Решение № 262831 от 19.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№

…………………/19.11.2021 г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 състав, в открито заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА при секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5124 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по предявени от А.Г.Г., роден на *** г., гражданин на ФРГ * с адрес гр. *срещу Община *, с адрес гр. * искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000лв., частичен иск от 20000лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на падане на 22.04.2016 г., поради неизправност на тротоарната настилка на улица „*“ близо до кръстовището с ул. „*, представляваща публична общинска собственост на Община *, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 22.05.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 6204,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума за периода от 22.04.2016 г. до 19.05.2020 г. , на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

С протоколно определение от 22.10.2021 г. е допуснато изменение на иска за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, чрез неговото намаляване, като същият да се счита за предявен за сумата от 10000лв., като за разликата до първоначално предявен размер от 15000лв. производството е прекратено, поради извършено оттегляне на основание чл. 232 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че на 22.04.2016 г. около 21:30 часа, ищецът претърпял злополука при падане – спъване и падане на уличното платно, причинено от неизправност на тротоарната настилка - разрушена част от тротоара на ул. „*“, в близост до кръстовището с ул. „* *“, в центъра на гр. *. В резултат на инцидента след силен удар в главата ищецът изпаднал в безсъзнание, получил контузия на главата, хематом на гръдния кош от дясната страна, травми на долния десен крайник - наранени и скъсани сухожилия на дясната тазобедрена става, силни наранявания на нервите на прилежащите ѝ мускули, атрофия на мускулите на дясното бедро. Твърди се, че телесните увреждания наложили провеждането на продължителна рехабилитация и физиотерапия в медицински центрове в * и * за възстановяване на подвижността и двигателната способност на увредения крайник. Излага се, че въпреки извършеното лечение и към настоящия момент здравословното състояние на ищеца не е възстановено напълно, като движението му е затруднено и е съпроводено със силни физически болки в областта на десния крак. Сочи се, че злополуката причинила трайно увреждане на десния крайник, поради което пълното възстановяване на двигателната му способност занапред са невъзможни. Излага се, че придвижването му по наклонени места и стълбища става затруднено и възможно само с левия крак, поради което цялото му тяло е нестабилно, от което търпял постоянни болки. Излага се, че през 2018 г. от лекарите в Германия е установено, че се е проявила допълнителна симптоматика, свързана с претърпените травматични увреждания. Твърди се, че пътният участък и тротоара на улица, където е настъпил инцидента са публична общинска собственост и задължение на ответника е да го поддържа в изправно състояние. Излага се, че ответникът не е положил дължимата грижа, поради което отговоря за причинените вреди. По тези съображения моли за уважаване на предявения частичен иск, както и мораторната лихва от увреждането до 19.05.2020 г. Претендира сторените съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуални представители поддържа предявените искове. В хода по същество ищецът заявява, че вследствие на травмата не може да спортува фехтовка и вече не води активен начин на живот. Настоява се да не се кредитира експертизата, тъй като не се основава на състоянието на ищеца, а принципно при наличие на такива травми. Излага се, че искът е доказан по основание и размер и се моли за уважаването му. Депозирана е писмена защита, в която са развити подробни съображения по същество на спора. Подчертава, че ответникът не е изпълнил вменените по закон задължения за поддържане на тротоарната настилка и поставяне на улично осветление.Подробно анализира приетите по делото съдебномедициснки експертизи и намира, че изводите на вещите лица си противоречат, в т.ч. и на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Настоява се, че се заключенията на вещите лица почиват на предположения и не съответстват на ангажираните по делото доказателства. Счита се, че дегенеративния процес не може да бъде свързан с настъпилите затруднения в движението и затрудненията, които ищецът е изпитвал са в причинна връзка с падането на процесната дата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Варна е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се механизма на настъпване на твърдяните увреждания – че същите са настъпили в резултат на падане, поради спъване на неравен участък. Твърди се, че уврежданията може да настъпят и само при стъпване на криво от пострадалия. Оспорва се интензитета на увреждането с довод, че ищецът е потърсил спешна медицинска помощ два дни след увреждането. Намира за недоказани интензитета на болките и страданията и тяхната продължителност, както и възстановителния период. Излага, че е не е установено какво е състоянието на настилката, на която е настъпил инцидента. Намира претендираното обезщетение за завишено по размер, поради което в условие на евентуалност счита, че същото следва да се намали. Намира за недоказано твърдението за липса на доходи и размерът на пенсията на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва иска и се моли за отхвърлянето му. Излага се, че твърденията на ищеца за получена при падане травма са напълно опровергани от ангажираните по делото СМЕ. Сочи се, че уврежданията се дължат на дегенеративни процеси, за които е необходим продължителен период от време.

