Решение № 1 от 08.01.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№1 гр. ., 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20251610200127 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2500031/ 27.03.2025 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „..........., ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: град София, район ........., с представляващ С. И. С., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че на 25.04.2025 г. (в жалбата е посочена дата 25.03.2025 г., което съдът приема за техническа грешка) получил горепосоченото НП, съставено във връзка с извършена проверка на 21.01.2025 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” Монтана на обект- „цех за производство на алуминиеви проводници”, находящ се в гр. ., ул. ”......., обект на „....” ЕООД - София, във връзка със започната проверка на изпълнението на предписанията, дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/ 19.11.2024 г. и № ПР2449525/ 30.12.2024 г., когато при обход на работните помещения се установило, че едно от товарозахващащите приспособления се съхранява на пода в помещението, точно пред масата за съхранение.

От горното АНО е приел, че .... ЕООД в качеството си на работодател, не 1 е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 8, дадено с протокол № ПР2449525 от 30.12.2024 г., а именно: „Работодателят да осигури товарозахватните приспособления в обекта на контрол да се съхраняват на определените за това места, така че да не бъдат повредени и да се осигури запазване на техните характеристики, съгласно изискванията на чл. 205б, ал. 4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване." Със срок на изпълнение 02.01.2025 г.

Административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, поради което на „....” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Навежда, че дружеството не е извършило горепосоченото нарушение, тъй като още през 2019 г. е обособило товарозахватните съоръжения със заповед, която в последствие била актуализирана и доведена до знанието на работещите лица в цеха.

Предвид факта, че има издадена заповед, както и че няма свидетели, присъствали в момента на установяване на административното нарушение, счита, че такова не е извършено, тъй като няма достатъчно доказателства.

Счита Наказателно постановление № 12-2500031/27.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Монтана за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Приема, че и при съставянето на АУАН № 12-2500031/25.02.2025г. са допуснати съществени процесуални нарушения, за които е направено Възражение с подробно изложение на нарушенията. Преди всичко намира АУАН № 12-2500038/25.02.2025г. за неясен, тъй като от описаната фактическата обстановка в акта не става ясно на коя дата точно е извършена проверката и съответно установено нарушението.

Навежда нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Моли НП да бъде отменено като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. М. Х., който заявява, че поддържа жалбата и на сочените в нея основания моли НП да бъде изцяло отменено. Във фазата по съществото на делото моли за срок за представяне на писмена защита, но в дадения му срок не представя такава .

Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

2

Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество и в писмени бележки моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за ответната страна в минимален размер в случай на отмяна на НП.

Счита, че в случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Навежда, че се касае за сериозно нарушение на трудовото законодателство, а именно неизпълнено дадено задължително за изпълнение предписание, и то в частта здравословни и безопасни условия на труд, като се създават и предпоставки за настъпване на инциденти и злополуки с работниците и служителите. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, счита, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. Нещо повече така даденото предписание с протокол от извършена проверка с № ПР2449525/30.12.2024 г. не е обжалвано по реда и условията на чл.81, ал.1 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни.

Моли съда да остави без уважение твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500 лв, който е минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.

28, ал.1 от ЗАНН.

По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН , от легитимирана страна – юридическо лице, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (съгласно материалите по делото, наказателното постановление е връчено на представляващ дружеството на 25.04.2025 г., а жалбата е подадена на 08.05.2025 г.), поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно 3 провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Във връзка със започната проверка на предписанията дадени с протокол от предишна проверка № ПР2449525/ 30.12.2024 г., на 21.01.2025 г. е извършена проверка на място в обект : цех за производство на алуминиеви проводница на ходящ се в гр.., ул. „....., обект на „...." ЕООД - София. При обхода на работните помещения се установило, че едно от товарозахващащите приспособления се съхранява на пода в помещението, точно пред местата за съхраняване. От горното се установява, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 8, дадено с протокол от извършена проверка № ПР2449525/ 30.12.2024 г., а именно :

„Работодателят да осигури товарозахватните приспособления в обекта на контрол да се съхраняват на определените за това места, така че да не бъдат повредени и да се осигури запазване на техните характеристики, съгласно изискванията на чл. 205б, ал. 4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване." Със срок на изпълнение 02.01.2025 г.

Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.

При извършена проверка на 21.01.2025 г. по спазване на трудовото законодателство, административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както в АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ .

При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението.

В срока по чл. 44 от ЗАНН на 06.03.2025 г. в писмен вид е постъпило възражение от наказаното дружество, в което твърди, че относно мястото за съхранение на товарозахващащите съоръжения има издадена заповед през 2019 г., актуализирана и доведена до знанието на работещите в цеха; предвид на това, както и на обстоятелството, че в момента на установяване на нарушението, няма свидетели, счита, че такова не е извършено; АУАН е неясен, тъй като описаната в него фактическа обстановка не е точна; съставен е в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН; административното нарушение не е извършено, поради което не следва да бъде налагано административно наказание

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания 4 акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи: жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете жалбата за неоснователна по следните съображения: събраните по делото доказателства сочат по безспорен и категоричен начин на осъществено от страна на въззивното дружество нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ или с други думи административно наказателното обвинение се явява доказано.

Съдът намира, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на наказаното дружество, тъй като с подаването на жалба против издаденото НП то е организирало своята защита, разбрало е какво нарушение е извършено и се е възползвало от предвидените в ЗАНН способи за защита.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че във връзка със започната проверка на предписанията дадени с протокол от предишна проверка № ПР2449525/ 30.12.2024 г., на 21.01.2025 г. е извършена проверка на място в обект : цех за производство на алуминиеви проводница находящ се в гр. ., ул. „....., обект на „...." ЕООД - София. При обхода на работните помещения се установило, че едно от товарозахващащите приспособления се съхранява на пода в помещението, точно пред местата за съхраняване. От горното се установява, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 8, дадено с протокол от извършена проверка № ПР2449525/ 30.12.2024 г., а именно : „Работодателят да осигури товарозахватните приспособления в обекта на контрол да се съхраняват на определените за това места, така че да не бъдат повредени и да се осигури запазване на техните характеристики, съгласно изискванията на чл. 205б, ал. 4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване." Със срок на изпълнение 02.01.2025 г.

Протоколът за извършена предишна проверка е връчен лично на управителя на дружеството С. И. С., на 30.12.2024 г. Предписание № 8 е ясно и разбираемо. Даден е задължителен срок за изпълнението му- 02.01.2025 г.

Съдът се довери на показанията на свидетеля Л. К. Р., които прецени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви, съответни на показанията на свидетелката С. О. Ш., както и на писмените доказателства. От показанията на свидетеля Р. се установяват обстоятелствата по извършване проверка на мястото на контрол, както и последващия процес на проверката. Съдът кредитира и показанията на свидетелката Ш., които оцени като последователни, еднопосочни и кореспондиращи на писмените 5 доказателства.