Решение № 260065 от 26.02.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 26.02.2021 година град С.З.

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 29.06.

2020 година

В открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: Д. Калчева като разгледа докладваното от съдия ТРИФОНОВА т.д. № 162 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба, предявена от „П.”

АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л.** против „П.Х.” АД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК в Търговския регистър към Агенцията по вписванията: ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.*** и синдика на „П.Х.” АД, с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

В исковата молба се сочи, че по молба на кредитора „Н.К.З.“ ЕООД, с ЕИК *** е образувано търговско дело № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд - С.З. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.Х.“ АД, като по това дело е постановено Решение № 314 от 25.10.2016 г., с което „П.Х.“ АД е обявено в неплатежоспособност и е открито производството по несъстоятелност. Решението за откриване на производството по несъстоятелност е обявено по П.та на „П.Х.“ АД в търговския регистър към Агенция по вписванията на 25.10.2016 г.

В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ „П.“

АД предявил като кредитор в производството по несъстоятелност свои изискуеми вземания към „П.Х.“ АД.

Сочи се, че част от предявените от „П.“ АД вземания в общ размер на 27 322 087,49 лева са били приети от синдиците и включени под точки 26, 27 и 28 в списъка на приетите вземания по чл. 686 ТЗ, както следва:

- т. 26 - Главница по договор за заем от 26.10.2006 г., в размер на 21,034,289.73 лева

- т. 27 - Законна лихва върху главница по прекратен договор за заем от 26.10.2006г., за периода 17.12.2013 - 25.10.2016г. - в размер на 6,112,161.44 лева

- т. 28 - Законна лихва в/у главница по прекратен дог. за заем от 26.10.2006г., за периода от 26.10.2016 до 24.11.206г., в размер на 175,636.32 лева.

Сочи се, че друга част от предявените вземания неприети от синдиците са били включени в списъка с неприетите от синдика вземания в срока по чл. 685 от ТЗ, а именно:

- 2 117 510.49 лева (два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева и четиридесет и девет стотинки) - вземане за непогасена главница по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П.“ АД, в качеството му на заемодател, и „П.Х.“ АД, в качеството му на заемател.

- 404 687.77 лева (четиристотин и четири хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) - вземане за договорна лихва за периода от м. 01.2012г. до 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П.“ АД, в качеството му на заемодател, и „П.Х.“ АД, в качеството му на заемател.

- 615 307.97 лева (шестстотин и петнадесет хиляди триста и седем лева и деветдесет и седем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 17.12.2013г.

/датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/.

- 17 681.21 лева (седемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

- 11 114.56 лева (единадесет хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки) - вземане за дължима цена на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. между „П.“ АД и „П.Х.“ АД и анекс към него от 20.02.2009г..

- 3 220.39 лева (три хиляди двеста и двадесет лева и тридесет и девет стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 20.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД/.

-

92.81 лева (деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

-

3 752 568,41 лева (три милиона седемстотин петдесет и две хиляди петстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки ) - вземане за договорна лихва за периода от м.10.2010г. до 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 26.10.2006г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател, и „П.Х.“ АД, в качеството му на заемател.

В молбата се сочи, че кредиторът

„П.“ АД оспорил неприемането на предявените от него вземания по законоустановения ред с възражение вх. №56/04.01.2017 г.

На 08.06.2018 г. съдът се произнесъл с Определение № 655 по т.д. № 83 от 2014 г. по описа на ОС - С.З., с което по реда на чл. 692 ТЗ одобрил списъците на приетите от синдиците вземания. Определението е обявено в същия ден в търговския регистър при Агенция по вписванията по П.та на „П.Х.“ АД.

С определението по чл. 692 ТЗ, възражението на „П.“ АД по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ по отношение на горепосочените неприети вземания е оставено без уважение от съда.

С оглед на изложеното и на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, кредиторът „П.“ АД предявява искове за установяване съществуването на горепосочените неприети вземания към „П.Х.“ АД (в открито производство по несъстоятелност), както следва:

І. Относно вземания по договор за паричен заем от 06.01.2012г. сключен между „П.“ АД, в качеството му на заемодател, и „П.Х.“ АД, в качеството му на заемател:

Сочи, че вземането за главница по договор за паричен заем от 06.01.2012г. в размер на 2 117 510.49 лева се дължи на следните основания:

- В молбата се сочи, че на

06.01.2012г. между „П.“ АД, като заемодател, и „П.Х.“ АД, като заемател, е сключен договор за заем, по силата на който „П.“ АД предоставя на „П.Х.“ АД заемна сума в размер на 2 117 510 лева /два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева/, а заемателят се задължава да върне получената от него сума в срок до 21.01.2017 г. Заемната сума била преведена по банковата сметка на заемателя „П.Х.“ АД към датата на подписване на договора, с което заемодателят е изпълнил задължението си в съответствие с предвидения начин на изпълнение по чл. 1, ал. 2 от подписания между страните договор. Твърди, че представя банкови платежни нареждания, с които заемната сума е преведена на П.Х.“ АД.

