочената сума е определена при отчитане на естеството и морфологичния характер на травмите на велосипедиста, настъпилите поради тях медицински състояния и бъдещите предвидими такива, обичайния комплекс от лечебни дейности, начина на провеждане и продължителност на лечението, характеристиките и срока на възстановителния период, достигнатата степен на възстановяване, възрастта на пострадалото лице, обстоятелствата при настъпване на травмите и начина на възникването им, естеството на заявените вреди, както и при съобразяване на всички бъдещи предвидими неимуществени вреди от описаните травми, здравословното състояние на В. Р. А. към момента на сключване на това споразумение и продължаващото лечение и медицинските предвиждания с оглед възстановяването.

Във връзка с влошаване здравословното състояние на ищеца и връзката му с процесното ПТП пред ОС - Враца е прието заключението на СМЕ от вещо лице съдов хирург, което въззивният състав намира за обективно и обосновано и кредитира.

Ищецът, чрез представителят си е оспорил заключението като необосновано, но съдът намира, че не е изложил съображения за немотивираност или непълнота на експертизата, доколкото вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси пълно и обосновано.

СМЕ е посочила, че в процеса на лечение на ищеца са настъпили усложнения, като в резултат от получена флеботромбоза на дясна феморална вена е имплантиран Кава филтър. Експертизата е констатирала, че през 2014 г. ищецът е претърпял феморална флеботромбоза в дясно, усложнена с БТЕ, в резултат от операция на пъпна херния. Според вещото лице ищецът страда от хронична периферна венозна инсуфициевция (ХВН) - състояние, което води до венозен застой и затруднява връщането на кръвта от краката към сърцето, тъй като венозните клапи не функционират правилно. Това състояние води до разширени вени, тежест и отоци.