Решение № 927 от 03.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. София , 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000504123 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260015 от 28 юни 2020г. по гр. д. № 535/2019г., Софийски окръжен съд, І ГО, 6 състав е осъдил Гаранционния фонд да заплати на Б. Г. С., на основание чл. 288, ал.1, т.2 б. "а" от КЗ (отм.), сумата от 30 800,00 лева /тридесет хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 04.06.2015г. от Й. Г. Й. при управление на МПС - лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 10.02.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 800 лв. до пълния предявен размер от 320 000 лв.

/триста и двадесет хиляди лева/; осъдил Гаранционния фонд на основание чл.

288, ал.1, т.2 б. "а" от КЗ (отм.), сумата от 5 498, 87 лв. /пет хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени в 1 резултат на ПТП, реализирано на 04.06.2015г. от Й. Г. Й. при управление на МПС- лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ***, представляваща сторени разходи за лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 10.02.2018г. до окончателното й изплащане; осъдил ГФ на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.), сумата от 2 453,32 лева /две хиляди четиристотин петдесет и три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца и полученото парично обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ, ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 10.02.2018 г. до окончателното й изплащане; отхвърлил като неоснователен иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2 453, 32 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и три лева и тридесет и две стотинки/ до пълния предявен размер от 5 690,85 лв. /пет хиляди шестстотин и деветдесет лева и осемдесет и пет стотинки/; отхвърлил като неоснователни предявените искове за законна лихва върху главниците, считано от 04.06.2015г. до 10.02.2018г.; осъдил ГФ на осн. чл. 38, ал. 2 от САК да заплати на представителя по пълномощие на ищеца разноски, направени пред първа инстанция, в размер на 1 164, 68 /хиляда сто шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ за адвокатско възнаграждение; осъдил ищеца да заплати на ГФ, разноски, направени пред първа инстанция, в размер на 300, 00 лв. /триста лева/ за юрисконсултско възнаграждение; осъдил ГФ да заплати по сметка на Софийския окръжен съд държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете в размер на 1 550, 09 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева и девет стотинки/ и сумата от 1 727, 40 лв. /хиляда седемстотин двадесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица.

Решението е постановено при участието на Й. Г. Й. с ЕГН: ********** в качеството на трето лице - помагач на ответника ГФ.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца Б.

Г. С. срещу решението по гр. д. № 535/2019г. на СОС, ГО, 6 състав в негови отхвърлителни части. С оплаквания, че решението е неправилно, концентрирани върху нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД, се иска отмяната му и уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди изцяло, като се присъди и законна лихва върху 2 претендираните обезщетения от 17.11.2017г. С оглед искането, отправено към въззивния съд, съдът приема, че решението на първа инстнация в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва, се атакува само за периода 17.11.2017г. – 10.02.2018г.

Ответникът Гаранционен фонд е оспорил въззивната жалба на ищеца.

Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца, който е бил на 29г. към датата на процесното ПТП, е възникнало вземане по чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“б“ КЗ (отм.) срещу ГФ в размер на 110 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството на множеството травматични увреди, с възникнала опасност за живота му, интензитета на болките, които е преживял и продължителността на възстановителния период, необходимостта от чужда помощ, вкл. отражението върху емоционалното и психическото му състояние, икономическите условия към датата на ПТП и след приспадане на частичното плащане от 79 200 лв., е присъдил сумата 30 800 лв. Законна лихва за забава върху претендираните обезщетения е присъдил считано от изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.).

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“б“ КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 320 000 лв. от пострадало лице от ПТП, причинено от водач на лек автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, срещу ГФ. Производството по делото е висящо пред въззивния съд за размер на обезщетението за неимуществени вреди над 30 800 лв. до 320 000 лв., за който висящността на спора е пренесена пред настоящата инстанция и както и относно началния момент на забавата - в частта, която е отхвърлено искането за присъждане на 3 лихва за забава за периода 17.11.2017г. – 10.02.2018г.

В случая се твърди, че процесното застрахователното събитие е ПТП от 04.06.2015г., при което е причинено непозволено увреждане на ищеца (роден на ***г.).

С влязла в сила присъда № 62/22.12.2016г., постановена по НОХД № 81/2016г. по описа на РС-Самоков, Й. Г. Й. е признат за виновен в това, че на 04.06.2015г., около 18,45 ч., в гр. Самоков, на кръстовището на бул . „Искър“ и ул. „Софроний Врачански“ /пред магазин Билла/, при управление на МПС лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 37, ал. 1, изр. първо от Закона за движението по пътищата и в чл. 84, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е причинил на Б. С., различни по вид телесни увреждания – коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха с излив на кръв в коремната кухина, счупване на дясната лопатка, счупване на второ, трето, четвърто, шесто, седмо и осмо десни ребра, контузия на белите дробове с излив на кръв в дясната плеврална кухина, които увреждания съставляват тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, вследствие на коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха с излив на кръв в коремната кухина - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. първо вр. чл.

342, ал. 1 НК.