Посочва, че общата воля на страните, обективирана в чл. 10 от договора била сумата в размер на 2 117 510.00 лв. да бъде предоставена на заемателя „П.Х.“ АД, чрез отделянето й от заемната сума по договор за паричен заем от 26.10.2006 г. Сочи се, че по силата на уговореното между страните, сумата от 2 117 510.00 лв. се счита за предоставена съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от договора за заем от 06.01.2012 г. и същата няма да подлежи на ефективно връщане по другия договор от 26.10.2006 г.

С нотариална покана, peг. № 6197, том II, акт № 4 от 29.11.2013г., връчена на „П.Х.“ АД на 16.12.2013 г. чрез Нотариус М.Е., peг. № 140 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С. и нотариална покана peг. № 7448, том II, акт № 22 от 02.12.2013г., връчена на „П.Х.“ АД чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., „П.“ АД обявил пълния размер на задълженията по договор за заем от 06.01.2012г. за предсрочно изискуем, като предоставил на длъжника 7 - дневен срок, в рамките на който да плати дължимата сума.

Ищецът сочи, че въпреки отправената от кредитора нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договор за заем от 06.01.2012 г., „П.Х.“ АД не погасило дължимите суми в указания му срок.

Ищецът сочи, че вземанията за законна лихва се дължат на следните основания:

- „П.“ АД изпратило до „П.Х.“ АД гореописаните нотариални покани, с които обявило пълния размер на задълженията по договор за заем от 06.01.2012г. в размер на 2 117 510.49 лева, ведно с всички дължими лихви върху тази сума за предсрочно изискуеми. Първата покана за плащане била получена от „П.Х.“ АД на 16.12.2013 г. С изтичането на срока за доброволно изпълнение, длъжникът „П.Х.“ АД е изпаднал в забава, поради което от деня, следващ датата на изтичане на срока се дължи и плащане на законна лихва за забава върху непогасената главница.

С оглед на горното, се сочи, че „П.Х.“

АД дължи законна лихва върху главницата от 2 117 510.49 лева (два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева и четиридесет и девет стотинки), както следва:

- 615 307.97 лева (шестстотин и петнадесет хиляди триста и седем лева и деветдесет и седем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 17.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/.

- 17 681.21 лева (седемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016 /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

II. Относно вземания по договор за доставка на стоки от

13.10.2006г. между „П.“ АД и „П.Х.“ АД и анекс към него от 20.02.2009г. се сочи, че вземането за дължима цена на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006 г. в размер на 11 114.56 лева се дължи на следните основания:

-В молбата се твърди, че на

13.10.2006г. между „П.“ АД и „П.Х.“ АД е сключен договор за доставка на стоки.

С анекс от 20.02.2009г. страните са се съгласили да продължат действието на договора за неопределен срок. За периода от 01.11.2013г. до 30.11.2013г. „П.“ АД е доставило на „П.Х.“ АД стоки на стойност 11 114.56 лева (единадесет хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки).

Сочи се, че в чл. 7.1.3 от договора е уговорен срокът за плащане по фактурите: 20 дни след издаване на фактурата от продавача.

За извършената доставка „П.“ АД е издало на „П.Х.“ АД, фактура № ********** от 30.11.2013г. за сумата от 11 114.56 лева. В приложението към нея подробно са описани получените от „П.Х.“ АД стоки, подлежащи на заплащане. Във фактурата бил посочен падежът на задължението - 20.12.2013г., като до момента длъжникът не е платил задължението си към „П.“ АД.

Вземането за законна лихва по договор за доставка на стоки от 13.10.2006 г. се дължи на следните основания:

Ищецът сочи, че тъй като „П.Х.“

АД не е заплатил дължимата сума в срок, дружеството дължи законна лихва върху дължимата цена на доставените стоки, съгласно издадената фактура, както следва: