Определение № 1209 от 20.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1209 гр. С.З., 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500601 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба от „А.К.П.З.“ АД, ЕИК *****, против решение № 419/18.06.2025 г. по ч. гр. д. № 293/2025 г. на Районен съд – К., с което е постановено да се впише на основание чл. 51, ал. 2 ЗН в особената книга за приемане и отказ от наследство, водена от Районен съд – К., че С. К. С., ЕГН **********, А. К. М., ЕГН **********, и Х. К. М., ЕГН **********, са загубили правото да приемат наследството на А. И. М., ЕГН **********, починала на 29.06.2019 г., като производството по подадената от дружеството молба по чл. 51 ЗН е прекратено по отношение на Н. С. М., ЕГН **********, Х. С. М., ЕГН **********, Ж. С. М., ЕГН **********, З. А. М., ЕГН

**********, и А. К. М., ЕГН **********, поради липса на правен интерес.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от представените от дружеството в първоинстанционното производство заверени преписи от справки от имотния регистър се установявало, че по партида на Н. М., Х. М., Ж. М., З. М., С. С., А.

М. и Х. К. М. на 10.10.2022 г. е вписана покупко-продажба, по която сделка посочените лица имат качеството на продавачи на придобития през 2017 г. от техния починал наследодател А. М. имот – самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 43 кв.м., кв. 335, обл. С.З., общ К., гр. К., ул. ***********, с прилежащ обект – изба № 83. Следователно в случая било налице мълчаливо приемане на наследството чрез извършване на действия по разпореждане с имущество на починалата А. М.. Посочва се, че районният съд не е взел предвид горното обстоятелство, което водело до неговата неправилност на решението. Предвид изложеното, жалбоподателят 1 моли същото да бъде отменено изцяло, като вместо него да бъде постановено да се впише в особената книга по чл. 49 ЗН, че наследниците Н. С. М., Х. С.

М., Ж. С. М., З. А. М., С. К. С., А. К. М. и Х. К. М. приемат наследството на своя наследодател А. И. М..

Въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – К. е образувано по молба от 06.02.2025 г. на „А.К.П.З.“ АД, с която е поискано на основание чл. 51, ал. 1 ЗН районният съд да призове в открито съдебно заседание наследниците по закон на наследодателката А. И. М., като им определи срок, в който да заявят дали приемат оставеното от нея наследство или се отказват от него.

С определение № 998/14.04.2025 г. по гр. д. № 293/2025 г. Районен съд – К. е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2025 г., като е указал на лицата Н. С. М., Х. С. М., Ж. С. М., З. А. М., А.

К. М., С. К. С., А. К. М. и Х. К. М. да се явят лично или да заявят писмено дали приемат или се отказват от наследството на наследодателя А. И. М..

Указано е още, че ако в срок до о.с.з. не постъпи отговор, същите лица ще изгубят правото да приемат наследството.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор за потребителски кредит от 03.04.2019 г. кредиторът „Т.Б.А.Б.“ АД е предоставил на А. И. М. кредит в размер на 5800 лева, със срок за издължаване до 05.08.2022 г., като с договор за цесия от 21.08.2023 г.

„Т.Б.А.Б.“ ЕАД е прехвърлило вземането на цесионера „А.К.П.З.“ АД.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 533/17.03.2025г., издадено от Община К., А. И. М. е починала на 29.06.2019 г., като след смъртта си същата е оставила следните наследници по закон: С. К. М. /съпруг – починал на 25.05.2021 г./, Н. С. М. /дъщеря/, Х. С. М. /син/, Ж. С. М.

/дъщеря/ и К. С. М. /син – починал на 19.02.2020 г./.

От това удостоверение се установява още, че след смъртта си сина на общата наследодателка – К. С. М., е оставил следните наследници по закон: З.

А. М. /съпруга/, С. К. С. /син/, А. К. М. /син/, Х. К. М. /син/ и А. К. М.

/дъщеря/.

По делото са представени издадени от Районен съд – К. удостоверения с изх. № 2687/30.04.2025 г., изх. № 2566/25.04.2025 г., изх. № 2692/30.04.2025 г., изх. № 60954/07/10.2022 г. и изх. № 60730/08.10.2024 г., съгласно които Н. С.

М., Х. С. М. и Ж. С. М. са вписали откази от наследството на А. И. М., а З. А.

М. и А. К. М. – от наследството на К. С. М..

Установява се, че в предоставения с определение № 998/14.04.2025 г. срок С. К. С., А. К. М. и Х. К. М. не са предприели процесуални действия, като същите не са се явили лично в проведеното на 16.05.2025 г. о.с.з., за което са били редовно призовани.

Окръжен съд – С.З. намира от правна страна следното:

2

Решението на районния съд не подлежи на обжалване в частта, в която на основание чл. 51, ал. 2 ЗН е постановено в особената книга да се впише, че С. К. С., А. К. М. и Х. К. М. са загубили правото да приемат наследството на А. И. М..

Това решение е постановено в рамките на производство по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН, за което, доколкото друго не е предвидено, важат правилата за охранителните производства, установени в част VI, глава 49 ГПК.

