Решение № 6661 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6661 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100512518 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 12180 от 10.07.2023 г. по гр.д.№ 39660 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 125 състав се: ОСЪЖДА Е.-П. А.П.И С.“ ООД да върне на Е. И.

П., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 1538, 24 лв., представляваща платена на отпаднало основание цена на самолетни билети по прекратен, на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ договор за покупко-продажба на самолетни билети от 28.01.2020 г., заедно със законната лихва от 29.9.2022 г. до плащането, както и сторените по делото разноски от 221, 53 лева; ОСЪЖДА Е.-П. А.П.И С.“ ООД да върне на О.Г.П., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 1538, 24 лв., представляваща платена на отпаднало основание цена на самолетни билети по прекратен, на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ договор за покупко-продажба на самолетни билети от 28.01.2020 г., заедно със законната лихва от 29.9.2022 г. до плащането, както и сторените по делото разноски от 221, 53 лева; ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищците за присъждане на 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяване на иска 22.7.2022 г. до 28.9.2022 г.

Подадена е въззивна жалба от Е.-П. А.П.И С.“ ООД.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Твърди се, че същото било вътрешно противоречиво, както и противоречащо на материалния и процесуален закон. Неправилно СРС бил ценил събраните по делото доказателства и поради това бил достигнал до погрешни правни изводи. Правилно, обаче, СРС бил приел, че правоотношението между страните се урежда от Закона за туризма.

Неправилен, обаче, бил извода на СРС, че незапочналото към момента на прекратяване на договора изпълнение на договорената туристическа услуга представлява нереализиране на съответните полети. В случая туристическата услуга представлявала закупуване на самолетни билети, а не реализиране на съответните полети. Ответното дружество не било авиокомпания и не реализирало полети. Неправилен бил извода на СРС, че договора е прекратен с имейла от 15.09.2022 г. и на това основание ответната страна дължала връщането на сумата. В случая ответникът бил действал с грижата на добър стопанин и затова продължил да води кореспонденция с авио-превозвача и да проверява дали е налице презаверяване на билетите. Счита, че ищците не били уведомили ответното дружество по надлежен ред за прекратяване на договора, нито му дали време и възможност да изпълни същия. Затова ответникът бил приел, че договора не е прекратен и продължил да го изпълнява като с грижата на добър стопанин издирил вариант за ищците да осъществят пътуването си, което било подкрепено и с доказателства по делото. В хода по същество пред въззивната инстанция излага доводи, че има статут на туристически агент по смисъла на т.62, пар.1 от ДР на Закона за туризма, а не на туроператор и затова не следва да отговаря по така предявените искове; не приложими били правилата на чл.79, ал.2 и чл.89, ал.5 и ал.6 от ЗТ на които се основавал СРС. Сключеният между страните договор бил такъв по чл.49 ТЗ. Договорът за въздушен превод бил сключен от името и за сметка на представлявания и този договор не бил оспорен до 15.09.2022 г.

Сочи, че стойността на самолетните билети била заплатена от посредника /ответника/ на превозвача. Самият билет удостоверявал договор за въздушен 2 превоз между пътника и превозвача. Затова за ответника не възниквало задължение да върне стойността на билетите. След като ответника както посредник бил изпълнил добросъвестно задълженията си по договора по чл.49 ТЗ, вкл. билетите били неколкократно презаверявани като последната дата била до 05.04.2023 г., то не възниквало и основание за развалянето му.