С Експертно решение на ТЕЛК-общи заболявания към Медицински институт - МВР № 0052 от зас. 018/28.01.2016г. на ищеца е определен 56 % трайно намалена работоспособност за период от три години - до 01.01.2019г., с водеща диагноза „Други уточнени травми с включване на няколко области от тялото“, като са описани травмите, получени на 04.06.2015г., обсъждани по-нататък в мотивите на решението в заключенията на вещите лица по изслушаните по делото експертизи.

С Експертно решение на ТЕЛК-общи заболявания към МИ - МВР № 0625 от зас. 204/17.12.2018г. на ищеца е определен 20 % ТНР за период до 01.12.2020г., с водеща диагноза „Други уточнени травми с включване на няколко области от тялото“, като са описани травмите, получени на 4

04.06.2015г., в това число посттравматичен централен отоневрологичен синдром.

Според заключението на тричленната комплексна съдебномедицинска експертиза на вещи лица специалисти по ортопедия, неврология и хирургия, изслушана в първоинстанционното производство, изготвено въз основа на медицинската документация и след личен преглед на ищеца, извършен на 06.03.2020г. , в резултат на тежкото ПТП ищецът е получил съчетана травма на глава /черепномозъчна травма, мозъчна контузия, травматичен САК, мозъчен оток/; гръден кош /серийни фрактури на 6 ребра отдясно - на 2, 3, 4, 6, 7 и 8 ребра/, заедно с хемопневмоторакс от 400 мл и раздробена фрактура на дясна лопатка, фрактура на 12 гръден прешлен/; корем - руптура на черен дроб и десерозация на стомаха, заедно с 1000 мл хемоперитонеум; и фрактура на ладиевидната кост на стъпалото. Тази съчетана травма е довела до травматичен, хеморагичен шок и коматозно състояние. При приемане на пострадалия в районната болница вследствие на тежката съчетана травма е бил в състояние на травматичен шок. След първоначално оказаната помощ е транспортиран до Пирогов, където е подложен на спешно оперативно лечение, включващо срединна лапаротомия, шевове на черен дроб за хемостаза, както и на стомаха, залагане на коремни дренажи, поставяне на гръден дрен с оглед разгъване на колабиралия при ПТП десен бял дроб и евакуиране на събраната там кръв. Пострадалият е бил на апаратна вентилация поради коматозното състояние, хемодинамиката му е била нестабилна и в този смисъл трамватичният шок реализира критериите на медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, като рискът за живота е бил реален и е преодолян в резултат на проведеното интензивно лечение. Мозъчната контузия и травматичният САК, както и мозъчният оток са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, което са причинили и хемопневмоторакса, руптурата на черен дроб и нарушаване на серозата на стомаха, заедно с 1000 мл хемоперитонеум. Получените фрактури са причинили трайно затруднение в движенията на снага и лявата глезенна става за период, по-дълъг от 30 дни, – в случая за около 4 месеца. До една година след инцидента са били налице симптоми на нарушения на адаптацията и посттравматично стресово разстройство като резултат от психичната преработка на стресовото събитие, 5 последиците от влошеното му здраве, рязката промяна в ежедневието, промяна на социалните контакти, очаквани трудности в бъдеще. Това състояние е проследявано от психиатър и психолог и след проведено лечение е отчетено стабилизиране на състоянието. До края на 2015г. са налице данни за цервикобрахиален и лумбосакрален полирадикулерен синдром с протрахиран болков синдром и ограничен обем на движения в раменния пояс, понякога с ирадиация към дясна ръка. След преодоляване на кризисния период е започната физиотерапия, насочена към преодоляване последствията от травмите и вертикализиране на болния. Във връзка с новопоявили се оплаквания към края на 2018г. /потварящи се пристъпи от изтръпване на дясна телесна половина/, след направено ЕЕГ са изключени късни последици на черепно-мозъчната травма; няма оплаквания и патологични отклонения при физикалното изследване по органи и системи, включително и неврологичния статус. Болките от получените фрактури са били с умерена интензивност след излизането на ищеца от комата, с изостряне до силни при опит за раздвижване на снагата и стъпване на левия крак и затихващи към края на възстановителния период от 4 месеца. На лечение е била подложена само фрактурата на ладиевата кост на лявото стъпало чрез поставяне на гипсова шина за 20 дни. По отношение на получените фрактури не се установяват усложнения, при проведения личен преглед е установено, че фрактурите са зараснали и са възстановени напълно, без да довеждат до функционален дефицит в съседните стави, като след зарастване на ребрените фрактури е била назначена дихателна рехабилитация. За периода на обездвижване пострадалият е имал нужда от чужда помощ. Според това заключение, изготвено през м.05.2020г., не се налага ищецът да провежда поддържащо лечение за оплакванията с неврологичен характер, не се налага лечение и по отношение на получените фрактури за в бъдеще, за които до 1 година след ПТП е провеждал курсове на лечение с медикаменти. Според това заключение увредената предна кръстна връзка и медиален мениск на дясно коляно не са в причинна връзка с процесното ПТП - установени са за първи път с МРТ изследване от 16.10.2017г.