Решение № 42 от 31.05.2023, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Чирпан, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20235540200070 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата на адв. В. Н. Д. - АК Стара Загора, пълномощник на И. Д. И., съдебен адрес: **, адвокат В. Н. Д., против НП № 22 - ***/ 20. 10. 2022 г., издадено от И. Д. Д., на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв., по чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000лв., и по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема писмено становище като счита, че издаденото НП е законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явява правилно и законосъобразно. В случай, че жалбоподателят претендира разноски и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съда да присъди разноски в минимален размер, съобразно чл. 36 ал.2 от ЗАдв. Моли, да бъде присъдено в юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество частично основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата 1 е подадена в срок / виж разписка към НП /.

Установи се по делото, че с НП № 22 - 0375- 000372/ 20. 10. 2022 г., издадено от И.

Д. Д., на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв., по чл.

174 ал.3 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000лв., и по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, затова че: “ В гр Чирпан на ул Янко И. срещу къща за гости Водопада по посока север управлява лек автомобил С** И.а - ЕГН********** като:

1. И. се движи с несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферните условия и интензивността на движение при което губи управление над МПС и се удря от ляво в контейнери за смет при което реализира ПТП с леко пострадало лице и материални щети.

2. Водачът И. ОТКАЗВА да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг Тест 5000 с номер ARLB,0026 за наличието на наркотични вещества и техните аналози. Издаден е и връчен талон за изследване с номер 0060301 на 27 09 2022г.

3. Водачът И. управлява МПС, което е не е представено на задължителен ГТП, с което е извършил:

1. Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

2 Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и или техните аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

3. Водача управлява ППС, което не е представено на технически преглед, с което виновно е нарушил чл.147, ал 1 от ЗДвП.

Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По точка 1- от обжалваното НП:

Относно приложението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Действително не е посочено с каква скорост се е движел същия, не са посочени 2 особености на пътната обстановка, което да обуславя, че жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост, съответно несъобразена с пътните и атмосферните условия и интензивността на движението, като действително не са описани конкретните обстоятелства, обуславящи механизма на станалото ПТП. Налице е нарушаване на чл. 42, т.

4 от ЗАНН и съответно чл. 57, т. 5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в посоченият участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености.

В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение и че е извършено от конкретно лице. В процесният случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.

От изложеното горе, съдът възприема че е налице съществен пропуск, който е в разрез с установените изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на обстоятелствата при които е извършено административното нарушение.

Липсата на съществени обстоятелства около извършване на нарушението, визирано от наказателното постановление, създава неяснота, рефлектираща върху адекватното упражняване правото на защита. Това е липса на задължителни реквизити в съставеният правораздавателен административен акт, с което съществено се ограничава правото на защита на нарушителя. Налице е неизпълнение на задълженията му по смисъла на чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, като те се проявяват в частта, свързана с описание на нарушението, извършено от жалбоподателят, както и начина на извършването му.

Поради всичко гореизложено съдът счита, че следва да отменени наказателното постановление като незаконосъобразно в тази му част.

По точка 2- от обжалваното НП:

В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.

Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предполага извършването на административно нарушение при сбъдване на което и да е от двете форми на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на административно наказателната разпоредба. В контекста на гореизложеното, в текста на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са описани две форми на изпълнително деяние. Наказуемо е управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което може да бъде установено 3 по два начина - чрез техническо средство или чрез химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Изпълнението на който и да е от двата способа за установяване на това обстоятелство тестване с техническо средство или изпълнение на талона за медицинско изследване, предполага липсата на извършено административно нарушение. Наказуемото деяние в конкретния случай се състои в отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Не се спори между страните, че е налице отказ на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за установяването на употребата на наркотично вещество, както и връчването на талон за медицинско изследване. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят не е вписал възражение относно констатираното административно нарушение, нито е депозирал писмени възражения в предвидения от закона срок. Талонът за медицинско изследване, съставен от мл. автоконтрольор П. Д. С. е връчен на жалбоподателя, в качеството му на водач на 27.09.2022 г. в 09,15 ч. и с указание в рамките на 45 мин. от връчването на талона да се яви в ЦСМП, гр. Чирпан. Не е спорно също така, че жалбоподателят категорично е отказал да бъде тестван чрез техническо средство или чрез химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Изследване и тестване на жалбоподателя чрез техническо средство или чрез химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози не е сторено, нито се твърди от страна на наказаното лице.

Съдът счита, че поведението на жалбоподателя е съставомерно, като се вземат в предвид всички събрани доказателства в хода на съдебното следствие, включително и разпита на актосъставителят и свидетелите по установяване на административното нарушение. В развилото се съдебно производство не са събрани каквито и да е било други доказателства, които да оборват отразената фактическа обстановка в обжалваното наказателно постановление.

За прецизност следва да се посочи, че действително в АУАН не е посочен начина по който е осъществен отказа на водача да бъде изследван за химико-токсикологично изследване. На първо място това обстоятелство няма как да бъде отразено в акта за установяване на административно нарушение, тъй като същият предхожда издаването на талона за медицинско изследване, а дали с този талон лицето ще даде или не кръв или урина за изследване, е факт последващ и който не може да се опише в АУАН. Да, същият е намерил отражение в издаденото наказателно постановление, но същото е сторено с оглед коректното отразяване на всички обстоятелства по извършване на административното нарушение. Както и по-горе бе изложено, даването на кръв или урина за изследване, предполага и липсата на извършено административно нарушение. Фактическият състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предвижда като изпълнение деяние, който "не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на 4 наркотични вещества или техни аналози", като законодателят не е направил разлика по какъв начин ще се осъществи този отказ.

В случая не може да се приеме, че жалбоподателят е нямал качеството на водач на МПС към момента на проверката. Всъщност спор относно отказа на водача и връчването на талон за медицинско изследване, респективно неизпълнението му не съществува между страните. Не е спорен момент и дали е имал качеството на водач жалбоподателя към момента на проверката или не. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП , "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Не е спорно също така, че до мястото на проверката жалбоподателят е управлявал посочения в АУАН и в НП.