Присъда № 91 от 15.12.2025, Районен съд - Казанлък

МОТИВИ към Присъда № 91 от 15.12.2025 г. по НОХД № 682/25 г.

Обвинението срещу подс. Ц.Б.Н. е по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 05.09.2024 г. в гр. К., обл. С.З. в дворно място на фирма „Г.М.“ ООД, гр. К., използващо се за търговска цел, находящо се на ул. "В." № ** в посока юг- север, е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка и модел „М.Б. ****“ с рег. № ****** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,74 на хиляда установено по надлежният ред – съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обнародвана в ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, с техническо средство „ Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN 0022, след като е бил осъден с влязла в сила присъда - Присъда № 38 от 21.06.2018 г. по НОХД № 646 от 2018 г. по описа на Районен съд- К., влязла в сила на 28.06.2018 г., за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК- за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда.

Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.

Защитникът му – адв. Р. К. в с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Представителят на РП-К. в с.з. поддържа обвинението.

От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, съдът приема за установено следното:

Подс. Ц.Н. бил правоспособен водач, но с отнето свидетелство за управление на МПС-во (СУМПС) от 07.11.2007 г.

Подс. Ц.Н. бил осъждан с влязла в сила на 28.06.2018 г. присъда по НОХД № 646/2018 г. на РС-К. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК с наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и шест месеца при условията на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, както и с глоба в размер на 200 лв.

Подс. Н. работил в „Г.М.“ ООД, ЕИК 123749465, гр. К.. Работното му място се намирало в гр. К. на ул. „В.“ № **. На посочения адрес дружеството имало производствена база, представляваща двор с козлови кран, придвижващ се на релси и производствен цех.

Релсите започвали на около 6 м от врата по продължението на целия двор. В двора влизали МПС-ва за извършване на товаро-разтоварни дейности и се приемали клиенти. На входа на двора св. Б.Б. - съдружник и съуправител в дружеството поставил табели „Забранено влизането“ и „Не важи за товаро-разтоварни дейности“.

Св. Б.Б. бил собственик на МПС-во - товарен автомобил „М.Б. ****“с рег. № ****** на стойност 5850 лв. към 05.09.2024 г., с който извършвал и дейност в търговското дружество, вкл. и в базата. Автомобилът се съхранявал в имота, като стоял паркиран в двора.

На 05.09.2024 г. св. Б. паркирал автомобила си – т.а. „М.Б. ****“с рег. № ****** в двора на търговското дружество под крана за да бъде разтоварен. Около 13.00 ч. св. Д.В. бил в офиса на „Г.М.“ ООД гр. К., находящ се в гр. К., ул. „В.“ № **, където чакал да му издадат фактура по направено от него плащане на поръчка. В дружеството пристигнал с колело, което подпрял на степенката му пред офиса. Свидетелят бил с гръб към двора на фирмата.

Обедно време подс. Н. употребил алкохол - бира въпреки, че употребата на алкохол била 1 забранена. Той без разрешение от св. Б., се качил в товарния автомобил „М.Б. ****“ с рег. № ******, привел го в движение и потеглил на заден ход, при което ударил предната капла на велосипеда на св. В.. Велосипедът паднал на земята. Товарният автомобил обаче не спрял движението си, преминал през предната гума на велосипеда като му изкривил стойката и продължил движението си на заден ход. След това водачът паркирал автомобила на няколко метра в дъното на двора, като го привел в покой. Св. В. още преди удара забелязал, че подсъдимият е зачервен и мълчалив и се усъмнил в употребата на алкохол. Затова след инцидента подал сигнал на телефон ЕЕН 112. На място пристигнали служители на РУМВРК. - свидетелите К.А. и Н.Х., двамата мл. автоконтрольори, които установили, че МПС-во „М.Б. ****“ било управлявано от подс. Ц.Н.. Подс. Н. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер № ARDN 0022, което в 13:43 часа отчело 2.74 ‰ алкохол в кръвта му. Свидетелят А. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА с бл. № ****** от 05.09.2024 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На подсъдимия бил издаден и връчен Талон за медицинско изследване бланков № ****** от 05.09.2024 г. и бил съпроводен до ФСМП–К., където пред лекар отказал да му бъде взета кръв за изследване. Отказът бил отразен в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и във Фиш за спешна медицинска помощ.

Подс. Н. бил задържан в РУМВР-К. за срок до 24 часа по ЗМВР със Заповед № 284 ЗЗ 443/2024 г.

В производствената база на Г.М.“ ООД бил извършен оглед на местопроизшествие.

На подс. Н. били съставени и АУАН серия GА с бланков № ****** от 05.09.2024 г. за извършено от него нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и АУАН серия GА с бланков № ****** от 05.09.2024 г. за извършено от него нарушение по чл. 40, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.Х., К.А., Д.В. и Б.Б., Протокол за оглед на местопроизшествие, АУАН № ****** от 05.09.2024 г., талон за изследване № ****** от 05.09.2024 г., извлечение от паметта на техническо средство Drager Alcotest 7510 със сериен № ARDN 0022, справка за лабораторна проверка, справка за нарушител/водач, данни за прекратяване на регистрация на МПС с рег. № ******, Фиш за спешна медицинска помощ амб. № 69, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, писмо от Дирекция „ местни приходи“, общ. П., писмо от Дирекция „приходи от местни данъци и такси“, общ. П., писмо от НАП, ведно със справка за актуално състояние на всички трудови договори на подс. Ц.Б.Н., справка № 1221012 от 11.09.2024 г. на Агенция по вписванията, справка за съдимост на подс. Н., заповед за задържане на лице, скица на поземлен имот № ******20.01.2025г., копие-извадка от Генералния план за организация на движението на гр. К., договор за покупко-продажба на предприятие на ЕТ „Г.В.Г.“, АУАН № ****** от 05.09.2024 г., АУАН № ****** от 05.09.2024 г, 16 бр. фотоснимки и експертното заключение на автотехническата оценителна експертиза (АТОЕ), които напълно кореспондират на обясненията на подсъдимия.

