Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1209 от 25.03.2021, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 901/2020
Вид
Разпореждане № 1209
Подписан
25.03.2021
Състав
НИКОЛАЙ ЯНКОВ ГОСПОДИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.213 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.213а · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.213а, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.213а, ал. 7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.215 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.215, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.229, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.231 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.25 и сл. · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.6 · Закон за правната помощ

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 1209 гр.Плевен, 25.03.2021 год.

Н. Господинов, съдия в Административен съд - гр.Плевен, в разпоредително заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година разгледа докладваното от съдията Господинов административно дело № 901 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от З.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в Затвора-гр.Белене, ЗПС, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр.София. Искът е предявен на правно основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 ЗОДОВ и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Цената на иска е 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 08.12.2004 г. – 15.10.2015 г., вследствие отменена като незаконосъобразна Заповед № 1353/08.12.2004 год. на Началника на затвора Белене с Решение № 430/15.10.2015г. по адм.д. № 56/ 2015 г. по описа на Административен съд- Плевен.

С протоколно определение от проведено съдебно заседание на 23.02.2021г. съдът е предоставил правна помощ по настоящето дело на ищеца. Със същото определение съдът е разпоредил да се изпрати писмено искане до Адвокатски съвет на АК- Плевен, за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ.

По делото е постъпило писмо вх. № 1060/01.03.2021 г. от АК – Плевен, с което за адвокат, който да осъществи правна помощ в производството е определена В.П.Ч. ***.

С Определение № 329/01.03.2021 г. съдът е назначил адвокат В.Ч. като служебен адвокат на ищеца З.И.П. и е разпоредил да ѝ се връчат преписи от исковата молба, допълненията към нея и писмените доказателства, приложени към тях, както и преписи от определенията на съда, постановени до момента по делото.

На 08.03.2021 год. и постъпила молба от ищеца с вх. рег. № 1171/08.03.21г. /л.110/, с която е отправено искане за служебен защитник да му бъде назначена адв. Камелия Донкова.

С Разпореждане № 951/09.03.21 г. /л.110 гръб/ съдът е отговорил на ищеца, че по делото вече е назначен служебен адвокат в лицето на адв.В.Ч., която е определена от АС на АК- Плевен с писмо вх. рег. № 1060/01.03.21 г.

Против горното разпореждане е постъпила частна жалба, в която ищецът излага подробни съображения за незаконосъобразност на същото.

Съдът намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл.231 от АПК по отношение на частната жалба се прилагат разпоредбите на чл.212, чл.213 и чл.213а от АПК.

Съобразно чл.213а, ал.3 от АПК касационната жалба се оставя без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл.215 от АПК. В конкретния случай частната жалба е подадена против неподлежащ на обжалване акт, поради което са налице предпоставките на чл.215, т.4 от АПК.

С Разпореждане № 951/09.03.2021 г. съдът единствено е уведомил ищеца, че преди депозиране на молбата му, с която изразява желание да му бъде предоставена правна помощ от конкретен адвокат, вече е бил конституиран служебен такъв по направеното от него искане, при спазване правилата на чл.25 и сл. от ЗПП. С разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗПП действително е налице предвидена възможност по отношение на ищеца да бъде определен посочен от него служебен адвокат, но горната норма е диспозитивна и неин адресат е съответният адвокатски съвет, а не съда. Освен това към момента на отправяне на искането за предоставяне на правна помощ и до конституирането на определения от АС- Плевен адвокат, който да предостави правна помощ, не е имало искане от ищеца по смисъла на чл.25, ал.6 ЗПП, което е следвало да бъде съобразявано от настоящия съд или от АС на АК- Плевен.

По същественото в случая е, че оспорваното с подадената частна жалба разпореждане не е сред тези, посочени в разпоредбата на чл.229, ал.1 от АПК, респективно то не подлежи на касационна проверка.

Воден от горното, съдът

Р

А З П

О Р Е

Д И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. рег.

№ 1387/19.03.2021 г., подадена от З.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в Затвора-гр.Белене, ЗПС, против Разпореждане № 951/09.03.2021 г., постановено по адм. д. № 901/2020 г. по описа на Административен съд - Плевен.

Разпореждането подлежи на оспорване пред ВАС на РБ с частна жалба в 7- дневен срок от съобщението- чл.231 вр. чл.213а, ал. 7 от АПК.

Препис от разпореждането да се изпрати на подателя на частната касационна жалба.

СЪДИЯ : /п/