Решение № 4362 от 25.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13448/2025
- Вид
- Решение № 4362
- Подписан
- 25.06.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Петър Иванов Минчев, Йоана Красимирова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 4, т. 2, б. "б" · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл. 8, ал. 1, т. 7 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
РЕШЕНИЕ
№ 4362 гр. София, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100513448 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
С решение № 15249 от 08.08.2025г., постановено по гр.д. № 57646/2022г. по описа на СРС, 75-ти състав, е отхвърлен предявеният от „Перла Турист“ АД срещу Министерски съвет на Република България иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 4640,40 лева, представляваща равностойността на неправомерно начислена и усвоена неустойка по чл. 45, ал.1 от Договор за концесия за услуга за морски „Къмпинг Нестинарка“ от 29.03.2017 год.
С решението е осъдена Държавата, представлявана от министъра на туризма, да заплати на „Перла Турист“ АД на основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД, сумата от 4640,40 лева, представляваща равностойността на неправомерно начислена и усвоена неустойка по чл. 45, ал.1 от Договор за концесия за услуга за морски „Къмпинг Нестинарка“ от 29.03.2017 год., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда25.10.2022 год. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 1103,62 лева, представляваща сторените в производството разноски.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск срещу Държавата, представлявана от министъра на туризма /на основание чл. 8, ал. 1, т. 7 ЗУЧК/, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Държавата, представлявана от министъра на туризма, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.
Жалбоподателят поддържа, че не носил отговорност за виновно изпълнение на договорно задължение, тъй като усвояването на част от сумата по банковата 1 гаранция, предоставена от ищеца, съответна на процесната неустойка, било негово право, а не изпълнение на задължение по договора. Дори да се приемело, че съдът изследва валидността на правопораждащия факт за упражняване правото на концедента да усвои част от банковата гаранция, то от събраните доказателства се установявала по недвусмислен начин дължимостта на усвоената неустойка. Ищецът бил нарушил чл. 20, ал. 4 и ал.
6 от концесионния договор, както и чл. 10, ал. 4, т. 2, б. „б“ ЗУЧК като бил разположил барбарони извън разрешената по схема площ, с което бил в неизпълнение на своите договорни задължения. С уведомително писмо с изх.
№ Т-26-П-114 от 29.06.2022г. ищецът бил уведомен, че в случай на неотстраняване на преместваемите обекти ще му бъде наложена неустойка, като за посоченото повторно неизпълнение било изпратено уведомително писмо от 01.07.2022г., с което била наложена процесната неустойка от 4640,40 лева. Доколкото ищецът не бил изпълнил своето задължение, то за жалбоподателя-ответник се породило правото да усвои съответната част от банковата гаранция. Също така предлагането задължително и на барбарон от цена, която не е обявена в офертата на ищеца-концесионер, представлявало заобикаляне на договорните клаузи и неизпълнение на договорните задължения на ищеца. С оглед на това и предвид съставените протоколи за констатиране на нарушенията, неустойката била дължима. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Перла Турист“ АД, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна поддържа, че обжалваното решение било постановено в съответствие с процесуалните правила и събраните по делото доказателства. Сочи, че било налице нарушение на договорно задължение от страна на жалбоподателя, който бил усвоил част от банковата гаранция, въпреки че бил извършил преждевременно повторна проверка за отстраняване на нарушенията, без да е уведомил въззиваемата страна за тяхното наличие. Неустойката не била начислена заради размера на допълнителната търговска площ, а заради предоставяните услуги на обекта на концесия. Протоколите за проверка не представлявали официални документи и били подписани от неоправомощено лице, представените от въззивника командировъчни заповеди били нередовно, а от показанията на св. М.Г. се установявало, че проверяващите лица не се представяли и не удостоверявали качеството си на органи по контрол на изпълнението на договора. Сочи, че към датата на повторната проверка – 01.07.2022г. и съставяне на констативния протокол, не бил изтекъл тридневният срок за отстраняване на нарушенията, констатирани с протокол № 61 от 27.06.2022г. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно 2 и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни правни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Независимо от това, по изложените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде добавено следното.
По така предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е налице договорно правоотношение, неизпълнението на поето от ответника задължение по това правоотношение, нанесените вследствие на неизпълнението имуществени вреди, както и че те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са предвидими, както и размера на обезщетението. В тежест на ответника е да докаже твърдения си, а именно, че в негова полза е възникнало правото да усвои частично банковата гаранция съобразно договорните условия.
Страните не спорят и от приетия в първоинстанционното производство договор за концесия за услугата морски плаж „Къмпинг Нестинарка“ ведно с допълнителни споразумения към него от 20.10.2017г., 13.10.2020г., 28.12.2020г., 31.05.2021г. и 01.09.2021г. между тях е налице правоотношение по концесионен договор, въз основа на който на „Перла Турист“ АД /като концесионер/ е предоставено ползването на морски плаж „Къмпинг Нестинарка“. В чл. 39, ал. 1, т. 2 от договора е предвидено, че за всяка година от действието на договора концесионерът предоставя и поддържа потвърдени безусловни неотменяеми банкови гаранции, издадено от финансови институции, определени по съгласие на страните за добро изпълнение на останалите задължения /извън концесионното плащане/ по договора в размер на 30 на сто от размера на дължимото концесионното плащане за предходната година с включен ДДС.