Охранителните производства са едностранни и могат да се развият само като безспорни. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗН, по искане на всеки заинтересован районният съд определя срок на лице, което има право да наследява, да заяви дали приема наследството. Последицата от неприемането на наследството в дадения от съда срок, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗН, е загубване на правото на наследника да приеме наследството впоследствие. Съгласно чл.

537, ал. 1 ГПК решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване е предвидена изрично по отношение на отказите да се издаде съответния охранителен акт - чл. 538, ал. 1 ГПК. Следователно хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК в случая не е налице. Същевременно в посочената по-горе част обжалваното решение не прегражда по-нататъшното развитие на делото. При наличието на решение на районния съд за вписване в особената книга на съда, че на основание чл. 51, ал. 2 ЗН призованите към наследяване лица са загубили правото да приемат наследството на техния наследодател, се обосновава правен извод за недопустимост на предприетото обжалване /по арг. от чл. 537, ал. 1 ГПК/ и се изключва процесуалната възможност настоящият съдебен състав да се произнесе по основателността на направените от жалбоподателя оплаквания.

Предвид изложеното, подадената от „А.К.П.З.“ АД частна жалба в посочената по-горе част се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като по отношение на нея настоящото въззивно производство следва да се прекрати.

В останалата част жалбата е редовна и допустима, с оглед разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 539, ал. 2 ГПК и чл. 540 ГПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да прекрати частично производството по чл. 51 ЗН по отношение на Н. М., Х. М., Ж. М., З. М. и А. М., районният съд е приел за установено по делото, че посочените лица са вписали откази от наследството в особената книга на съда. Ето защо същите са изгубили качеството „наследник“ и за молителя липсва правен интерес от иницииране на производство по чл. 51 ЗН по отношение на тях.

Настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да стане с 3 писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особената книга на съда, или мълчаливо с конклудентни действия. В случай че призованите към наследяване бездействат, в разпоредбата на чл. 51 ЗН е предвидена възможност всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който тези лица да заявят дали приемат наследството, или се отказват от него. "Всеки заинтересован" по смисъла на цитираната разпоредба е всяко лице, за което съществува правен интерес от волеизявлението на призования наследник /в този смисъл – определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г.о./.

По настоящото дело се установи, че преди датата на подаване на молбата по чл. 51, ал. 1 ЗН /06.02.2025 г./ призованите към наследяване деца на наследодателката - Н. С. М., Х. С. М., Ж. С. М. са направили откази от наследството. Установи се още, че на 19.02 .2020 г. /т.е. след откриване на наследството на А. И. М. на 29.06.2019 г./ е починал сина на наследодателката - К. С. М., като впоследствие неговата съпругата З. А. М. и дъщеря му А. К. М. на свой ред са направили откази от оставеното от него наследство, които откази са вписани в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН.

С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че към датата на подаване на процесната молба по чл. 51, ал. 1 ЗН не е била налице неяснота относно волята на посочените по-горе призовани към наследяване лица, предвид вписаните от тях изрични откази от наследството по реда на чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН. Следователно за молителя „А.К.П.З.“ АД не е съществувал правен интерес от отправяне на искане до районния съд за определяне на срок, в който тези наследници да заявят дали приемат или се отказват от същото.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че обжалваното решение следва да бъде отменено в прекратителната му част, тъй като районният съд не е съобразил наличието на мълчаливо приемане на наследството чрез конклудентни действия по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. В тази връзка следва да се отбележи, че в хипотезата, в която преди извършването на отказ по чл. 52 ЗН наследството вече е било прието от призования към наследяване, кредиторът може да се защити само като предяви установителен иск за прогласяване на отказа от наследство за нищожен, но не и като инициира производство по реда на чл. 51 ЗН /в този смисъл - решение № 577/30.09.2010 г. на по гр. д. № 732/2010 г. на ВКС, IV г. о./.

Предвид изложеното, в тази част подадената от „А.К.П.З.“ АД частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която производството по ч. гр. д. № 293/2025 г. на Районен съд – К. делото е прекратено като недопустимо.

4

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 419/18.06.2025 г. по ч. гр. д. № 293/2025 г. на Районен съд – К. в частта, в която производството по подадената от дружеството молба по чл. 51 ЗН е прекратено по отношение на Н. С. М., ЕГН **********, Х. С. М., ЕГН **********, Ж. С. М., ЕГН **********, З. А. М.,

ЕГН **********, и А. К. М., ЕГН **********.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба, подадена от „А.К.П.З.“ АД, ЕИК *****, против решение № 419/18.06.2025 г. по ч. гр. д. № 293/2025 г. на Районен съд – К. в частта, в която на основание чл.

51, ал. 2 ЗН е постановено да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство, водена от Районен съд – К., че С. К. С., ЕГН **********, А. К.

М., ЕГН **********, и Х. К. М., ЕГН **********, са загубили правото да приемат наследството на А. И. М., ЕГН **********, починала на 29.06.2019 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 601/2025 г. на Окръжен съд – С.З. в тази му част.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5