Решение № 15 от 23.01.2020, Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Харманли 23.01.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Харманлийският районен съд, наказателен състав, в публично съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия:

Ива Гогова при секретаря: Антония Тенева и с участието на прокурора: като разгледа докладваното от съдия Гогова административно - наказателно дело № 500 по описа на РС-Харманли за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от Д.М.В., ЕГН:**********

*** против Наказателно постановление №19-0271-001765 от 04.11.2019 година на ВПД Началник РУ към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли.

Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като НП било неправилно и незаконосъобразно. Не било извършено посоченото нарушение, неправилна била дадената му правна квалификация и било налице несъответствие между описанието на нарушението и посочената за нарушена разпоредба. Твърди се също, че били нарушени чл.40, чл.42, чл.52, чл.57, чл.27 и чл.28 от ЗАНН, както и че деянието не било съставомерно. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв.А. поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Административнонаказващият орган /АНО/

РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 25.10.2019г., в 23:40 часа в гр.Харманли, на ул. „Братя Миладинови”, до кръстовището с ул.

„Средна гора”, в посока ул. „Тракийска”, жалбоподателят Д.В., като водач на лек автомобил, управлявал собственото си МПС марка „Ауди А4”, с рег. № Х . КМ, като при извършената от контролните органи проверка е установена концентрация на алкохол в кръвта му 0.60 промила на хиляда, измерена в издишания въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, номер ARSM-0016. На водача е издаден талон за изследване с номер 0068010, като същият приел показанията на дрегера и не дал кръв за химическа експертиза. Тези обстоятелства се потвърдиха и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя П.К. и присъствалите при проверката К.П., М.М. ***.

С оглед на така установеното е съставен АУАН № 4939 от

25.10.2019г. от П.К. – мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл.5 ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 25.10.2019г. Не са депозирани възражения в законоустановения 3-дневен срок.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от ВПД Началник РУ към ОД на

МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №19-0271-001765 от 04.11.2019 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата обстановка. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва от страните. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Текстът на посочената като нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП установява забрана водачът на пътно превозно средство да управлява пътното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употребата на наркотични вещества или техните аналози. Санкцията за това конкретно нарушение е установена в разпоредбата на чл.174 ал.1 т.1 от същия закон, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина този, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита, поради това, че в акта за установяване на административно нарушение е посочена като нарушена разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, а в наказателното постановление – разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление е описано ясно и точно фактически извършеното от жалбоподателя деяние, а то е, че на 25.10.2019г., в гр.Харманли е управлявал собственото си МПС марка „Ауди А4”, с рег. № Х .. КМ с концентрация на алкохол в кръвта 0.60 промила на хиляда, установена с показанията на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, номер ARSM-0016.

Посочването в акта за нарушение на пр.1 от разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, без то да фигурира в наказателното постановление, съдът в никакъв случай не счита, че е довело до невъзможност жалбоподателят да разбере какво нарушение е извършил и по този начин да е ограничило правото му на защита. Нарушението е описано словесно по начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителя да узнае за какво точно нарушение е привличен към административнонаказателна отговорност и да е в състояние да организира правото си на защита в пълен обем.

Действително установено е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят управлявал лек автомобил, като в акта и в НП е отразено като фактическа констатация, че е отчетена чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта му 0.6 на хиляда промила. За да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.

174 ал.1 т.1 от