Решение № 1544 от 26.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Орешарова

ЧЛЕНОВЕ:Десислава Попколева

Ива

Нешева при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №9867 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №116065 от 15.05.2019год., СРС, 53-ти състав, постановено по гр.дело №90089/2017год. е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.В.В., ЕГН ********** и В.Г.К. с ЕГН:**********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К.В.В. и В.Г.К. дължат на „Т.С.” ЕАД по 1/ 2 всеки от следните суми: сумата от 324,94лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, жк.

********, аб.№286404, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 40 лв., лихва за периода от 15.09.2014 г. до 07.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Отхвърлени са исковете за главницата за топлинна енергия за сумата над 324,94 лв. до 513,51 лв., както и за лихвата върху главницата за сумата над 40 лв. до 87,50 лв. Осъдени са В.Г.К. и К.В.В. да заплатят на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., разноски в заповедното и исковото производство. Осъдена е „Т.С.” ЕАД да заплати на В.Г.К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 120 лв., разноски в исковото производство и на К.В.В. сумата от 180лв., разноски в исковото производство.

Решението в уважените части е обжалвано от ответницата К.В.В., чрез адв. Х., неин пълномощник с приложено пълномощно към въззивната жалба с основни доводи, че решението е неправилно, постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Смята, че по делото не е установено, че ответницата е в договорни отношения с ищеца след като има и различна фамилия, както и смята, че искът и не е доказан и по своя размер. Посочва, че неправилен и изводът на съда, че не е основателно възражението за давност след като е включено и вземане по обща фактура от 31.07.2014год., но което обхваща потребление за периода 01.05.2013год.-30.04.2014год. и което смята за погасено по давност. Изтъква, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението, че не се дължи мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ, тъй като с оглед на чл.32, ал.2 от ОУ след отчитане на средствата за ДР и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава кредитни известия за стойността на фактурите, съобразно потребеното количество и изравнителни сметки, а срокът за плащане е 30 дни след датата на публикуване им на интернет страницата на продавача-чл.33, ал.2 от ОУ. Също така смята, че с оглед на чл.33, ал.4 от ОУ от 2014год. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2- по общата фактура за целия отоплителен период и след като липсват доказателства, представени от ищеца за публикуване на фактурите, включително и общите такива и по-специално датата на която същите са публикувани на интернет страницата му, искът за мораторна лихва за забава е следвало да се отхвърли. Моли да се отмени решението в обжалваните уважени части и да се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира за присъждане на разноските по делото, съгласно списък по чл.80 ГПК.

Решението в уважените части е обжалвано с въззивна жалба и от ответника В.Г. К., подадена чрез адв. С., с приложено пълномощно с доводи, че решението в уважените части е нищожно, недопустимо, евентуално неправилно и моли да се отмени и постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, в първата група оплаквания, че издадената заповед по чл.410 ГПК срещу ответника е нищожна и след като не е приложено правото на ЕС, издадена е при липса на компетентност, при дълг, който се основава на неравновправни и нищожни клаузи, като претенцията не е и индивидуализирана и следвало да се посочи поотделно какво включва и въпреки това е издадена заповедта по чл.410 ГПК. Също така смята, че вземането е за непозволена държавна помощ, без наличие на писмен договор, при неравноправни клаузи в ОУ, както и при издаване за заповедта по чл.410 ГПК не е постановено разпореждане за издаване за заповедта. Позовава се и на нарушение на Конституцията и правото на частната собственост, която е неприкосновена и са нарушени и чл.122, ал.1 от Конституцията и правото на защита в заповедното производство. Излага съображения, че при разглеждането на делото от първоинстанционния съд са допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът се бил позовал на непредставени по делото документи, не бил се произнесъл по направени в отговора на исковата молба доводи, не бил отчел приложимите се стандарти за терморегулиращи вентили, както и по отношение на други принципи на разпределението на топлинна енергия и се е позовал на СТЕ, която не е дала отговори на множество технически въпроси и от фактическа страна, но е работила по писмени доказателства, които не са приложени по делото, но въпреки това е кредитирана от съда. Сочи се, че разпоредбите, които придавали на физическите лица, чиито жилища са свързани с абонатна станция за топлоподаване, противоречали на правилата на чл. 16 ЗЗД и разпоредби от ЗЗП, които възприемали в българското право правилата на директивите на Европейския съюз относно това, че непоисканата доставка не създавала облигационно задължение. Излагат се доводи, че общите условия на „Т.С.“ ЕАД не представлявали нормативен акт, а клаузи на договор, поради което същите подлежали на проверка за неравноправност. Твърди се, че целите общи условия били неравноправни. Излагат се доводи, че първоинстанционния съд не бил изследвал съществени елементи на правоотношението между страните по делото – мястото на продажба на топлинна енергия. Твърди се, че системата, при която топлинната енергия се продавала на изхода на абонатната станция била действала преди десетилетия като социална услуга, но сега била несправедлива към потребителите. Не било извършено измерване на топлинната енергия на границата на правото на собственост, както това изисквал чл. 156 ЗЕ и правото на ЕС. Излагат се доводи, че била измервана топлинна енергия на входа на системата в абонатната станция (преди топлообменника), а не след това. Излагат се доводите, че определянето на нормативна методика за изчисляване на топлинна енергия противоречало на правилата на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО. Не следвало членовете на етажната собственост да заплащат топлинна енергия, защото етажната съсобственост нямала такава компетентност. Излагат се доводи, че действащата уредба в областта на продажбата на топлинна енергия била държавна помощ, тъй като облагодетелствала топлоенергийните предприятия във вреда на потребителите чрез подпомагане на нискоефективна система за производство на енергия. Твърди се, че измерванията на място, различно от границата на собственост, били в нарушение на посочени стандарти.