Счита, че наличието на противоречие между събраните по делото доказателства и твърденията на ищеца, обосновават липсата на причинно-следствена връзка между падането и претендираните неимуществени вреди. Депозирана е писмена защита, в която са изложени подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че са недоказани твърдените от ищеца вреди, както и механизма на настъпване на инцидента. Сочи се, че претендираните увреждания в десния долен крайник не са в резултат на попадането в дупка на тротоара, което е потвърдено от седемте вещи лица по делото, а се дължат на дегенеративни промени. Намира, че не е установена травма на главата при прегледа, за който свидетелстват допуснатите по делото свидетели. Подчертава, че гръдната травма, която единствено е получил ищецът е отшумяла за 20-25 дни и е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи се, че съобразно експертното заключение откъсване на сухожилие и описаните в исковата молба увреждания предполагат силни болки и търсене на незабавна медицинска помощ, което не е сторено от ищеца, поради което счита, че не са настъпили от инцидента. По тези съображения се моли за отхвърляне на исковете, евентуално за редуциране на обезщетението с оглед кратковременния период на възстановяване.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното на л.54 от делото копие на лист за преглед на пациент от 24.04.2016 г., издаден от МБАЛ „*, се установява, че на 24.04.2016год., в 11.20 ч., ищецът е постъпил в посоченото лечебно заведение с травма на гръден кош, като съгласно снетата анамнеза пациентът се оплаква от болки в гръдния кош в дясно и при движение болките се усилват.

От медицински направления от

25.04.2016г., 09.05.2016 г. и 19.06.2016г., издадени от ф-р * се установява извършване на изследвания и диагностика във връзка с оплаквания за получена болка в дясна колянна става, затруднено ходенен и болки в гръдния кош, поради падане на 25.04.2016г./л. 8-10/.

Видно от резултат по образно изследване в ЦОД на МБАЛ * от 05.05.2016 г. /л. 11/, е установено наличие на ставен излив, дегаративни промени в латералния и медиален менискус.

С резултат по образно изследване в ЦОД на МБАЛ * от 10.06.2016 г. /л. 11 гръб/, се установява наличие на наални дегенеративнии промени в двете тазобедрени стави.

От представената епикриза от 18.08.2017 г. /.12/ се установява извършени рехабилитационни дейности във връзка със слабост по хода на десен крак при продължително вървене – с клинични данни за пареза, като качването и слизането по стълби е затруднено, съпроводено със силна болка.

Видно от представения от д-р * документ с коректен превод на български език /л. 192 от делото/ е заключено откъсване на сухожилието на малкия седалищен мускул от заглавно място на предната ставна фасета на десен голям трохантер и дефект на инсеркцията на сухожилието на средния седалищен мускул към латералната фасета. Заключено е, че е възможна лезията на сухожилието на малкия седалищен мускул с претърпяната на 22.04.2016 г. травма при падане.

