Решение № 176 от 05.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Перник, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20251720107404 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, уточнена с молба от *****, срещу Д. К. М. и М. К. М..

Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците К. М. Г., в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Позовава се на чл. 139 от ЗЕ, като сочи, че сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Топлофикация София“ ЕАД. Съгласно чл. 155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за ТЕ са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни сметки, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г.. За имота са издадени изравнителни сметки, като сумите са начислени по действителен разход за уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на 1 подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. При изложените твърдения се иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцовото дружество, всяка от тях, съобразно наследствения си дял от ½ ид.ч, сумата от 16,03 лева, представляваща дялово разпределение за периода м.02.2022 г.- м. 04.2024 г. за топлоснабден имот, с аб. № ***** и сумата 3,98 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.04.2022 г. до 12.04.2025 г. Претендират се разноски.

Ответниците Д. К. М. и М. К. М., представлявани от назначения им особен представител – адв. З., са депозирали писмен отговор, с който оспорват претенцията по изложени съображения.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно удостоверение за наследници от 02.05.2025 г., издадено от Столична община – р-н Люлин, К. М. Г. е починал на ******* и негови наследници са дъщерите му Д. К. М. и М. К. М..

Представено е извлечение от вестник “Монитор”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в ежедневник.

Представен е нотариален акт от 21.05.2015 г., от който се установява, че К. М. Г. е собственик на имот с адрес: ********************. Представена е и молба – декларация от К. Г. за откриване на партида при ищцовото дружество за посочения имот от 15.12.2015 г..

Представен е констативен протокол № 65 от 18.05.2012 г. съгласно който в сградата, находяща се ************* съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение, но поради липса на договор на потребителите на етажната собственост с лицензирана фирма, такова не се прилага.

Представени са индивидуални изравнителни сметки за процесния период, протоколи за неосигурен достъп и отчети.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същото се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. От заключението на същата експертиза се установява, че през процесния имот в имота не е потребявана топлинна енергия. В имота няма потребление на топлинна енергия по нито една от компонентите на топлинна енергия- отопление имот, разход на топлинна енергия за сградна инсталация и потребена топлоенергия за битова топла вода. Няма начислени прогнозни количества на топлинна енергия, няма начисления на суми. Изрично е отбелязано в констативния протокол, че водомерът за топла вода е запечатан, както и щранга за отопление на имота, като е отразено и че жилището е необитаемо. Поради липсата на консумирана топлинна енергия исканията за контрол на измервателните средства в имота и СЕС са безпредметни и това обстоятелство няма да промени разходите по имота. Топлинният счетоводител „Топлофикация-София“ е изпълнявал задълженията си, като е изготвял ежемесечно фактури, след обработка на партидата на абоната, извършвал е дялово разпределение, изготвял 2 редовно изравнителни сметки за процесния период. Сумите са начислявани на абоната само за услугата дялово разпределение, като са начислени 12 равни месечни вноски, съгласно актуалния ценоразпис за съответния сезон. Според вещото лице сумата, претендирана с исковата молба съответства на тази по издадените фактури.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвянето му на вещото лице е работило въз основа на документи, на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, правното основание, поради което следва да му бъде заплатена цена на услугата дялово разпределение, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните 3 клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т. см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т. 1.

В настоящия случай се установи, че наследодателят на страните е придобил правото на собственост върху имота, което право е преминало по наследствено правоприемство върху ответниците за всяка до обема на ½ ид. част.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 02. 2022 г. - м.

04. 2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ищцовото дружество.

Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е- РД- 04- 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването цената на услугата дялово разпределение се заплаща от 4 потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът, по който се формира стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищцовото дружество извършва дяловото разпределение и цената на услугата дялово разпределение се заплаща на него.