Присъда № 2 от 14.01.2026, Районен съд - Перник

МОТИВИ по НЧХД № 695/2025г. на РС-Перник, НО, 2-ри състав:

Производството е образувано въз основа на подадена тъжба от П.И.Я., ЕГН-********** и на С.И.С.Я. ЕГН-********** п р о т и в Д.Й.К., ЕГН**********, като се твърди, че Д.Й.К. е извършил спрямо тъжителите престъпление по чл. 131, ал. 1, т.4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Обвинението е повдигнато за това, че на 19.07.2024 г. около 18:15 - 18:30 в кафене „Кадифе“, намиращо се в центъра на гр.Перник, на пл. „Кракра Пернишки“, където П .И .Я . и С.И.С. се намирали като клиенти, чрез използването на груба физическа сила им нанесъл леки телесни повреди, чрез силни удари с ръце, крака и с помощно средство - стол, в главата, корема, краката и гърба на П.Я. и в лявата ръка на С.Я..

В хода по същество адв. И . - процесуалният представител на частните тъжители, счита, че от събраните по делото доказателства се подкрепят твърденията, изложени в тъжбата, като прави разбор на доказателствената съвкупност. Счита, че повдигнатото с тъжбата обвинение се доказва по безспорен и несъмнен начин. Излага становище, че съдът не следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите, доведени от страна на подсъдимия, както и че в същите се откривали противоречия. Претендира сторените по делото разноски.

Частният тъжител и граждански ищец П.Я. сочи, че поведението на подсъдимия е недостойно, доколкото след като се е обадил на 112, той е напуснал мястото на събитието.

Защитникът на подсъдимия – адв. В., счита че в хода на съдебното следствие тъжителите не са успели да докажат по категоричен и несъмнен начин обвинението. В тази връзка прави обзор на доказателствата, като подчертава, че установеното по време на предварителна проверка не следва да се цени при решаване на делото по същество. Излага фактическа обстановка, която намира, че се извежда от събрания доказателствен материал. Заявява категорично, че от доказателствата не се установява подзащитният му да е причинил уврежД.я на тъжителите, като сочи, че съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската кепсертиза механизмът на увреждането на тъжителя Я. не е вследствие на удар, а от приплъзване, характерно за падане. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен.

Подсъдимият К. поддържа изложеното от своя защитник. Твърди, че тъжителите лъжат. Разказва своя версия за развилите се събития. Заявява, че е напуснал мястото след случая, тъй като дъщеря му е била стресирана, както и че не е нападал никого и не е обиждал никого.

В правото си на последна дума подсъдимият моли съда да го оправдае, тъй като не е извършил нищо.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и 1 възраженията, съобразявайки разпоредбите на чл.14 НПК и чл.18 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 19.07.2024 г. около 18,15-18,30 ч. тъжителите П.И.Я., ЕГН********** и на С. И.а Я.а се намирали на външна маса в кафене „Кадифе“, намиращо се близо в центъра на гр.Перник, на пл. „Кракра Пернишки“.

По това време в заведението се намирал и подсъдимият Д.Й.К., ЕГН**********, както и свидетелите М.М.Н., М.С.Л., А.В.П.. Впоследствие се появила и свидетелката Н.Г.К..

Тъжителите се намирали на маса във външната част на заведението, а в близост на детска площадка си играели деца. От страна на тъжителката С.Я. били отправени забележки към децата, което предизвикало вербален конфликт между нея и намиращата се наблизо свидетелката М.Н., чието дете било между играещите си.

Конфликтът бил шумен, децата се афектирали, като подсъдимият К. чул, че нещо се случва и се приближил към масата на тъжителите. Започнала вербална саморазправа между него и тъжителката Я.а. Тъжителят Я. се изправил и се намесил.

В хода на този конфликт тъжителят Я. получил наранявания ...., като причината за тях остава неизяснена по делото.

Тъжителката Я.а също получила нараняване - , като неговият произход също е неизяснен.

След случилото се подсъдимият се обадил на телефон 112 и после се оттегил към дома си с дъщеря си на име Д., която била стресирана от конфликта.

Тъжителката С. С.-Я.а също се обадила на телефон 112, това направила и майка й – свидетелката Н.К.. Тъжителите изчакали появата на полицейските служители в заведението.

По доказателствата:

Изложените факти съдът прие за установени по категоричен и непротиворечив начин от следните доказателства и доказателствени средства:

Гласни: показанията на свидетелите Ж.В.Е. (л.83 ); Н.Г.К. (л.84);

М.М.Н. (л.85); М.С.Л. (л.87); А.В.П. (л.88); И.Г.С. (л.119); В. И. Е. (л. 120);

Обяснения на подсъдимия Д. К. (л.91).

2

Писмени: справка за съдимост за подсъдимия К. (л.44); съдебномедицинско удостоверение № 180/2024 г. (л.12); съдебномедицинско удостоверение № 179/24г. (л.13); лист за преглед на пациент от 19.07.2024 г.; заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице К.Ч. (л.75 от делото), както и останалите писмени доказателства по делото, приети и прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

Настоящият съдебен състав счита, че е изпълнил отговорно и в пълен обем задълженията си по разкриване на обективната истина, като всички процесуални средства за доказване по делото са изчерпани, разпитани са всички свидетели, от които могат да се съберат данни, свързани с процесния инцидент. Следва да се отбележи и че е направен опит за откриване на други очевидци на случая чрез изискването на справка от процесното кафе „Кадифе“ относно това кои служители от персонала на заведението са били на работа на инкриминираната дата, в която връзка е разпитан и свидетелят В. Е..

При тази изчерпателна дейност по събиране на относимите доказателства, съдът намира, че по делото н е се установява по категоричен начин основни елементи от повдигнатото обвинение, а именно, че на На 19.07.2024 г. около 18,15-18,30 ч. В гр. Перник подс. е нанесъл удари с ръка и стол на тъжителя Я., вследствие на което на последния са причинени физически уврежД.я, както и че е ударил със стол тъжителката Я.а в областта на лявата предмишница и лакътя.

По делото се установява безспорно единствено, че тъжителите са получили телесни уврежД.я по тъжителите П.Я.а и С.Я.. Същото е видно от приложените към тъжбата два броя съдебномедицински удостоверения, както и от заключението по съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице К.Ч.. Съдът кредитира същото като като обективно, обосновано и изготвено от компетентно в областта на изследване лице.

От медицинските удостоверения и заключението се установява че, на процесната дата тъжителят е получил охлузни наранявания /екскориации/ в областта на двете подбедрици, малка екскориация в дясна буза и под окото и охлузване на дясна половина. При преглед на 24.07.2025 г. са установени и описани уврежД.я в областта на лява коремна област - дребни охлузвания и кръвонасядане, охлузвания по лявата странична повърхност на гърба и лявата странична повърхност на кръстцовата област и охлузване в долна трета на лява подбедрица - по предна повърхност. Според вещото лице разликата в описанията при двата прегледа би могла да се обясни с времето от около четири-пет денонощия между двата прегледа и в този смисъл възможността някои от първоначално установените уврежД.я да са отзвучали, както и някои от уврежД.ята, а именно кръвонасядането в коремната област да е станало видимо във времето след първоначалния преглед.

По отношение на тъжителката Я.а видно от заключението по СМЕ и удостоверенията от извършените прегледи, същата е получила множество охлузвания по лява предмишница и ляв лакът.

3

Следва да се отбележи и че наличието на наранявания по тъжителите не е обстоятелство, което се оспорва от защитата.

Спорни въпроси по настоящото дело са какъв е механизмът на причиняване на тези уврежД.я, съответно причинени ли са те от подсъдимия и то по начина, описан в тъжбата. Съдът намира, че дори след изчерпване на всички възможни процесуално-следствени действия по делото категоричен отговор на тези въпроси е невъзможно да се бъде даден.

С тъжбата е подвигнато обвинение, че на на 19.07.2024 г. около 18,1518,30 ч. в гр. Перник подс. е чрез използването на груба физическа сила е нанесъл леки телесни повреди на тъжителите, като им нанесъл силни удари с ръце, крака и с помощно средство - стол, в главата, корема, краката и гърба на П.Я. и в лявата ръка на С.Я.

На първо място е необходимо да се обърне внимание на отговорите на отговорите, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно засеД.е. Др Ч. е категоричен, че описаните в заключението наранявания по тъжителя Я. не са получени по механизма на удар, а по механизма на косо допирателно действие. Вещото лице Ч. аргументира това свое становище с характера на нараняванията, които са успоредни едно на друго, няколко такива охлузни наранявани, като посочва, че за разлика от удар, който действа перпендикулярно по отношението на повърхността, при удар се получават кръвонасяД.я, разкъсни рани, и при по - голяма сила и по - големи уврежД.я, в това число и счупване на костите, то при охлузването предмета допира и контактува с част от тялото, приплъзгва се по него, затова не оставя характерни следи от контактната си повърхност. Същото становище се застъпва и в заключението по изготвената експертиза, където вещото лице в отговора на въпрос №3 е посочило, че „описаните уврежД.я са получени в разултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на косо /тангенциално,допирателно/ действие.

Видно от изложеното становището на вещото лице по отношение на механизма на причиняване е в противоречие с твърдените от тъжителя нанесени им от подсъдимия удари, включително със стол.

Това противоречие се явява особено важно за изясняване на фактите по делото, доколкото от страна на защитата се развива теза, че нараняванята са получени по друг начин, различен от твърдяното в тъжбата, а именно, че тъжителят Я. сам е паднал върху стол приближавайки се в състояние на афект към подсъдимия. Тази теза кореспондира с мнението на вещото лице относно механизма, като се подрепя и от част от свидетелските показанията по делото, които предстои да бъдат обсъдени.

В светлината на гореизложеното се оформят две групи доказателства – такива, в полза на твърденията за нанесени удари от страна на подсъдимия, и такива, подкрепящи тезата за пасивност от негова страна по време на конфликта. Този дисонанс изисква внимателно обследване на включените в двете групи доказателства, като съдът на първо място намира за необходимо 4 да обърне внимание на обвинителните такива.

Както бе споменато по-горе, фактът, че тъжителите са получили наранявания на процесната дата, се установява безспорно по делото на база на обективни находки – проведените прегледи и изготвената и приета съдебномедицинска експертиза.

Твърденията за агресивно поведение, с което тези уврежД.я могат да се обвържат, намират подкрепа единствено в показанията на свидетеля Н.Г.К..

Същата е майка на тъжителката, с оглед на което безспорно е налице известна заинтересованост от изхода на делото. Същото в никакъв случай не определя показанията й като недостоверни, но изисква същите да бъдат подложени на по-внимателен анализ и съпоставени с останалите доказателствени материали по делото.

Свидетелката разказва, че на 19.07.2024г., с дъщеря с и и и със зет й имали по повод приемането на внучката й в ново училище. Тъжителите били отишли вече в заведението, а тя отишла малко по-късно. Сочи, че заварила агресията на подсъдимия към тъжителя Я.. По отношение на конкретните действия посочва следното: „Взех кучето от дъщеря ми и в същия момент виждам въпросния човек как хваща за врата моя зет и започва да го души с дрехите ли. След това аз започнах да викам да го остави, защото не е пристойно да се бори срещу човек, който е с години по - стар от него. Никой не ме чу и въпросния господин взе стол от заведението и тръгна към моя зет със стола да го удари. В това време дъщеря ми отиде да ги разтърве и тя си получи раната. Получи я като удар по ръката. Подсъдимият я удари може би със стола, не съм сигурна как е нанесен удара, защото това стана на 5-10 метра от мен. Аз в този момент бях в другия край на заведението и видях счупените очила на зет ми на земята.“

Разказва още, че по-късно по време на конфликта се е случило следното: