Решение № 347 от 28.11.2022, Районен съд - Хасково

Постъпило е предложение от РП-гр.Хасково за настаняване на задължително лечение на лицето Б.С. М. от гр.Хасково. Твърди се, че същия страда от психично заболяване – шизофрения от много години – почти 13 години и е с непрекъснат ход на протичане, като по настоящем психическото състояние на настаняемия се влошило. Наличното състояние на Б.

М. го правело опасен за себе си и за околните. Същия нямал съзнание за болест и не желаел да се лекува доброволно.

Районна прокуратура-Хасково вземат становище, че настаняемия следва да бъде лекуван, тъй като страдал от психическо заболяване, нямал съзнание за болест и бил опасен за себе си и за околните.

Настаняемият Б. С. няма съзнание за психично заболяване и в този смисъл твърди, че не се нуждае от лечение. Държи се относително адекватно в съдебна зала при изслушването.

Твърди, че бил лекуван много пъти в ЦПЗ-Хасково. В момента не приемал лекарства. Чувал гласове понякога. Твърди също, че от много години употребявал марихуана, но само марихуана. Не упротребявал други наркотици.

Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка със заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което изслуша, приема за установено от фактическа страна следното:

Настаняемият страда от психическо заболяване –“Параноидна шизофрения.

Непрекъснато протичане. Емоционално – волева промяна на личността“. Няма съзнание за болест и не желае да се лекува доброволно. До сега е била лекуван многократно – 14 пъти и се води на отчет. Не може да дава информирано съгласие.

Експертизата дава заключение, че настаняемият Б. С.М. от гр.Хасково страда от психическо заболяване – –“Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане.

Емоционално – волева промяна на личността“.

Бил опасен за себе си и близките си.

Било необходимо провеждане на задължително стационарно лечение за срок от 3 месеца в ДПБ-Раднево.

При така установената фактческа обстановка съдът намира, че предложението на РПХасково за настаняване на задължително лечение на Б.С. М. от гр.Хасково е основателно и като такова следва да бъде уважено.

Разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗдр. предвижда, че лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; 2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция; 3. лица с други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живеят пълноценно в семейството и социалната среда.

В случая Б. М. страда от –“Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане.

Емоционално – волева промяна на личността“. Съдът намира, че това заболяване попада в хипотезата на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗдр.

Настаняемият е опасен за себе си и родителите си.

Разпоредбата на чл.155 ал.1 от ЗЗдр. предвижда, че на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1 т.1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.

1

Това обстоятелство налага принудителното стационарно лечение на Б. М. в специализирано здравно заведение – за период от 3 месеца – ДПБ-Раднево.

Настаняемият не е в състояние да изразява и информирано съгласие за лечението си.

Ето защо съдът счита, че с оглед чл.162 ал.3 от ЗЗдр. следва да назначи майката на настаняемия – Р. М. Р. от гр.Хасково – лице от кръга на близките, която да дава информирано съгласие за лечението.

Мотивиран така, съдът постанови решението си.

/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.С.

2