Решение № 5920 от 28.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5920 гр. С, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110160532 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „С“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц.Б.“ № ....., чрез юрк. А П, срещу Р. Б. К., ЕГН:

**********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. ......, с която са предявени искове за следното:

Да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът Р. Б. К. дължи на ищеца следните суми: сумата от 1054,76 лв. /539, 29 евро/, представляваща стойността на доставена и употребена вода в недвижим имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. ......, с клиентски № **********, за периода от 15.03.2012 г. до 14.02.2020 г., ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 331,03 лв. /169, 25 евро/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2012 г. до 14.02.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.06.2020 г. по ч. гр. д. № 23613/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в.

Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията й и е оспорил исковете като неоснователни.

В исковата молба се твърди, че през процесния период между страните съществували трайно установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги до следния имот: апартамент № 29, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. ...., клиентски № **********. Тези облигационни отношения между страните били регламентирани от публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. За процесния 1 период били в сила Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С“ АД, в сила от 28.08.2016 г. През исковия период на база отчетените показания на употребена вода и използвани ВиК услуги ищецът издавал ежемесечни фактури.

Въпреки настъпването на падежа, сумите по фактурите не били заплатени от ответника. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18. 06. 2020 г. по ч. гр. д. № 23613/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищецът. Той моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Б. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че с определение № 8854/26.02.2024 г. по ч. гр. д. № 768/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, производството по делото било прекратено поради непредявяване от заявителя на установителни искове, поради което ищецът загубил правото да претендира вземания за процесния период от 15.

03. 2012 г. до 14. 02. 2020 г. Твърди, че не е собственик на процесния недвижим имот, а негов наемател, поради което страните не били в договорни отношения. На следващо място прави възражение за изтекла погасителна давност.

Правните основания на предявените от „С“ АД срещу Р. Б. К. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното във фактическо отношение:

На 11.06.2020 г. „С“ АД е подала в СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за задължения за ВиК услуги на Р. Б. К., за времето от 15.03.2012 г. до 14.02.2020 г. за главница в размер на 1054, 76 лв. и за мораторна лихва за времето от 15.04.2012 г. до 14.02.2020 г. в размер на 331, 03 лв. Заявлението е уважено и на 18.06.2020 г. по ч. гр. д. № 23613/2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу Р. Б. К. за посочените главница и лихви, законна лихва върху главницата, считано от 11.06.2020 г. и разноските по делото в общ размер на 77, 72 лв. Заповедта е връчена на длъжника. Той е възразил срещу нея с доводи, каквито е изложил по – късно и в отговора на исковата молба. След указания за предявяване на иск за установяване на вземанията, кредиторът „С“ АД е предявил процесните кумулативно обективно съединени искове за сумите, предмет на заповедта за изпълнение.

Назначената по делото съдебно – техническа и оценителна експертиза, която съдът възприема като обективна и вярна, дава заключение, че за процесния имот за процесния период от време е доставена вода в размер на 528, 98 куб. м., за която размерът на непогасените задължения е 1385, 79 лв. /708, 54 евро/, от които: 1054, 76 лв. /539, 29 евро/ главница и 331, 03 лв. /169, 25 евро/лихва.

2

Ответникът не представи доказателства за твърденията си, че през процесния период от време е бил наемател на водоснабдения процесен имот на собственика Столична община с договор, който го освобождава от заплащане на ползваните в имота ВиК услуги. Ищецът представи сверени копия на дубликати на фактури, от които се установи, че процесните суми са начислявани за клиентски номер **********, който е с титуляр ответника Р. Б. К..

Същата информация се съдържа и в заключението по съдебно – техническата и оценителна експертиза.

Във връзка с твърденията на ответника за водени други съдебни производства между страните по делото, съдът направи служебна справка и установи, че е било образувано ч. гр. д. № 40768/2023 г. по описа на СРС, 155 с-в, по което е била издадена заповед № 30065/08.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Р. Б. К. за задължения към „С“ АД, но за друг период – от 09.01.2020 г. до 06.04.2023 г., поради което това производство е неотносимо към производството по настоящото дело.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ в тежест на ищеца бе възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответника за доставка на питейна вода и ползване на ВиК услуги до процесния имот през исковия период; качеството на ответника на потребител на питейна вода и ВиК услуги през исковия период; количеството на реално доставената на ответницата вода, нейната цена и размера на претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: наличието на главен дълг в съответен размер, настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главница и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.

При тези фактически обстоятелства по делото, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са частично основателни, поради следното:

От данните в представените дубликати на фактури и от констатациите в съдебно – техническата експертиза за това, че клиентски номер **********, на който съответства договорна сметка ********** е с титуляр ответника Р. Б. К., може да се направи обоснован извод, че отношенията между страните по делото са в обхвата на хипотезата, очертана в пар.

1, ал.1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, съгласно който потребители на ВиК услуги са юридически и физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Ищецът в случаят е бил ползвател на ВиК услуги в процесния имот и откриването на партида на негово име е показателно за наличието на облигационни отношения с ищеца. Самият ответник твърди, че е бил наемател в процесния имот.

По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, 3 предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С” АД”, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството www.sofiyskavoda.bg. По силата на последните, ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за посочения по-горе имот. Съобразно тях, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране.

Процесните вземания са периодични съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД и се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. В този смисъл е тълкуването на посочената разпоредба съгласно ТР № 3/18.05.2012г. по ТД № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Затова е основателно твърдението на ответника, че част от процесното вземане е погасено по давност, а именно за времето от 15.03.2012 г. до 11.08.2017 г. По силата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД с предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, давността е била прекъсната считано от 11.06.2020 г., но тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 3 от ЗМДВИП, съгласно който за срока от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., когато бе отменено извънредното положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Затова задължението на ответника към ищеца трябва да обхване периода от 12.08.2017 г. до 14.02.2020г.

Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението. Затова при наличието на посочените по – горе предпоставки и неплатени задължения от ответника за периода от време от 12.08.2017г. 14.02.2020 г., в който те не са погасени по давност, предявените искове, съгласно приетата като доказателство по делото експертиза, следва да бъдат уважени в следните размери: за главница в размер на 205, 41 евро /401, 75 лв./, а за дължимата мораторна лихва в размер на 91, 25 евро /178, 48 лв./.

По разноските:

При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни, но ответникът не представя доказателства да е сторил такива. На ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете или сума в размер на 118, 91 евро /232, 56 лв./, при определено юрисконсултско възнаграждение в исковото производство от 51, 13 евро /100 лв./, а в заповедното дело – 25, 56 евро /50 лв./.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „С“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц.Б.“ № ....., чрез юрк. А П, срещу Р. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. ......, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 203 от ЗВ, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Р. Б. К. дължи на „С“ АД следните суми: 205, 41 евро /401, 75 лв./ - главница за периода от 12.08.2017 г. до 14.02.2020 г., представляваща стойността на доставена и употребена вода в недвижим имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. ......, с клиентски № ********** и 91, 25 евро /178, 48 лв./ - мораторна лихва за времето от 01.09.2017 г. до 14.02.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.06.2020 г. по ч. гр. д. № 23613/2020 г. по описа на СРС, 30 с-в.