Решение № 226 от 05.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2168/2024
- Вид
- Решение № 226
- Подписан
- 05.03.2025
- Състав
- Даниела Димова Томова, Цветелина Георгиева Хекимова, Светлана Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286, ал.1 · Търговски закон
- чл. 287 · Търговски закон
- чл. 49 и сл. · Търговски закон
- чл. 51 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. Варна, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20243100502168 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е въззивна жалба вх.№37035/08.05.2024г. от И. С. Д., ЕГН **********, адрес гр. Варна, срещу решение №1387/22.04.2024г. по гр.д. №4929/2023г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от „Варна Тренд“ ООД, ЕИК 203004109, със седалище гр. Варна, срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2520 евро с ДДС, съставляваща дължимо възнаграждение за предоставена посредническа услуга, на основание чл. 5.1 от договор за поръчка № *****г., сключен между И. С. Д., ЕГН ********** и „Варна Тренд“ ООД, ЕИК 203004109, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.04.2023г. до окончателното изплащане на възнаграждението.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила и противоречие със закона, както и необосновано. Сочи се, че не е била предоставена посредническата услуга, затова и не се дължи претендираната сума. Твърди се също така, че И. Д. е бил собственик на ½ ид.част от имота, поради което в евентуалност се твърди, че при присъждане на комисионна въззивникът е задължено лице за ½ от сумата. В жалбата не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Варна Тренд“ ООД.
1
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Варна Тренд“ ООД, ЕИК 203004109, със седалище гр. Варна, с която са предявени искове срещу И. С. Д., ЕГН **********, адрес гр. Варна, за сумата 2804,40 евро с ДДС, претендирана като дължимо комисионно възнаграждение за предоставена посредническа услуга при продажба на апратамент, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, както и обезщетение за забава за периода от 21.10.2021г. до 20.04.2024г. в размер на 833,41 лв.
Твърди се, че във връзка с предмета на дейност на ищцовото дружество, а именно посредничество при сделки с недвижими имоти, между страните бил сключен договор за поръчка №0217452 за продажба на притежаван от ответника недвижим имот, находящ се в гр.Варна, жк „Чайка“, бл.6, вх.В, ет.6, ап.69. Сочи се, че е договорен 6-месечен срок на договора, както и че по силата на чл.4.4 от договора ответникът е поел ангажимент в срок от 12 месеца от изтичане/прекратяване на поръчката да не продава имота на купувач, предоставен от ЕРА или свързани с купувача лица. Твърди се, че въпреки поетия ангажимент в рамките на този 12-месечен период недвижимият имот бил продаден от ответника на Гергана и Б. Б.и, които извършили оглед на имота със съдействието на ищцовото дружество, оферирали цена и внесли гаранция, но поради несъгласие на продавача с предложената цена депозитът бил върнат. Твърди се, че ответникът е реализирал продажба без знанието и участието на ищоцовото дружество въпреки предоставените ексклузивни права, поради което на основание чл.5.1 във връзка с чл.8 от договора дължи договореното възнаграждение в размер на 3% от продажната цена без вкл.ДДС, тоест от продажната цена по договора за поръчка – 77900 евро. Претендира се уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника И. С. Д., ЕГН **********, адрес гр. Варна, който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че продажбата се е състояла след изтичане на 6-месечния срок по чл.4.4 от договора, както и че през процесния преиод ответникът е живял в Испания, не е присъствал на нито един от огледите и не е запознат дали изобщо са извършвани такива.
Купувачите се свързали с него по телефона, като му казали, че са разбрали от съседи, че апартаментът се продава. Сочи се, че не е бил уведомяван за извършени огледи и не са му били представяни протоколи за оглед.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение относно извода на съда, че посредническата услуга е била предоставена, както и че въззивникът е задължено лице за ½ от сумата, тъй като е притежавал имота в съсобственост при квота от ½ идеална част.
С оглед основателност на исковете за заплащане на възнаграждение по договор за посредничество следва да е установено, че ищецът е изправна страна, като е изпълнил задълженията си по договора, както и че е уговорено възнаграждение, което не е платено от страна на ответника. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е изправна страна, тоест изпълнение на задълженията си да окаже съдействие на клиента при покупката на недвижим имот, съобразно зададените от последния критерии, както и че ответникът е сключил договор за придобиване на имот, осигурен със съдействието на ищеца и не е заплатил уговореното възнаграждение на посредника в предвидения за това срок.
За доказване наличието на облигационно правоотношение ищцовото дружество – въззиваема страна в настоящото производство, се позовава на договор № *****г., сключен между И. С. Д., ЕГН ********** и „Варна Тренд“ ООД, ЕИК 203004109.
Видно от процесния договор дължимата от посредника престация се изчерпва със задачата да свърже и подпомогне страните да сключат конкретна сделка, в която посредникът не участва нито от свое име, нито от чуждо име. И тъй като посредникът е търговец, твърдяното правоотношение съдържа съществените елементи на договор за посредничество по смисъл на чл. 49 и сл.от ТЗ. Принципно договорът за посредничество е възмезден, по арг.от чл. 51 от ТЗ. На основание чл. 286, ал.1 ТЗ сключената сделка има търговски характер, поради което разпоредбите за търговските сделки са прилагат и за двете страни по правоотношението - чл. 287 ТЗ.
