Решение № 267156 от 31.12.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 31.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия: ГАЛЯ

ВЪЛКОВА при секретаря Снежана Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12566 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е по искова молба от „Ю.Б.“ АД, с която са предявени срещу М.Х.Н., искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.

1 ТЗ за сумата от 23126,78 евро, представляваща вземане за неплатена заета сума за периода 03.10.2017 г. – 26.09.2018 г. по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL14443 от

25.10.2006 г., ведно със законна лихва от 27.09.2018 г. до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.

2 ТЗ за сумата от 177,99 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 03.07.2018 г. – 09.08.2018 г. по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL14443 от

25.10.2006 г.;

- иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 466,39 евро, представляваща неустойка за забава за периода 03.08.2018 г. – 26.09.2018 г. по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL14443 от 25.10.2006 г.;

- иск с правно основание чл. 79, ал.

1 вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 120,01 лв., представляващи разноски по кредита – нотариални такси за изпращане на покани за периода 19.09.2018 г. – 26.09.2018 г. относно договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL14443 от 25.10.2006 г., ведно със законна лихва от 27.09.2018 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на основание процесния договор за кредит е предоставил на ответника кредит в размер на 26000 евро за покупка и довършване на недвижим имот – апартамент за срок от 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита при условията, предвидени в договора. Вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено на „Б.Р.С.“ АД с договор от 03.10.2007 г., за което длъжникът е уведомен на 30.11.2017 г. чрез пълномощника Г.М.Н.. С допълнително споразумение към договора за кредит от 12.07.2010 г. „Б.Р.С.“ АД и ответника са изменили първоначално уговорените условия на договора за кредит. С договор за прехвърляне на вземания от 05.03.2014 г. „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило обратно на банката вземанията по процесния договор за кредит, за което длъжникът е уведомен на 29.05.2018 г. лично. Поради забава в плащането на 10 бр. вноски по главница и 1 бр. вноска по лихва, на осн. чл. 18 от договора за кредит е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем с покана до кредитополучателя, връчена лично на 09.08.2018 г. на ответника. Твърди, че до момента задълженията по кредита не са погасени. Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор в законоустановения срок. В срок е направил искане да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 23126,78 евро, представляваща вземане за неплатена заета сума:

От процесния Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL14443 от 25.10.2006 г. се установява, че между банката - ищец (с предходно наименование „Българска пощенска банка“ АД) и ответника е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 26000 евро, от които: 6000 евро за покупка на описан в договора недвижим имот (апартамент), 18000 евро за други разплащания, 2000 евро за довършване на описания в договора недвижим имот (апартамент) (чл. 1, ал. 1); договорено е, че разрешеният кредит се усвоява по сметка на кредитополучателя в банка (чл. 2, ал. 1) на два транша със суми от 24000 евро и 2000 евро след изпълнение на условията, описани в договора (чл. 2 от договора); крайният срок за погасяване на погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита (чл. 5, ал. 1).

От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че банката е предоставила по договорената сметка на кредитополучателя договорената сума на два транша – 25200 евро са предоставени на 25200 евро, а остатъкът от 800 евро – са предоставени на 06.11.2006 г. Следователно, банката е изпълнила задължението си по договора да предостави на кредитополучателя уговорената в договора за кредит сума, а за последният е възникнало задължението да я върне.

Установява се от приложения договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 03.10.2007 г. и приложение към него, че банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД вземането си по процесния договор за кредит, а с

Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.03.2014 г. и приложение към него „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило вземането по процесния договор за кредит на банката. Установява се от приложената нотариална покана с рег. № 14511/14.11.2017 г., акт 166, том IX на нотариус В.М., с рег. 053 на НК, че на 19.12.2017 г. ищецът, като цедент по първата цесия, е връчил на ответника, чрез негов пълномощник, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия. Освен това, от писмените доказателства по делото се установява, че на 12.07.2010 г. „Б.Р.С.“ АД и длъжника по кредита са сключили допълнителното споразумение, с което преуреждат първоначално договорените условия по съществуващия кредит (чл. 10 от споразумението) като изрично „Б.Р.С.“ АД е посочен като кредитор по договора за кредит. Не се твърди, а и не се доказва по делото ответникът да е сключил с „Б.Р.С.“ АД друг договор за кредит, идентичен по номер с процесния и споразумението да е към този друг договор. Ясно изразена е волята на ответника с допълнителното споразумение да бъдат изменени клаузи в процесния договор за кредит с новия кредитор. Изявлението за знание за извършената цесия е извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт и оценката му, наред със сключеното допълнително споразумение, доказва, че ответникът е били уведомен за извършената цесия още към датата на сключване на допълнителното споразумение. Установява се от приложената нотариална покана с акт 150, том III, с рег. № 5493/16.05.2018 г. на нотариус В.М., с рег. 053 на НК, че на 25.06.2018 г. „Б.Р.С.“ АД, като цедент по втората цесия, е връчил на ответника, лично, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия. Освен това, от приложеното по делото допълнително споразумение към процесния договор за кредит се установява, че на 10.05.2014 г. „Ю.Б.“ АД и длъжника по кредита са сключили допълнителното споразумение, с което преуреждат първоначално договорените условия по съществуващия кредит (чл. 10 от споразумението) като изрично „Ю.Б.“ АД е посочен като кредитор по договора за кредит. Не се твърди, а и не се доказва по делото ответникът да е сключил с „Ю.Б.“ АД друг договор за кредит, идентичен по номер с процесния и споразумението да е към този друг договор. Ясно изразена е волята на ответника с допълнителното споразумение да бъдат изменени клаузи в процесния договор за кредит с кредитора „Ю.Б.“ АД. Изявлението за знание за извършената цесия е извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт и оценката му, наред със сключеното допълнително споразумение, доказва, че ответникът е били уведомен за извършената цесия още към датата на сключване на допълнителното споразумение. Следователно, още към датата на допълнителното споразумение, ответникът е знае за прехвърляне на вземането към „Ю.Б.“ АД Следователно, по делото е установена материалноправната и процесуалноправна легитимация на банката да предяви исковете срещу ответниците по делото.

Относно съществуването на претендираното вземане и неговия размер:

Ответникът е физическо лице, на което по силата на сключения с банката договор е предоставен банков кредит за покупка на апартамент, за други разплащания и за довършване на описания по-горе недвижим имот. Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от страна на ответника, поради което същите имат качеството на потребители по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар.

13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответниците са приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.

С процесния договор за кредит страните са се споразумели, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0,5 (нула цяло и пет десети) пункта; към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в евро е в размер на 6 % (шест) процента (чл. 3, ал. 1 от договора) като дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита (чл. 3, ал. 2 от договора); при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период за издължаване на кредита, съгласно ал. 1 плюс наказателна надбавка от 10 (десет) пункта (чл. 3, ал. 3 от договора); действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните; банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити в евро и датата, от която той е в сила, чрез обявяване им на видно място в банковите салони; договорените в договора надбавки не се променят (чл. 3, ал. 5 от договора); кредитът се погасява на равни месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска 175,55 евро (чл. 6, ал. 1 от договора) като погасяването се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен (чл. 6, ал. 2 от договора); в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, т. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната за което кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие (чл. 6, ал. 3 от договора); погасителните вноски се изплащат ежемесечно (чл. 7, ал. 1 от договора); ако падежът на погасителна вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа (чл. 7, ал. 2 от договора).

Клаузата на чл. 3, ал.

1 касае цената на договора - определянето на размера на възнаградителната лихва като сбор от две компонентни – константна надбавка (1 пункт) и БЛП на банката за жилищни кредити в евро (6 % към момента на сключване на договора).

От текста на клаузата се установява, че страните са били наясно с действащия БЛП за жилищни кредити в евро и като са го посочили конкретно, както и с конкретното посочване на договорната надбавка, са определили по ясен и разбираем начин размерът на възнаградителната лихва и поради това, и доколкото се касае за цена на договора, въпросът за неравноправността на клаузата в коментираната част не следва да се разглежда (арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Клаузата, обаче, е неравноправна в частта, че годишната лихва се определя от „приложимия БЛП, валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, т.к с всяка промяна на приложимия БЛП би се променяла и приложимата възнаградителна лихва като в договора не са посочени конкретните критерии, на основание на които банката ще може да променя лихвения процент. Тази част от спорната клауза представлява хипотеза на неравноправна клауза, изрично регламентирана в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП.

В случая, не е налице фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП - сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложението на посоченото изключение е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо (в т.см. решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на лихвата, предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е налице и същият не може да се ползва от коментираното изключение