За установяване характера на претъряните травми, периода на възстановяване, необходимостта от медикаментозно лечение, рехабилитация, са ползвани специални знания на вещи лица съдебни лекари, съдебна медицина и ортопеди.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите на оспорените по делото документи: медицински направления от проф. д-р * – пет броя, писмо от д-р Сапунджиев, медицински документ от д-р *, документ с представен превод от немски език от 20.09.2020 г. (л.8-л.11 и л.13, 14, л. 21), са изпълнени от лицата, посочени като техни автори: * По делото е приобщена първоначална съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р В.Д., съобразно което при инцидента на 22.04.2016 г. А.Г.Г. е получил: Контузия на гръдния кош в дясно, което увреждане е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет. Вещото лице заключва, че контузията на гръден кош обуславя временно разстройство на здравето не опасно за живота, като естеството на травмата не налага специализирано или специфично лечение. Посочва се, че травмата на гръдния кош по своето естество минава напълно и без последици в рамките на две-три седмици. По отношение на останалите описани в по-късен етап увреждания като контузия на дясно коляно със съмнение за увреждане на страничен менискус установено на 25.04.2016г и в последствие контузия в областта на таза вещото лице заключава, че не могат да се свържат с получаване на травмите на посочената дата, тъй като клиничната им проява е остра, непосредствено след получаването им следва да изпитва силна болка, да има подчертано затруднена походка което би следвало да се установи при първоначалния преглед в спешно отделение. Вещото лице сочи, че описаната в исковата молба травматична загуба на съзнание не намира обективно потвърждение в представените медицински документи. Същевременно анализа на посочената медицинска документация в последващите месеци и години установява, че ищецът е боледувал от тежки дегенеративни заболявания в областта на тазобедрените и колянни стави. Някои от описаните усложнения са последици от именно тези заболявания, а други е възможно да са получени в последствие от травми. Тези изводи вещото лице подчертава и при изслушването му в о.с.з.

По делото е приобщена и тричленна съдебномедицинска експертиза, на вещите лица д-р Г., д-р Д. и д-р Г., съобразно което на база медицинска документация, направената справка с Архив Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „* във връзка с проведения преглед на 25.04.2016год., амб. № *, установява, че на 22.04.2016год. А.Г.Г. е получил следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош в областта на дясната ребрена дъга по срединно ключична линия, травматичен оток и кръвонасядане по задностраничната повърхност на десния лакът, ожулване по предната повърхност на дясното коляно, травматичен оток по страничната повърхност на дясното коляно. Вещите лица заключават, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и същите реално биха могли да бъдат получени в условията описани в исковата молба, при падане и удар на дясната гръдна половина, десния лакът и дясното коляно в подлежащата настилка. Посочва се, че травматични увреждания от този вид отзвучават без дефицит за период от около 20-25 дни. В този смисъл същите са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещите лица сочат, че в приложените по делото медицински документи (за периода 25.04.2016г-25.08.2017г) на името на Г. са посочени редица медицински диагнози, определящи състояние след посттравмена увреда на дясното коляно и таза, за които към датата на инцидента не са отразени конкретни оплаквания и обективно състояние и няма как да бъдат свързани като пряк резултат от него. Редом с това в резултатите от извършените през този период образни и функционални изследвания са посочени признаци за ставно-дегенеративни заболявания в поясния отдел на гръбначния стълб, двете тазобедрени и дясната колянна стави, придружени с нервно-мускулни увреди. За развитието на подобни изменения е необходим продължителен период от време – месеци, години и възникването им не винаги е с травматичен произход, развитието на тези заболявания е най-често свързано с хронични, дегенеративни, болестни промени в костноставния апарат на гръбначния стълб и ставите. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че всички останали установени промени се дължат на хронични болестни изменения, включително касаещи меки тъкани и атрофия на мускулатура, включително касаещи артрозни промени в областта на тазобедрена става, дясна колянна става. При установите травматични увреждания, и обсъждания механизъм, от който са получени, не считат, че може да се получи такова откъсване. Сочат, че се касае за дългогодишни болестни промени, които се развиват в продължение на години и месеци. Уточняват, че няма данни за удар в областта на главата и считат, че не е губил съзнание, тъй като непосредствено след получените травми той се е движил, от което следва че не е изпадал в безсъзнание или мозъчна кома. Сочат, че при постъпването в спешен сектор не е давал никакви данни за главоболие, виене на свят, обща отпадналост, гадене, повръщане, които са симптоми на мозъчно сътресение, поради което не е проведен консулт с неврохирург.