Пътниците били уведомени за последната дата и можели да организират пътуването си, вкл. с японска туристическа агенция. Обстоятелството, че пътуващите не отговарят на условията за получаване на виза за Япония не можело да се вмени във вина на туристическия агент, нито представлявало „непреодолимо и извънредно обстоятелство“; липсвала обща забрана за влизане в Япония, не били отменени полетите от и до Япония. Справката, представена от МВнР била с дата от 07.09.2022 г. и с оглед динамиката на ситуацията, не можело да се предполага, че към 30.09.2022 г., която била датата на самолетните билети, ситуацията би била същата. Дори договора за посредничество да бил развален това не означавало, че е развален договора с превозвача.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго с което претенциите на ищците да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците пред СРС- Е. И. П. и О. Г. П., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Правилно СРС бил приел, че между страните по делото е сключен договор за покупко-продажба на самолетни билети от 28.01.2020 г., какъвто предмет на дейност имало ответното дружество. Последното се установявало от удостоверението за актуално състояние на същото. Сочи се, че за датата 30.04.2020 г. /начална на пътуването/ ищците не могли да ползват самолетните билети поради независещи от тях обективни обстоятелства – въведената от МС на Р България извънредна епидемиологична обстановка поради Ковид 19 и забраната за посещение на чуждестранни граждани на територията на Япония по същата причина. Страните договорили ответното дружество да закупи билети за друга дата, за което ищците доплатили сумата в размер на 99,44 лв. или общо платената цена възлизала на 3076, 48 лв. На 05.04.2022 г. ответникът закупил билети на ищците за 30.09.2022 г. от София до Истанбул и 3 от Истанбул до Токио за 01.10.2022 г., както и за обратния полет от Токио до Истанбул за 16.10.2022 г. и от Истанбул за София за 16.10.2022 г. Считат, че ответника е бил задължен да извърши проверка дали съществува обективна и законова възможност ищците да пътуват и пребивават в периода от 01.10.2022 г. до 16.10.2022 г. в Япония. Именно в това се състояло неизпълнението от страна на ответното дружество като се аргументират с чл.66 ЗЗД. Следвало да се вземе предвид, че ищците са „неорганизирани туристи“. За установяване на обективна и нормативна невъзможност да се лети до Япония имало публична информация на сайта на МВнР. Съгласно тази информация в Япония се допускали чужди граждани със статут на постоянно или продължително пребиваващи в Япония или такива, притежаващи японска виза. Ищците не били отговаряли на тези изисквания, нито можели да кандидатстват за японска виза съгласно условията от 01.03.2022 г., тъй като били „неорганизирани туристи“ и без покана от японска институция. Тези обстоятелства били известни на ответното дружество. Сочат, че с изричен имейл от 15.09.2022 г. били заявила на ответника, че поради горните причини не могат да ползват повторно издадените самолетни билети, както и поискали връщане на сумата. Независимо от това ответното дружество била закупило самолетните билети, което говорело за недобросъвестно поведение. Безспорно в случая било, че се касае до търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ.

Налице била непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ, която била възникнала след сключването на договора. Намира за правилно позоваването на СРС на ЗТ, тъй като ищците имали качеството на туристи по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на ЗТ. Ответникът/въззивник упражнявал туристическа агентска дейност по смисъла на пар.1, т.61 от ДР на ЗТ. Сочат, че договора с ответното дружество е прекратен по силата на имейла от 15.09.2022 г. поради непредвидими и извънредни обстоятелства. Имейлът бил получен от ответника. Не било необходимо да се дава срок за изпълнение, тъй като били налице предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД- изпълнението било изцяло невъзможно с оглед въведените визови ограничения от Япония.

Неоснователен бил довода на въззивника, че бил продължил изпълнението по договора с грижата на добър търговец, при очевидна публична информация за невъзможност на ищците да бъдат приети и да пребивават на територията на Япония поради визовите ограничения на приемащата страна. При такава фактическа обстановка всяко изпълнение на договора, макар и прекратен, 4 било безполезно. Въззивникът бил длъжен да възстанови сумата в 14-дневен срок от прекратяването на договора. След като това не било сторено, то правилно СРС бил осъдил ответника да плати. Претендират се разноски.

След подаване на отговора по въззивната жалба въззиваемата Е. И. П. е починала /на 23.10.2023 г./ и съдът на основание чл.227 ГПК е конституирал наследниците й по закон - О. Г. П., Д. О. П. и Г. О. П..

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 04.08.2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 18.08.2023 г.

Следователно въззивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Въззивната инстанция приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че между страните е било налице договорно правоотношение, което се регулира от разпоредбите на Закона за туризма. В чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия било посочено, че туристическите дейности са туроператорска и туристическа агентска дейност. Съгласно § 1, т. 61 от ДР на ЗТ "туристическа агентска дейност" представлявала извършването на посредничество при: продажби на туристически пакети на крайни потребители; пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване. Ответникът извършвал такава дейност, тъй като по възлагане на ищците бил осъществил посредничество за продажба на авиационен превоз до Япония и обратно.

Разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от Закона за туризма предвиждала, че разпоредбите на Глава Седма, Раздел Втори, се прилагат в правоотношението, 5 възникнало между страните, тъй като предлаганата от ответника услуга не попадала под изключенията, предвидени в разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗТ .

Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма /ЗТ/ пътуващият имал право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. С ал. 6 на посочената разпоредба б и л о установено, че при прекратяване на договора за туристически пакет съгласно, ал. 5 пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но нямал право на допълнително обезщетение, а с клаузата на ал. 8, че туроператорът възстановява на пътуващия всички дължими суми по, ал. 6 и 7, а при прекратяване на договора за туристически пакет възстановява всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след приспадане на съответните разходи по, ал. 2 за прекратяване на договора.

Дължимите суми или плащания следвало да се възстановяват на пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет.