Решение № 49 от 09.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Кюстендил, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600644 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда № 51 от 24.09.2025 г., постановена по НОХД № 188/2025 г. по описа на Районен съд –Дупница, НО, V състав, е признал подсъдимата М. И. Ц. за виновна в това, че в периода от неустановената дата в края на месец юли 2021 г., в овощна градина в землището на с. ***, общ. ***, местност „***“ до 13.12.2021 година (включително) в гр.

Дупница, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у К. Д. Х., че е представител на немска неправителствена организация и ще му бъде отпусната субсидия в размер на около 360 000 лева за засаждане на черешова овощна градина в земеделска земя, стопанисвана от него и субсидия в размер на около 1 300 000 евро за засаждане на черешова овощна градина в земеделските земи на Кооперация ППК „***“ с. ***, на която Х. бил председател, за което трябвало да й заплати паричен депозит като гаранция, за да се подпише договор с неправителствената организация и с това е причинила имотна вреда на К. Д. Х. в размер на 17 300 лева (седемнадесет хиляди и триста) и на Кооперация ППК „***“, ЕИК ***, с председател К. Д. Х. в размер на 41 900 лева (четиридесет и една хиляди и деветстотин), всички суми в общ размер на 59 200 лева (петдесет и девет хиляди и двеста), които й били предадени на дати: 13.08.2021 г. – сумата от 9500 лева; 20.08.2021 г. – сумата от 15 200 лева; 02.09.2021 г. – сумата от 12 000 лева; 10.11.2021 г. – сумата от 2500 лева;

13.12.2021 г. – сумата от 20 000 лева, като престъплението е извършено повторно и случаят е немаловажен, след като е била осъдена с влязла в сила присъда на 14.11.2019 г. по НОХД 2164/2017 г. на РС - Варна, за друго такова престъпление по чл. 210, ал. 1, т.4 и т. 5, вр. чл.

26, ал. 1 от НК, с която й е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от 4 /четири/ години и не е изтекъл срокът по чл. 30, ал. 1 от НК, и причинената вреда от престъплението, в общ размер на 59 200 лева (петдесет и девет хиляди и двеста), е в „големи 1 размери“, явяващо се престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК й е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, търпимо при първоначален „Строг“ режим.

С присъдата и на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимата М. Ц., с Присъда № 86/04.04.2019 г. постановена по НОХД № 2164/2017 г. по описа на РС-Варна , наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е постановил да се изтърпи отделно при първоначален „Общ“ режим.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимата М. Ц. да заплати в полза на ОП - гр. Кюстендил, сумата от 269,40 лв. – разноски по ДП за графическа експертиза.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, представляващи оригинали на протоколи и други документи, подробно описани в т. 4 от приложението към обвинителния акт, като е постановил да останат по делото след влизане на присъдата в сила.

Против присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от служебният защитник на подс.М. Ц. – адвокат И. А. с доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт. Сочи се, че обвинението спрямо подсъдимата е останало недоказано по безспорен и несъмнен начин. Излагат се аргументи за наличие на гражданско-правни отношения между подсъдимата и св. Х., и липса на умисъл за нанасяне на имотна вреда. Критикува се кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели, поради наличие на тенденциозност. На тази основа се желае присъдата на първостепенния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, за което е предадена на съд.

В жалбата и допълнението към нея не се сочи на необходимост от събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 15.12.2025 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

При въззивните прения, представителят на Окръжна прокуратура –Кюстендил намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на ДнРС, като правилна и законосъобразна.

Служебният защитник на подсъдимата Ц., в лицето на адв. А., поддържа подадената въззивната жалба и допълнението към нея, по изложените в тях съображения. Пледира за оправдателна присъда, като поддържа, че в случая са налице гражданско-правни отношения, което обуславя и несъставомерност на инкриминираното деяние.

Подсъдимият М. Ц., в правото си на лична защита и последна дума заявява, че поддържа казаното от защитника си и моли съда за оправдателна присъда.

Кюстендилският окръжен съд, като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на задълбочен и обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав, прецени, че 2 не съществуват причини за корекция на данните по фактическата обстановка, установена от първостепенния съд, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

Подсъдимата М. И. Ц. е родена на *** г. в гр. ***, с ЕГН **********. Същата е българка, с българско гражданство, с *** образование, ***, работи като *** на свободна практика и живее на постоянен адрес: гр. ***, ул.“***“ № 6.

Подсъдимата е била осъждана няколко пъти, като за част от осъжданията й е настъпила реабилитация. Последно същата е осъдена и спрямо нея е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от 4 /четири/ години, с влязла в сила Присъда на 14.11.2019 г., постановена по НОХД 2164/2017 г. на РС - Варна, за друго такова престъпление по чл. 210, ал. 1, т.4 и т. 5, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Подсъдимата е *** по образование, като във връзка с тази си дейност потърсила контакт с кооперация ППК „***“, с. ***, обл. *** и след това се запознала лично, през месец Юли 2021 г., с нейния председател - пострадалият К. Х.. Последният е на 86 години, дългогодишен земеделски производител и председател на земеделска кооперация ППК „***“, с. ***, обл. ***, с ЕИК ***. Наред със земите на кооперацията същият стопанисвал още и ползвани по договор за аренда сключен с Община *** от 15.08.2001 г., с анекс от 20.06.2015 г. между общината, пострадалия и неговата дъщеря Р. Д. земеделски земи в местността „***“, наричана още „***“, находяща се в землището на с. ***. Дъщеря му св. Р.

Д. е инвалид по болест от много години, но е регистрирана отдавна като земеделски производител – „***“, като дейността и се ръководи изцяло от баща й К. Х., който е неин пълномощник и я представлява. Същата живее на семейни начала със св. Д. К., който работи в кооперация ППК „***“, с. ***, където работи почасово още и свидетелката Ц. М., която е пенсионер и познава от много години св. К. Х.. След като се запознали подсъдимата и пострадалия К. Х. се чували по телефона и се срещали на няколко пъти в стопанството на последния в местността „***“, „***“ в землището на с. *** където се намира овощната му градина, като подсъдимата се представила пред пострадалия за представител на немска неправителствена организация, чието име не назовала. Св. Х. и услужил след запознанството им с пари, около 1000 лева, които подсъдимата му върнала след няколко дни, като му предоставила допълнително сумата от 100 лева за услугата. Така двамата станали по-близки, като при разговорите им тя разбрала за дългогодишното желание и намерения на К. Х. да засади овощни градини с черешови насаждения в земите стопанисвани от него и дъщеря му, вкл. и в земите на кооперацията, която представлява. Споделил и че опитвал да финансира това си начинание чрез държавна помощ от „ДФ Земеделие“, но не бил одобрен.

Поради това и М. Ц. му заявила, че като представител на тази неназованата немска неправителствена организация, чиито ръководил било неизвестно лице с име М., може да му уреди финансиране, като ще му бъде отпусната субсидия в размер на около 360 000 лева за засаждане на черешова овощна градина в земеделска земя, стопанисвана от него и дъщеря му, както и отделно по-късно му предложила да му бъде отпусната и субсидия в размер на около 1 300 000 евро за засаждане на черешова овощна градина в земеделските земи на Кооперация ППК „***" с. ***, на която Х. бил председател. Казала му, че за това трябва предварително да й заплати паричен депозит като гаранция, за да се подпише договор с неправителствената организация. Посочила му, че неин пряк ръководител е лице с имена А.

П., с което подсъдимата разговаряла по телефона, вкл. предоставяла телефона си и на пострадалия, за да разговаря с непознато за него лице представящо се като А. П.. С оглед на тези обещания на подсъдимата последователно пострадалият лично и чрез св. Д. К. предоставил на М. Ц., в брой и на различни места – на нивата в местността „***“, „***“ в землището на с. ***, в гр. Дупница, като последната вноска била предадена на ръка на подсъдимата в сладкарница „***“ в центъра на гр. Дупница. Така в периода от неустановената дата в края на месец юли 2021 г. и на последващи дати, както следва на 3 подсъдимата били предадени следните суми : на 13.08.2021 г. – сумата от 9500 лева, в местността „***“, с. ***; на 20.08.2021 г. – сумата от 15 200 лева, в гр. Дупница; на 02.09.2021 г. – сумата от 12 000 лева, в местността „***“, с. ***; на 10.11.2021 г. – сумата от 2500 лева, в гр. Дупница, чрез св. Д. К. и на 13.12.2021 г. – в сладкарница „***“ в гр.

Дупница, сумата от 20 000 лева, общо 63 900 лева. След това на по-късна дата и по молба на пострадалия до подсъдимата, понеже последният следвало да внесе спешно сумата от 4 700 лева за осигуровки подсъдимата му върнала от получените пари сумата от 4 700 лева, с което получените от нея пари възлизали на общо 59 200 лева. От тази обща сума 17 300 лева били пари на пострадалия, а останалите 41 900 лева на Кооперация ППК „***“, с ЕИК ***, с председател К. Д. Х.. Предадената на подсъдимата на дата 02.09.2021 г., в брой, в местността „***“, с. ***, парична сума от 12 000 лева, в местността „***“, с. *** пострадалият взел лично на заем от свой приятел св. П. Х. Н. по прякор „***“ от с. ***, като по-късно последният се наложило да предяви иск, за да си получи парите обратно. За всяка от предадените от пострадалия на подсъдимата на посочените отделни дати суми били съставени и подписани между нея и пострадалия – 5 броя протоколи за внесена парична сума със съответна дата и положени подписи на предал и приел сумата, както и 1 брой Запис на заповед от 13.12.2021 г., при предаване на сумата от 20 000 лева. За върната от подсъдимата сума от 4700 лева също била съставена разписка. Договорът между пострадалия, респ. земеделския производител или кооперацията и неизвестната немска неправителствена организация с ръководител М., който трябвало да се подпише още след внасяне на първата част от парите до 10.09.2021 г. така и не бил подписан, но през цялото време подсъдимата, заедно с пострадалия и св. К. правили планове и проекти, разглеждали оферти за оборудване и друга техника. Представителите на неизвестната немска неправителствена организация така и не се явили, въпреки че подсъдимата на няколко пъти убеждавала пострадалия да ги чака за среща в градината си или на пътя за София на бензиностанция „***“ в гр. Дупница и т.н. В последствие в края на 2021 г. и в началото на 2022 г. на овощната градина били доставени последователно поръчани от подсъдимата: соларни панели и оборудване от фирма „***“ ЕООД, чийто управител е св. С. Р.. Те били монтирани от дружеството „***“ ЕООД, сега собственост на св. Х. В., както бил доставен и 1 брой метален фургон за офис, поръчан от подсъдимата по телефона на св. А. А., служител на дружеството „***“ ЕООД, но всички стоки и услуги не били заплатени. Пострадалият бил уверяван от подсъдимата, че доставените и монтирани вещи са поръчани за нуждите на овощната градина и вече са заплатени от немската неправителствена организация, но покъсно доставчиците предявили претенциите си за заплащане на доставките към пострадалия и представляваната от него кооперация, като изпратили проформа-фактури, имейли и друга кореспонденция, при което той, както и фирмите доставчици разбрали, че са измамени и св.