Решение № 151 от 24.11.2022, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Теодора Стамболова

Милена Панева при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора К. М. И. като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200751 по описа за 2022 година С присъда №4/26.11.21 г., постановена от Военен съд-Сливен /СлВС/ по Н.О.Х.Д.33/21 г., подсъдимият Ж. П. Ж. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.159,ал.6 вр.ал.1 НК; по чл.143, ал.1,пр.1 и 2 вр.чл.26,ал.1 НК; по чл.149,ал.2,т.3 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и по чл.152,ал.1,т.2 вр.чл.26,ал.1 НК. Във връзка с чл.54 НК са му наложени наказания съответно от шест месеца лишаване от свобода и глоба от 1000 лв.; три години и шест месеца лишаване от свобода; четири години лишаване от свобода и четири години лишаване от свобода. Налице е частично оправдаване за определени деяния по дати от продължаваната престъпна дейност.

Изпълнението на първото определено наказание е отложено на основание чл.66,ал.1 НК, а за следващите три е определен първоначален общ режим и е постановено наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.23 НК е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл.23,ал.3 НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 1000 лв. На основание чл.24 НК така определеното общо наказание лишаване от свобода е увеличено с осем месеца и е постановен общ режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.25 НК е определено общо наказание между постановеното по настоящата присъда и тези, постановени по Н.О.Х.Д.29/20 г. и Н.О.Х.Д.14/21 г.все по описа на СлВС, а именно лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца и глоба в размер на 1000 лв. На основание чл.24 НК така определеното общо наказание е увеличено с четири месеца, като е постановен първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.25,ал.2 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил 1 задържан за изпълнение на наказание лишаване от свобода в размер на две години и три месеца по постановената по Н.О.Х.Д.29/20 г.на СлВС присъда. На основание чл.59 НК е приспаднато времето на задържане на Ж. по актуалното производство, считано от 08.02.20 г. до 04.06.20 г.и от 19.08.21 г.до привеждане на присъдата в изпълнение.

Налице е и произнасяне по разноските и веществените доказателства.

Присъдата е потвърдена с решение №15/05.07.22 г., постановено от Военноапелативния съд /ВоАС/ по В.Н.О.Х.Д.18/22 г.

Срещу въззивния съдебен акт е постъпила касационна жалба от самия подсъдим, в която се заявява,че неправилно е приложен законът и присъдите са несправедливи. В представено в съдебно заседание пред ВКС допълнение се развиват доводи по същество и се иска оправдаване за извършени престъпления по чл.159,ал.6 и по чл.149,ал.2 НК. По останалите пунктове се предлага висшата съдебна инстанция по наказателни дела да прецени виновността, но според същността на изявленията тя се оспорва изцяло.

Постъпило е допълнение към касационната жалба на подсъдимия, изготвено от защитник, в което са развити доводи по трите касационни основания досежно деянията по чл.159,ал.6 НК; чл.143,ал.1 НК и по чл.149,ал.2 НК. Иска се присъдата да бъде отменена, да се намали наложеното наказание и да се отмени приложението на чл.24 НК.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият лично и неговият защитник поддържат жалбата и допълненията към нея с изразените в тях аргументи и искания.

Представителят на ВКП моли решението да бъде оставено в сила.

Същото е становището и на особения представител на пострадалата Н. П..

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълненията към нея и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Преди да се вземе отношение по съществото на допустимите за обсъждане възражения, се налага разясняване на няколко обстоятелства, повод за което дава съдържанието на касационната жалба и допълненията към нея.

Първо, върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела поначало е съд по правото и като такъв не се занимава с оплаквания за необоснованост. Последната не е касационно основание, защото е относима към решаващи съдилища. При липса на предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК ВКС не следва да бъде приканван да се произнася по доказателствената съвкупност в нейната същина и в тази връзка да стигне до целените от съответната страна фактически изводи по престъпната деятелност. Точно това би представлявало произнасяне по необоснованост. Ролята на съда по правото е да прецени доколко процедурно вярно контролираният съдебен състав е достигнал до изводи за годност на разглежданите от него доказателствени материали, а оттам- до извеждането на фактическите положения и правилното приложение на материалното право. И ако разкрие процесуална негодност-било на доказателствените източници, било на съдебния подход при събиране на доказателствата и/или техния разбор- вследствие на която незаконосъобразно е изведена фактологията, не да оправдае директно подсъдимия /изключението по чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК няма предвид това/, а да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане.

2

Ето защо всякакви оплаквания, явно или прикрито подведени под формата на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, но в същината си очертаващи доводи за необоснованост няма да бъдат разглеждани от този съд. Именно на такава плоскост се иска оправдаване на дееца по някои пунктове от разглежданата по това производство престъпна деятелност.

Второ, предмет на проверка пред ВКС е решението на ВоАС, а не присъдата на СлВС. Разбира се, доколкото въззивният съд изпълнява ролята на втора първа инстанция, той е длъжен да разгледа всеобхватно материалите по делото и да ги прецени в контекста на сезирането му от съответна страна по съответен ред.

Същевременно се контролира постановената от първоинстанционния съд присъда и няма пречка да се сподели аргументацията по нея изцяло или отчасти, стига да се изрази отношението с дължима мотивировка. Това обаче не означава автоматично, че предмет на разглеждане пред ВКС става първостепенният съдебен акт, дори и съображения по него да са инкорпорирани в ревизираното решение; нито пък че липсват собствени за втората инстанция мотиви. Преценката за изложеното впрочем е конкретна за всяко отделно наказателно производство. Ето защо при позоваване на атакуващите страни на присъдата, ВКС ще има предвид решението на ВоАС. Отделен въпрос е,че поради спецификата на обсъждан довод действително може да се стигне до препращане към мотивацията по постановения първоинстанционен съдебен акт.

Трето, видно от допълнението към жалбата на подсъдимия, изготвено от неговия защитник, в началото на аргументацията се наблюдава смесване на материална и процесуална незаконосъобразност, за които се твърди,че са налични.

Въпреки това ВКС ще обобщи, доколкото е допустимо произнасянето му, доводите и сам ще ги подведе под вярно касационно обсъждане.

ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ И ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ НЕЯ

ОТНОСНО ПРЕСТЪПНАТА ДЕЯТЕЛНОСТ:

Прочитът на личната жалба на подсъдимия, а най-вече на допълнението към нея, установяват желание върховната съдебна инстанция по наказателни дела да вземе отношение по съществото на доказателствената съвкупност. В тази връзка касаторът е правил собствен разбор на доказателствата и е извеждал свои изводи, които по принцип да доведат до заключение, че вменените му престъпления или не очертават престъпно деяние, или са изведени като такива при неправилно според него интерпретирани доказателствени източници. В голямата част от допълнението Ж. дава обяснения, в каквато връзка би могло най-общо да се твърди,че оспорва съображенията по атакуваното решение, а оплакванията касателно престъпната деятелност категорично се охарактеризират като такива по необоснованост. С оглед гореказаното, няма да бъдат обсъждани от ВКС.

Що се касае до формулираните като допустими за разглеждане аргументи, според касатора въззивният съд не е анализирал внимателно написаното от него във въззивната жалба и допълнението към нея и е излагал грешно свързани факти и събития, с повтаряне на казаното от първата инстанция. По този начин било неправилно изградено вътрешното му убеждение. В тази връзка ВКС бива приканен да се запознае с посочените документи от В.Н.О.Х.Д18/22 г., изхождащи от Ж., и да установи доколко решението на ВоАС отговаря на тях /поне по този начин настоящият съд разчита казаното по касационната жалба/.

Без по никакъв начин да се реализира конкретен доказателствен прочит на въззивната жалба на подсъдимия и допълнението към по претенциите по съществото на престъпната деятелност, което,както вече бе казано, върховният съд не може да стори и при сезиращите го него самия процесуални документи, той поставя 3 възражението на плоскостта на даване на отговор от страна на ВоАС на отправени доводи по първоинстанционната присъда. Това, наред със задължителната служебна проверка, установява пътя, по който той е извел дължими заключения. В най-общ план може да заяви, че контролираният съд е очертал правилно релевантните обстоятелства, посочил е кои доказателствени материали приема за тяхно очертаване и защо, съотнесъл ги е взаимно и е дал отговори, относими към престъпната фактология и приложението на правото, както се изисква по процесуалния закон. Дори да не го е казвал изрично, е допустимо да се приеме, че чрез формулираните от него тези е приел несъстоятелност на поставени от подсъдимия доводи срещу присъдата на СлВС. Обстоятелството, че тези позиции не съвпадат с вижданията на атакуващата страна, не води до извод за тяхна неправилност.

ПО ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ, ИЗГОТВЕНО ОТ

ЗАЩИТНИКА, ОТНОСНО ПРЕСТЪПНАТА ДЕЯТЕЛНОСТ:

В това допълнение се оспорват съдебните разрешения относно престъпленията по чл.159,ал.6 вр.ал.1 НК, по чл.143 НК и чл.149,ал.2 НК, не и по чл.152 НК. В съдебно заседание пред ВКС защитата се фокусира основно върху несъгласието си с осъждането на подсъдимия за сочените три извършенни престъпления, все стъпвайки на желанието си за преоценка на доказателствата от страна на ВКС. А липсват предпоставките на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК, тъй като, видно от приетата от решаващия съд, чийто акт се проверява понастоящем, фактология, същата несъмнено е престъпна.

В крайна сметка се настоява за отмяна на присъдата /стана ясно, че този съд има предвид решението/ по осъждането на подсъдимия за извършените от него престъпления по чл.159,ал.6 вр.ал.1 НК и по чл.149,ал.2,т.3 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК; и за намаляване на наказанието, наложено за останалите престъпни посегателства, макар и само по себе си директна претенция за оправдаване да е отправена и за извършеното престъпление по чл.143 НК, според обстоятелствената част на изложението.

Ето защо ВКС ще обсъди допустимите за разглеждане от съд по правото като него възражения по всяко отделно престъпление. Това ще бъде сторено и по отношение на чл.152 НК, предвид принципните доводи на защитата по неправилно възприемане на показанията на пострадалата А. от една страна, а от друга- предвид подхода на самия подсъдим по оспорване на съдебните тези по всички вменени му престъпни посегателства, за извършването на които е осъден.

1/ По престъплението по чл.159,ал.6 вр.ал.1 НК.

Въззивният съд е направил подробен анализ на доказателствените източници, от чието съдържание е извел заключението си за извършване от подсъдимия на коментираното престъпление. В тази насока е бил улеснен от мотивите към първоинстанционната присъда. Тук е мястото да се посочи неотреченият от процесуалния закон подход разрешаването на въпроса по приложението на материалното право да бъде вплетено, макар и следващо, в обсъждането на доказателствената съвкупност. Най-важно е обстоятелството,че мотивировката установява не само логиката на решаващата инстанция по анализа на годните доказателствени материали, но и преценката, отнесена към приетата фактология, на дължимото за приложение материално право.