От приложения по делото договор, при липсата на оспорване относно неговата автентичност и действителност и след неуспешно проведено оспорване в първоинстанционното производство относно представителната власт, се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за посредничество, с който на дружеството е възложено посредничество за продажба на недвижим имот: тристаен апартамент в кв.Чайка за цена до 80000 евро.
Възражението, че не е била предоставена посредническата услуга, се преценява като неоснователно. Фактът на представяне на имота на потенциални купувачи се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – регистър за огледи, 3 договор за гаранция, свидетелски показания, от които е видно, че апартаментът е предлаган именно на купувачите, с които е сключен окончателен договор, те са извършили оглед и са внесли гаранция за закупуването му. С оглед на това следва да се приеме за установено качеството на агенцията като изправна страна по договора, осъществила поетите задължения по чл.2 от договора.
Претенцията се основава на клаузата на чл.5.1 от договора, която предвижда, че клиентът се задължава да заплати възнаграждение в размер на 3% (без ДДС) от продажната цена, но не по – малко от 1000,00 евро (без ДДС). Видно от текста на договорната клауза това възнаграждение се дължи от клиента по договора в деня на подписване на предварителен договор, а при липса на такъв, в деня на изповядване на сделката за покупка на имот, представен от дружеството.
В настоящия случай се твърди и се установява от представените доказателства, че сделката за продажба на процесния апартамент е сключена на 20.10.2021г., след изтичане на предвидения в чл.6 шестмесечен срок на договора. Сделката е сключена без знанието и участието на агенцията след прекратяване на действието на договора поради изтичане на договорения срок и клиентът не е изпълнил задължението си да заплати уговореното в чл.5.1 възнаграждение. Същевременно от събраните доказателства е установено твърдението в исковата молба, че купувачите са лица, извършили оглед на апартамента със съдействието на агенцията, с което клиентът е нарушил поетото задължение по чл.4.5 от договора в срок от 12 месеца от изтичане/прекратяване на поръчката да не продава имота на купувач, представен от агенцията. При нарушение на така предвидената забрана след изтичане срока на договора, но в рамките на 12-месечния период по чл.4.5, съгласно процесния договор се предвижда не заплащане на възнаграждение по чл.5.1, а неустойка на основание клаузата на чл.5.4 в различен от възнаграждението размер, каквато в настоящото производство не се претендира.
С оглед на изложеното и въз основа на анализ на договорните клаузи в тяхната взаимовръзка се налага извод, че при осъществената от клиента разпоредителна сделка в рамките на 12-месечния период след прекратяване на поръчката поради изтичане на договорения срок, като купувачи са представени от агенцията лица, е налице неизпълнение на забраната по чл.4.5. При това неизпълнение обаче съгласно договора не се предвижда дължимост на възнаграждението по чл.5.1, което се заплаща при осъществена сделка по време на действие на договора.
С оглед на гореизложеното искът за заплащане на възнаграждение по чл.5.1 от договора се явява неоснователен. Поради несъвпадане на правните изводи с тези на първоинстанционния съд решението следва да бъде отменено в обжалваната част. В частта относно акцесорната претенция за обезщетение за забава решението не е обжалвано и съответно не е предмет на въззивен контрол.
Съобразно този изход на спора присъждане на разноски се следва в полза на въззивника в размер на 800 лв. адв. възнаграждение за въззивното производство съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за плащане.
4
Предвид изхода от спора следва да бъдат ревизирани разноските за първата инстанция. В полза на ищеца съразмерно на уважената част от иска се следват разноски в размер на 32,75 лв., представляващи съответната част от заплатената държавна такса. Над този размер до присъдените 269,40 лв. решението следва да бъде отменено. Съобразно отправеното искане и представен списък по чл.80 от ГПК следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за първа инстанция. Своевременно направеното възражение за прекомерност от ищеца се явява основателно – с оглед липсата на правна и фактическа сложност и предприетите от ответната страна проц.действия претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от 931,83 лв., изчислен съобразно чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита. Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответника се следва сумата 818 лв. общо, тоест следва да се присъди сумата 700,70 лв. в допълнение към присъдения от първоинстанционния съд размер.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1387/22.04.2024г. по гр.д. №4929/2023г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от „Варна Тренд“ ООД, ЕИК 203004109, със седалище гр. Варна, срещу жалбоподателя И. С. Д., ЕГН **********, адрес гр. Варна иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2520 евро с ДДС, съставляваща дължимо възнаграждение за предоставена посредническа услуга, на основание чл. 5.1 от договор № *****г., сключен между И. С. Д., ЕГН ********** и „Варна Тренд“ ООД, ЕИК 203004109, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.04.2023г. до окончателното изплащане на възнаграждението, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца „Варна Тренд“ ООД, ЕИК 203004109, със седалище гр. Варна за размера над 32,75 лв., КАТО ПОСТАНОВЯВА:
Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27f039ed-5869-4295-842e-b9f426a22aca