Решение № 1026 от 04.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Бургас, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100500763 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 88/18.03.2024г., постановено от Районен съд –Несебър по гр. д. № 20232150100716. С това решение, съдът осъжда Н.Б.П., БУЛСТАТ: 176532105, гражданин на Руската Федерация с адрес в Република България в гр. Свети Влас, община Несебър, местността „Юрта под пътя“, ***, комплекс Шато „Сий Уинд“, ет.1, ап.А204 да заплати на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ с административен адрес в гр. Свети Влас, община Несебър, местност „Юрта под пътя“, представлявана от М. Г. А. следните суми: 1 064,04 евро, представляваща такса поддръжка за 2021г.; 3 9014,48 евро, представляваща сбор от такси за поддръжка за 2022г. и 2023г.

(по 1950,74 евро за всяка от годините), приети с решения на общото събрание на етажната собственост от 15.06.2020г., 18.03.2022г. и 25.11.2022г., дължими за апартамент А204 с идентификатор ***; 517 лева за СМР, дължима съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 18.03.2022г. и 1 660,07 лева за СМР, дължима съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 25.11.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023г. до окончателното им изплащане. С това решение, съдът осъжда Н.Б.П., БУЛСТАТ: 176532105 да заплати на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ с административен адрес в гр.

1

Свети Влас, община Несебър, местност „Юрта под пътя“, представлявана от М. Г. А. следните суми: 267,78 евро, представляваща лихва върху главница за 2021г. (от 1064,04 евро), дължима за периода от 01.01.2021г. до 25.06.2023г.;

293,15 евро, представляваща лихва върху главницата за 2022г. (от 1 950,74 евро) за периода от 01.01.2022г. до 25.06.2023г. и 95,37 евро, представляваща лихва върху главницата за 2022г. (от 1 950,74 евро) за периода от 01.01.2023г. до 25.06.2023г. С решението, съдът осъжда Н.Б.П., БУЛСТАТ: 176532105 да заплати на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ с административен адрес в гр. Свети Влас, община Несебър, местност „Юрта под пътя“, представлявана от М. Г. А. съдебни разноски в размер на 3 726,33 лева.

Подадена е въззивна жалба от Н.Б.П., БУЛСТАТ: 176532105 против решение № 88/18.03.2024г. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. П. оспорва извода на районния съд, че не са налице предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗУЕС за освобождаването й от заплащане на таксите. Жалбоподателката цитира удостоверение рег.№ 328200-4664/16.02.2024г., според което не са установени записи на данни за преминавания през ГКПП на Република България за лице с близки установъчни данни в периода от 01.01.2021г. до 03.07.2023г. и подчертава, че това е безспорно доказателство за отсъствието й от страната в този период.

Въззивната страна се представлява в процеса от адвокат Марчева, която ангажира доказателства.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.

Етажната собственост се представлява в процеса от адвокат Лазар Кондов, който пледира за отхвърляне на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

ФАКТИ:

Н.Б.П. притежава право на собственост върху апартамент № А204 с идентификатор ***, находящ се в сграда, представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ с административен адрес в гр. Свети Влас, община Несебър, местността „Юрта под пътя“. Апартаментът е разположен на първия етаж в сградата и е обща площ от 88,67 кв.м., от които 76,44 кв.м. са застроена площ и 12,23 кв.м. са общи части. Този факт е установен по делото с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том III, рег.№ 3612, дело № 465/27.06.2013г., съставен от нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 в регистъра на Нотариалната камара.

На 17.06.2016г. е проведено общо събрание на ЕС на сградата, което взема решение етажните собственици да заплащат годишна такса за поддържане на сградата в размер на 12 евро на кв.м., платима до 01 април на текущата година (решение по т.6 от протокола на общото събрание от 2

15.06.2016г.) Изчислена по този начин, таксата, която П. трябва да заплаща, е в размер на 1064,04 евро.

На 15.06.2020г. е проведено общо събрание на ЕС на сградата, което взема решение етажните собственици да заплащат годишна такса за поддържане и управление на общите части в сградата в размер на 12 евро на кв.м., платима до 31 декември на предходната година (решение по т.4 от протокола на общото събрание от 15.06.2020г.) Изчислена по този начин, таксата, която П. трябва да заплаща, е в размер на 1064,04 евро.

На 18.03.2022г. е проведено общо събрание на ЕС на сградата, което взема решение етажните собственици да заплащат годишна такса за поддържане и управление на общите части в сградата в размер на 22 евро на кв.м., платима до 31 декември на предходната година (решение по т.3 от протокола на общото събрание от 18.03.2022г.) Изчислена по този начин, таксата, която П. трябва да заплаща, е в размер на 1950,74 евро. С решение по т.5 от протокола, общото събрание задължава П. да плати сумата от 517 лева за извършване на строително-монтажни разходи.

На 25.11.2022г. е проведено общо събрание на ЕС на сградата, което взема решение за извършване на ремонт в сградата. С решение по т.4 от протокола, общото събрание задължава П. да заплати сумата от 1660,07 лева за извършване на строително-монтажни разходи.

