Определение № 763 от 24.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. С.З., 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500412 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ,,А.С.В.“ ЕАД против разпореждане № 3381 от 12.05.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1582/2025 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против П. М. Д. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.С.В.“ ЕАД гр.С. срещу П. М. Д. от гр. С.З. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 327,86 лв. - за главница по договор за кредит „Бяла карта“ от 27.06.2023 г., 61,22 лв. за обезщетение за забава за периода от 16.05.2020 г. до датата на заявлението. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит „Бяла карта“ от 27.06.2023 г., сключен между „А.Ф.“ АД и длъжника, като вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия и приложение № 1 към него от 30.11.2023 г.

С разпореждане № 2575 от 07.04.2025 г. първоинстанционният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя: 1). да посочи подробно и факти, от които да стане ясно: обявяван ли е револвиращият кредит за предсрочно изискуем и от кое лице (цедента или заявителя), и 1 уведомен ли е длъжникът за това волеизявление и на коя дата; и получил ли е длъжникът и на коя дата уведомителното писмо за цесията; 2). да представи и договора за кредит „Бяла карта“ от 27.06.2023 г., както и уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, и доказателства за получаването му от него. С молба от 17.04.2025 г. заявителя е заявил, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на уведомителното писмо – 22.05.2024 г. С това писмо той е уведомен и за цесията. Писмото е получено на 22.05.2024 г. Представен е договор за кредит „Бяла карта“.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че заявителят не е отстранил изцяло нередовностите на заявлението си, защото не е представено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.419, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката се дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което уведомяването на длъжника за договора за цесия, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено. За пълнота на изложението следва да се посочи, че т.4г от ТР № 2

4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е неприложима в този случай, тъй като то е постановено във връзка с приложението на чл.417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството по което съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай договорът за цесия следва да бъде съобщен на длъжника.

Неправилно е даденото указание относно това дали кредитът е бил обявяван за предсрочно изискуем и на коя дата точно, както и за представяне на доказателства за обявяване на изискуемостта на кредита Посочените горе съображения се отнасят и за това основание, с което заповедният съд е аргументирал отказа си да издаде заповед за изпълнение. Достатъчно е в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да бъде посочено, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и това обстоятелство е съобщено на длъжника. В случая това е сторено. Не нужно да се представят доказателства, установяващи връчването на волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга, защото законът не изисква такива.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане с № 3381/12.05.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 1582/2025 г. по описа на Старозагорски районен съд и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „А.С.В.“ ЕАД, ако са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3