Сочи се, че първоинстанционния съд неправилно бил възложил разходите за отчитане на топлоенергия в тежест на потребителя, а приложимата се нормативна уредба – чл. 149б ЗЕ и чл. 186 ЗЗД поставяли тези разходи в тежест на продавача. Излагат се доводи, че противоречи на закона определянето на разходи за топлинна енергия за подгряване на сградната инсталация. Излагат се доводи, че Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването предвижда тези разходи да се определят не на база реален отчет, а на база реално потребление.

Излагат се доводи, че нормативно определената формула не отчита върната в системата на отопление на етажната собственост енергия за рециркулация, която намалявала разхода на енергия. Освен това се излагат доводи, че методиката за изчисляване на енергията за отопление на сградната инсталация не вземала предвид реално инсталираната мощност на абонатната станция в сграда, а само проектната такава. Излагат се подробни доводи, че нормативно установените формули не вземали предвид топлинните загуби в инсталацията, като натоварвали потребителите със заплащането им. Излага доводи, че до абонатната станция не била доставяна топлинна енергия с необходимата температура от 90 градуса, а постъпвала такава с температура само 70 градуса. Излагат се доводи, че „Т.С.“ ЕАД доставяла три услуги – отопление на имот, отопление на общи части, и подгряване на топла вода, като същите можело да се предлагат отделно, а това не било направено и потребителите били принудени да заплащат трите услуги в пакет.

Изложени са подробни доводи за това как липсата на реален отчет изкривявала сметките на потребителите, като била нарушена Конституцията, която уреждала собствеността като право, а ЗЕ натоварвал собствениците и със задължения за заплащане на топлинна енергия. По отношение на искането на „Т.С.“ ЕАД за присъждане на лихви е направено възражение, че по силата на общите условия на дружеството са били начислявани лихви за забава за стойността на още недоставена топлоенергия. Твърди се, че едва от изготвянето на изравнителна сметка на потребителя, която установявала дали прогнозните количества енергия са били точно изчислени, можело да се натоварват потребителите със задължение да заплащат лихви за забава. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете на „Т.С.“ ЕАД, както и тяхното отхвърляне в цялост. Претендират се разноски. Посочва, че, има противоречие на чл.153, ал.1 вр. с чл.150 от ЗЕ и с европейското законодателство и Директива 2011/83/ЕС, като непозволена държавна помощ, което се отнася и до начина на формирана на цената на услугата и в тази връзка прави искане да се отправи преюдициално запитване до Съда на

Европейските общности. В съдебно заседание пред въззивния съд, адв. С., пълномощник на въззивника поддържа въззивната жалба и искането си за отправяне на преюдициално запитване на посочените основания, както и директно да се приложи общностното право и представя писмени бележки по делото.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. Подадена е молба с възражение за прекомерност на разноските на въззивниците.Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач не е заявило становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

„Т.С.” ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №30040646/31.05.2017г. срещу К.В.В. и В.Г.К. за посочените суми и по което е образувано гр.д. №35198/2017г. по описа на СРС, 53-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г. в размер на 513,52лв. главница за ТЕ топлоснабден имот, находящ се в гр. София,

ЖК“Дружба 2“, бл.318, вх.Б, ап.7, с аб. №286404 с вкюючена сума и за дялово разпределение за същия период, сумата от 87,50лв.-законна лихва за забава за периода от 15.09.2015год. до 28.04.2017год., както и законната лихва върху главницата от 31.05.2017год.-датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжниците в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо тях по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №90089/2017г. СРС, 53-ти състав.

В отговорите на исковата молба ответниците, чрез своите пълномощници по делото са оспорил исковете като неоснователни. Смятат, че исковете са неоснователни след като не са в договорни отношения с ищеца. Ответникът В.Г.К. е посочил, че е свалил радиаторите в жилището, изключено е подаването и на топла вода и не ползва никакви услуги на ищеца, поради което не следва да заплаща претендираните от него суми след като не следва да заплаща за непоискани услуги. Ответницата К.В. е направила възражение за погасяване на претенциите по давност.

Разпечатката съдържа 22 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27ec9c3c-a59e-480a-913e-4908049e4538