Определение № 258 от 08.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. Велико Търново, 08.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500171 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв. К.- АК- Русе- пълномощник на Д. В., против определение № 108/24.01.2024г. постановено по гр.д.

№62/2024г. на ОС- Русе, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявеният против Банка ДСК АД, „ Про грийнМ“ ЕООД и С. В. М. иск с правно основание чл. 439 от ГПК и исковата молба /подадена на 22.01.2024г./ е върната.

Претендира се отмяна на обжалваното определение. Излагат се възражения срещу заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК за задължението на длъжниците, един от които е подалият исковата молба пред РОС- Д. В.. Повтарят се копирани данни от исковата молба- за суми, договори, и т.н. Твърди се, че вземането по изпълнителното основание е установено със сила на присъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото, респ. арбитражното производство, а постановеният от съда акт в заповедното производство не се ползва със сила на присъдено нещо.

Жалбата е неоснователна.

Видно от данните по делото срещу ищецът е издадена Заповед за изпълнение № 150/ 06.08.2020г., по реда на чл.417 ГПК , по ч. гр. д. №492/ 2020г. по описа на РС- Бяла. Въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 10.08.2020г.

Издадената Заповед за изпълнение е връчена лично на Д. В. на 17.09.2020г. Не е подадено възражение по чл.414 ГПК , поради което с изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.

Образувано е изп.дело № 20208320400903 по описа на ЧСИ И.Х., като на 07.09.2020г. на Д. В. била връчена покана за доброволно изпълнение. По 1 изпълнителното дело са провеждани изпълнителни действия- продажба на недвижим имот и др.

За да постанови обжалваното определение, Окръжният съд е приел, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като оспорването на вземането- предмет на изпълнение по изпълнително дело № 20208320400903 по описа на ЧСИ И. Х., се основава на факти- изтекла погасителна давност, които са настъпили преди изпълнителната сила на заповедта за изпълнение да се стабилизира окончателно с изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК, без такова да бъде подадено /в исковата молба се твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила не на датата сочена от кредитора- 07.07.2020г., а на 11.11.2019г., поради което към подаване заявлението по чл. 417 ГПК на 15.07.2020г. се е погасило правото на кредитора да иска изпълнение от поръчителя/.

Това становище на ОС- Русе се споделя и от настоящата инстанция.

В обобщената и последователно формирана практика на ВКС /т. д. № 942/2020г. I ТО, ВКС; опр. №863/24.10.2023г. ч.т.д.№1398/23г. І ТО, ВКС/ е прието, че с изтичането на срока по чл.414 ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл.416 ГПК всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл.424 ГПК и чл.439 ГПК.

При оспорване обаче на вземането с иск с правно основание чл. 439 длъжникът следва да се позовава на новонастъпили факти, т. е. такива след влизане в сила на заповедта за изпълнение- новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й. При настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред (чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение) за оспорване на вземането е недопустим.

Т.е. константна е практиката на ВКС, че неподаването на възражение по чл.414 ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 ГПК, имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение и оспорването на фактите, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира.

В случая твърденията в исковата молба за недължимост на сумитепредмет на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се основават на изтекла погасителна давност, която, според ищецът, е започнала да тече на 11.11.2019г., като: „6м. срок по чл. 147 ЗЗД е изтекъл преди 15.07.2020г. когато е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист“.

Т.е. касае се за факт- изтичане на давностен срок, настъпил преди влизане в сила на заповедта за изпълнение. Твърдяният факт обачепогасяване на вземането на кредитора по давност, е настъпил преди влизане в 2 сила на заповедта за изпълнение и ищецът е можел да го посочи чрез възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Отделен е въпросът дали този срок е изтекъл, след като кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, за което В. е получил уведомление на 15.06.2020г. /ТР 5/2019 от 21.01.2022г. т.д.№5/2019г. ОСГТК, ВКС/.

След изтичане на срока за възражение, този факт се явява преклудиран и не може да служи като основание за предявяването на иск по 439 от ГПК.

Ищецът не навежда твърдения за други факти и обстоятелства, които да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение и които да водят до отпадане на изпълняемото право. Това води до извод за недопустимост на предявеният от него иск, тъй като не се позовава на новоностъпили факти след влизане в сила за заповедта за изпълнение. Искът по чл.439 ГПК е допустим само при условие, че длъжникът твърди наличие на нови факти и обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а в случая такива не се сочат в исковата молба.

Предвид изложеното подадената въззивна частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи понататъшното развитие на делото, т. е. определенията, подлежащи на обжалване на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Ето защо настоящият акт може да бъде обжалван пред ВКС.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената въззивна частна жалба от адв.

К.- АК- Русе- пълномощник на Д. В., против определение № 108/24.01.2024г. постановено по гр.д.№62/2024г. на ОС- Русе, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявеният против Банка ДСК АД, „ Про грийн-М“ ЕООД и С. В. М. иск с правно основание чл.

439 ГПК и исковата молба е върната.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3