Няма спор и от представената банкова гаранция за добро изпълнение с рег. № 116DSK10301, издадена от „Банка ДСК“ АД, с всички нейни промени, последната от които от 25.01.2022г., се установява, че за 2022г. въззиваемата страна е предоставила валидна безусловна банкова гаранция за добро изпълнение съгласно изискването на чл. 39, ал. 1, т. 2 от договора.
Според чл. 41, ал. 1 от договора при начисляване на неустойка или лихва по договора, концедентът усвоява съответна част от банковата гаранция по чл.
39, ал. 1 т. 2. Клаузата на чл. 45 от договора предвижда, че за всяко неизпълнение на което и да е от условията по чл. 16, ал. 1, т. 2 концесионерът дължи неустойка в размер на 5 на сто от определеното концесионно плащане за съответната година. Неустойката се начислява от концедента и се усвоява от банковата гаранция по чл. 39, ал. 1, т. 2. Съгласно чл. 45, ал. 2 от договора /съобразно изменението, извършено с допълнително споразумение от 01.09.2021г./ неустойката се налага след като концесионерът е бил уведомен за констатираното неизпълнение като е бил поканен по реда на чл. 63 от настоящия договор в тридневен срок да отстрани неизпълнението.
Аналогични са правилата и на чл. 48 от договора, по отношение на неустойката за неизпълнение на останалите договорни задължения на концесионера.
3
В чл. 21, т. 17 от договора е предвидено задължение за концесионера публично да оповестява цените на предоставяните услуги на обекта на концесия и да предлага чадъри и шезлонги на цени: за 1 бр. чадър – 0,36 лева с ДДС и за 1 бр. шезлонг – 0,36 лева с ДДС, предложени от концесионера в офертата, неразделна част към този договор, които остават непроменени за срока на договора за концесия. Аналогично задължение за поддържане на цените на чадърите и шезлонгите в посочения размер е уредено в чл. 16, ал. 1, т. 2.10 от договора.
Редът за контрол на изпълнението е посочен в чл. 36, ал. 1 и ал. 5, изр. 1 от договора, според които писмено упълномощените представители – длъжностни лица на концедента имат право на достъп до обекта на коцесията за осъществяване на контрол по изпълнение на задълженията му по този договор. Концедентът извършва проверките чрез определени от министъра на туризма длъжностни лица.
Предвид гореизложеното, договорът предвижда конкретно определени предпоставки, при които възниква правото на концедента да усвои банковата гаранция за добро изпълнение, уредена в чл. 39, ал. 1 т. 2 – следва да бъде извършена надлежна проверка от оправомощени лица, които да констатират неизпълнение на предвидено в договора задължение на концесионера и последният следва да бъде поканен да отстрани констатираните нарушения в тридневен срок. С оглед на това е неоснователно оплакването на въззивника, че усвояването на гаранцията представлявало негово право, а не договорно задължение, и от упражняването на това право не могли да произтекат вреди за въззиваемата страна – концесионер. Възникването на това право е обусловено от задължението на жалбоподателя – концедент да установи наличието на договорно нарушение по уговорения ред и ако жалбоподателят е усвоил гаранцията без да изпълни своето задължение, това обстоятелство съставлява неизпълнение на концесионния договор, от което въззиваемата страна търпи вреди в размер на усвоената част от гаранцията за добро изпълнение. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, доколкото възникването им следва пряко от факта на начисляване на неустойка за неустановено по предвидения ред нарушение, и са предвидими към момента на възникване на задължението за установяване на нарушението.
В конкретната хипотеза от приетия в първоинстанционното производство констативен протокол от извършена проверка на място за изпълнение на договорни и законни задължения № 61 от 27.06.2022г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка по реда на чл. 36 от договора, при която е констатирано, че на концесионния имот има табела с единични цени на предлагани плажни принадлежности за 1 бр. чадър от 0,36 лева и 1 бр. шезлог от 0,36 лева, както и е установено, че посетитлите на морския плаж са задължени да ползват безплатен чадър и барбарон на цена 8 лева. Установено е също, че до обект № 26 са поставени принадлежности – барбарони, разположени в свободната зона.
С покана с изх. № Т-26-П-114 от 29.06.2022г. Министерството на туризма е уведомило „Перла Турист“ АД за констатираните неизпълнения, като му е предоставило тридневен срок от получаване на поканата да отстрани посоченото неизпълнение, в противен случаи ще бъдат предприети действия 4 съгласно договора. Няма спор и от отговора от 07.07.2022г. се установява, че поканата е получена от „Перла Турист“ АД на 04.07.2022г., но още на 01.07.2022г. /два дни след изходящата дата на поканата/ е съставен нов констативен протокол от извършена проверка на място за неизпълнение на договорни и законни задължения № 76 от 01.07.2022г. С него отново е установено същото нарушение на чл. 21, т. 17, вр. с чл. 16, ал. 1, т. 2.10 от договора, а именно, че се предлага като услуга чадър и барбарон на цена от 8 лева. Установено е и друго нарушение, а именно на чл. 21, т. 4 вр. с чл. 16, ал.
Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27ea5c36-a519-4750-9e12-38623bbb7252