На 03.07.2023г. Етажната собственост предявява иск против Н. П. с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС за заплащане на следните суми:

1064,04 евро, представляващи такса за управление и поддържане на общите части в сградата за 2021г., ведно с мораторна лихва върху тази главницата в размер на 267,78 евро за периода от 01.01.2021г. до 25.06.2023г.;

1950,74 евро, представляващи такса за управление и поддържане на общите части в сградата за 2022г., ведно с мораторна лихва върху тази главницата в размер на 293,15 евро за периода от 01.01.2022г. до 25.06.2023г.;

517 лева, представляващи пропорционална част от разходите за извършване на строително монтажни работи на основание решение на ОС на ЕС по т.5 от протокол от 18.03.2022г.;

1950,74 евро, представляващи такса за управление и поддържане на общите части в сградата за 2023г., ведно с мораторна лихва върху тази главницата в размер на 95,37 евро за периода от 01.01.2023г. до 25.06.2023г.;

1 660,07 лева, представляващи пропорционална част от разходите за извършване на строително монтажни работи на основание решение на ОС на ЕС по т.4 от протокол от 25.11.2022г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба (03.07.2023г.) до окончателното изплащане на задължението и съдебни разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба, Етажната собственост твърди, че П. е собственик на апартамент в сграда Шато „Сий уинд“ и че общото събрание е определило размера на таксата за поддържане и управление на общите части от сградата с 3 последователни решения от 2016г., 2020г. и 2022г. С решения на общото събрание от 2022г. и 2023г., е определен и размера на разходите за извършване на строително-монтажни работи и припадащата се на всеки собственик част от тях. Етажната собственост заявява, че П. не е изпълнила задължението си да заплати сумите, посочени в исковата молба и иска от съда да постанови осъдително решение за тези суми по отношение на ответницата.

Н.Б.П. се представлява в процеса първоначално от особени представители, а впоследствие – от упълномощен адвокат.

В отговор по чл.131 от ГПК, особените представители на ответницата оспорват исковете и въвеждат следните възражения: 1) правоизключващо възражение по чл.51, ал.2 от ЗУЕС в редакцията, обн. в ДВ, бр.57/2011г. за недължимост на сумите поради факта, че П. е пребивавала в жилището за не повече от 30 дни в рамките на една календарна година и 2) незаконосъобразно проведени общи събрания, на които са взети решенията за заплащане на процесните суми, поради следното: П. не е уведомена за решенията на общото събрание; към протоколите от общите събрания не са представени списъци на присъстващите лице и пълномощни; управителят не води книга на собствениците, която е задължителна за етажната собственост; протоколите от общите събрания не са подписани от лицата, посочени като съставители.

Въведените в отговора на исковата молба възражения, са потвърдени и доразвити от упълномощения по-късно процесуален представител на П..

В хода на първоинстанционното производство са представени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том III, рег.№ 3612, дело № 465/27.06.2013г., съставен от нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 в регистъра на Нотариалната камара, от който се установява, че Н. П. притежава апартамент в сградата, за която е учредена етажна собственост.

Като доказателства по делото са приети протоколите от общото събрание проведено на 17.06.2016г., на 15.06.2020г., на 18.03.2022г. и 25.11.2022г., от които се установява, че етажните собственици са взели решение да заплащат такса за управление и поддържане на общите части на сградата в размер на 12 евро на кв.м. за 2021г. и на 22 евро на кв.м. за 2022г. и 2023г., както и припадащите се на П. суми за извършване на строително-монтажни работи за 2022г. и 2023г. По делото са представени и приложения към решенията на общото събрание, в които са посочени индивидуалните суми, дължими от всеки собственик на самостоятелен обект в сградата.

За установяване на възражението с правно основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, въведено от ответната страна, е изискано и прието удостоверение изх.

№ 328200-4664/16.02.2024г., издадено от директора на ГД „Гранична полиция“, Дирекция „Граничен контрол“. В удостоверението е посочено, че за периода от 01.01.2021г. до 03.07.2023г. не са налични записи за преминаване през ГКПП на Република България на лице с данни, близки до тези на ответната страна.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за основателност на исковете. В мотивите на решението, съдът приема, че вземанията на етажната собственост за 2021г., 2022г. и 2023г. се основават на 4 влезли в сила решения на общото събранието, проведени на 17.06.2016г., 15.06.2020г., 18.03.2022г. и 25.11.2022г., за които няма данни да са отменени по реда на чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Съдът посочва, че пороците в решенията на общото събрание не могат да се установяват по реда на инцидентния съдебен контрол в производство по изпълнението им с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС. Поради това, съдът намира, че възраженията на ответната страна, касателно незаконосъобразното провеждане на общите събрания, не могат да се разгледат в това производство. Съдът анализира нормите на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС и чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС и приема, че ответната страна дължи изпълнение на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост.

Съдът обсъжда възражението с правно основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС и прави заключение, че ответната страна не е доказала факта на пребиваване в жилището за по-малко от 30 дни в рамките на една календарна година. Този извод, съдът основава на представеното по делото удостоверение от ГД „Гранична полиция“, в което е посочено, че не са налице достатъчно данни за извършване на справката.

В хода на въззивното производство е прието удостоверение рег.№ 3280016845/04.07.2024г., издадено от заместник-директора на ГД „Гранична полиция“, в което е записано, че през 2021г. П. е влязла на територията на Република България на 28.07.2121г. и е напуснала страната на 11.08.2021г.