Решение № 1315 от 21.09.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1315 гр. Русе, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520102743 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл.

86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ АД срещу В. Г. П., в която се твърди, че ищецът има вземане спрямо ответника, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2018г. по силата на който банката му е предоставила като кредитополучател общо сумата в размер на 20000 лв., която се е задължил да върне ведно с уговорените лихви, в срокове и при условията на сключения между страните договор. Кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя на 23.05.2019г., като било налице просрочие в плащанията с падеж след септември месец 2020г. Поради настъпила изискуемост на 29 вноски в общ размер на 6644,33 лв., банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което уведомила ответника като кредитополучател. Твърди се, че предсрочната изискуемост на процесното вземане е настъпила на 30.11.2020г.

За събиране на дължимите по договора суми, банката депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № *** от 2023 год. и допуснато незабавно изпълнение за сумите по договора с ответника: 17 494.88 лв. - главница, ведно 1 със законна лихва върху главницата, считано от 08.02.2023г. до окончателно изплащане на задължението, 3850.11лв. - обезщетение за забава за периода от 30.11.2020г. до 06.02.2023г., 403.69лв. - договорна лихва за периода от 13.09.2020г. до 29.11.2020г. вкл., 5.91лв. лихвена надбавка за забава за периода от 13.09.2020г. до 29.11.2022г. вкл., 120.00лв. - дължими разходи при изискуем кредит, както и направените разноски по делото в размер на 437.49лв. - държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение се моли в настоящото производство да бъде признато за установено съществуване на парично вземане на „Банка ДСК“ АД срещу В. Г. П. за следните суми, дължими по сключения между тях договор за кредит, а именно: 17 494,88 лева – главница;

403,69 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 13.09.2020г. до 29.1 1.2020г. вкл.; 5.91 лева - обезщетение за забава за периода от 13.09.2020г. до 29.11.2020г.; 3 850,11 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 30.11.2020г. до 06.02.2023г.;

120,00 лева - разходи при изискуем кредит; законна лихва върху главницата, считано от 08.02.2023г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :

Ответникът, редовно уведомен (лично е отказал да получи препис от исковата молба и доказателствата, както и от разпореждането на съда по чл.

131 ГПК), не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на неприсъствено решение.

На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове 2 са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.

От приложеното ч.гр.д.№***/2023г.по описа на РС - Русе е видно, че в полза на ищцовата банка и срещу ответника е издадена заповед №*** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и е допуснато незабавно изпълнение за дължими суми по Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2018г. : 17 494.88 лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.02.2023г. до окончателно изплащане на задължението, 3850.11лв. - обезщетение за забава за периода от 30.11.2020г. до 06.02.2023г., 403.69лв. - договорна лихва за периода от 13.09.2020г. до 29.11.2020г. вкл., 5.91лв. лихвена надбавка за забава за периода от 13.09.2020г. до 29.11.2022г. вкл., 120.00лв. - дължими разходи при изискуем кредит, както и направените разноски по делото в размер на 437.49лв. - държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК (чрез залепяне на уведомление). Поради това съдът е дал указание на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.

Искът по чл. 422, ал.1 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява допустим. Представените в производството и неоспорени писмени доказателства – Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2018г., погасителен план към него, извлечение от счетоводните книги на банката и връчено на ответника уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането на кредитора по договора, дават основание да се приеме, че исковата претенция е вероятно основателна, доказана по основание и размер.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 516,31лв. за заплатена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение и тези в заповедното в общ размер на 537,49лв.

Така мотивиран, районният съд

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Г. П. с ЕГН********** с адрес гр. ********* дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявана от изп. директори Юрий Благоев Генов и Диана Дечева Митева, сумите : 17494.88 лв. – главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.02.2023г. до окончателно изплащане на задължението, 3850.11лв. - обезщетение за забава за периода от 30.11.2020г. до 06.02.2023г., 403.69лв. - договорна лихва за периода от 13.09.2020г. до 29.11.2020г. вкл., 5.91лв. обезщетение за забава за периода от 13.09.2020г. до 29.11.2022г. вкл., 120.00лв. - дължими разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена Заповед №*** от 10.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС - Русе.

ОСЪЖДА В. Г. П. с ЕГН********** с адрес гр. ********* да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 сумата от 616,31 лв. разноски за настоящото производство, както и сумата от 537,49лв. разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС - Русе.

Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4