Описаната фактическа обстановка в с.з. не се оспорва от страните.

В хода на съдебното следствие не се установиха съществени противоречия в доказателствените източници, които да бъдат обект на специален анализ от съда, затова съдът приема фактическата обстановка за безспорно установена.

В с.з. подсъдимият и неговия защитник не оспорват управлението на МПС-во и употребата на алкохол, които са главни факти на доказване по см. на чл. 102, т. 1 от НПК.

Възраженията на защитника са в две насоки. Първата, че мястото където е било извършено деянието не представлява път за обществено ползване – арг. от чл. 1, ал. 1 от ЗДвП. Втората, че контролът на службите за контрол се простира само върху пътищата, отворени за обществено ползване – арг. от чл. 2, ал. 3 от ЗДвП.

2

В с.з. представителят на РП оспорва възраженията, като счита, че по предназначение дворът на предприятието бил път, отворен за обществено ползване.

Съдът счита обаче, че спорът е ирелевантен към отговорността на подсъдимия и не изключва неговата наказателна отговорност. Спорът между страните на пръв поглед изглежда, че е за обстоятелства, имащи значение за отговорността на подсъдимия във връзка с главния факт на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК в смисъл, че поради наличието им деянието не е било престъпно. Такива обстоятелства, обаче входа на съдебното следствие не се установиха.

Съдът приема, че стопанският двор на „Г.М.“ ООД гр. К., находящ се в гр. К., ул. „В.“ № **, като земна площ представлява път по см. на § 6, т. 1 от ДР, но не е предназначен за обществено ползване по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП. Този извод, обаче е без съществено значение.

По същество възраженията на защитника не се отнасят до специалните обстоятелства на НК, изключващи наказателната отговорност на дееца, каквито са по чл. 12, чл. 12а, чл. 13 и чл. 13а от НК. Съдът отбелязва, че ЗДвП се прилага към отговорността на дееца, само ако състав на престъпление по НК препраща към неговите разпоредби, а в случая разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК не съдържат препращане към ЗДвП. Съдът препотвърждава основния принцип по прилагане на НК, че едно деяние е престъпно само ако са били осъществени всички признаци (фактически обстоятелства), принадлежащи към състава на престъплението (арг. от чл. 14, ал. 1 от НК) и не са налице обстоятелства, изключващи обществената опасност на деянието и вината по арг. противното на общата дефиниция за престъпление по чл. 9, ал. 1 от НК. Извън това всякакви др. обстоятелства, имащи значение за отговорността на подсъдимия съдът ще разгледа в аспекта на чл. 102, т. 3 от НПК. И на последно място, макар мястото на проверка да изключва контрола на органите по ЗДвП (чл.

2, ал. 3, посл. изр. от ЗДвП), тези контролни органи са същевременно и полицейски служители по ЗМВР и имат задължения по чл. 6, ал. 1, т. т. 1-3 от ЗМВР във вр. чл. 8, ал. 3; чл. 14, ал. 2, т. 7, пр. 2 и чл. 15, ал. 1 от ЗМВР, както и по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози във връзка с допускането на ПТП по см. на §6, т.

30 от ДР на ЗДвП.

По тези съображения и имайки предвид установената по безспорен начин фактическа обстановка съдът намира, че подс. Н. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

С привеждане на МПС-во в движение след употреба на алкохол подс. Н. е осъществил изпълнителното деяние „управлявал“ от състава на престъплението.

С влязла в сила на 28.06.2018 г. присъда по НОХД № 646/2018 г. на РС-К. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК подс. Н. е бил осъден с наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и шест месеца при условията на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, както и с глоба в размер на 200 лв. Изпитателният срок е изтекъл на 28.06.2021 г., но поради наличие на др. осъждания на подсъдимия за престъпления по чл. 343б и чл. 195 от НК по отношение на това осъждане съдът не констатира настъпила съдебна реабилитация или абсолютна реабилитация по чл. 88а, ал. 1 и ал. 3 във вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, която следва да настъпи на 28.06.2026 г.

Следователно към момента на извършване на деянието на 05.09.2024 г. подс. Н. е бил осъждан за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.

От извлечение от паметта на техническото средство „Drager Alcotest 7510“ със сериен № ARDN 0022, се установява, че подсъдимият е управлявал МПС-во с концентрация на алкохол в кръвта 2,74 ‰, т.е. над 0,5 ‰.

От справка за лабораторна проверка е видно, че към момента на проверката 3 техническото средство е било изправно - техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0022 е преминало периодична лабораторна проверка на 20.05.2024 г. със срок на валидност 6 месеца.

От Фиш за спешна медицинска помощ и Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол се установява, че пред лекар подсъдимият е отказал даването на биологична проба за изследване употребата на алкохол.

Съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) при отказ на лицето от химическо изследване чрез кръвна проба се приема показанието на техническото средство.

Следователно съдът приема, че подсъдимият е управлявал МПС-во с концентрация на алкохол в кръвта 2,74 ‰.

Тестването с техническо средство, издаването на талон за изследване и освидетелстването от лекар с протокол в предвидената от Наредбата форма дава основание на съда да приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта е била установена по надлежен ред.