Решение № 193 от 31.10.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Разлог, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200715 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба от И.В.П., с ЕГН*, адрес г.Р., у.„С.“,№7, е.1, а.1, против НП №*/05.06.2023 г. на Н-к РУ-Р. в ОДМВР-Б.

Жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП и моли съда да отмени същото като незаконосъобразно.

АНО не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Моли съда да потвърди атакуваното НП. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 24.05.2023 г. в 19:15 часа, в г.Р., на у.Х.Б., жалбоподателят управлявал л. а. марка Б*, с рег.

№*, собственост на М.Г.Г., с ЕГН*. По време на проверката било установено, че жалбоподателят, движейки се в посока на движение от бензиностанция „Л.“ към ЦГЧ и в района на „ПГТ“-Р., при потегляне от насрещна лента за движение, преднамерено извадил ПС извън контрол, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми с асфалтовата настилка. С поведението си жалбоподателя П. е създал реална опасност за живота и здравето на другите участници в движението. Жалбоподателят не представил СУМПС и контролен талон на проверяващите.

Като резултат от извършената проверка бил издаден АУАН серия GA акт №* от 26.05.2023 г.

Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен е, и е връчен. Възражения не са постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН серия GA акт №* от 26.05.2023 г. е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено наказание по чл.175а, ал.1, пр.З от ЗДвП – „глоба“ от 3`000.00 лв., лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗдВП, „глоба“ от 20.00 лева, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗдВП и на основание чл.185, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗдВП – „глоба“ от 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗдВП.

В хода на съд. следствие е допусната и назначена САвтЕ. ВЛ е заключило, че наличието на ЕС за активна безопасност при управлявания от жалбоподателя автомобил, е определило неговото поведение при движение, при потегляне от място и извършвайки маневра на пристрояване от лявата лента в дясната лента, без да губи устойчивост и без да пробоксуват 1 двигателните колела. Според ВЛ, ако водача на автомобила не познава неговите възможности за ускорение, и при потегляне се е опитал да потегли с максимално ускорение, системата за тракшън контрол реагира за около 20 милисекунди и не позволява да се получи приплъзване на двигателните колела. Настоящият съд. състав намира, че изготвеното заключение е пълно и обосновано, като кредитира същото изцяло.

Показанията на полицейските служители констатирали нарушението и присъствали на място са в посока потвърждаване на констатациите, изложени в АУАН и НП, като същите са в противоречие с показанията, дадени от свидетелите, доведени от страна на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 14-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. НП е издадено от компетентен орган, предвид приложената по делото Заповед рег. №*/02.12.2021 г., въз основа на АУАН, който е съставен от оправомощено лице.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя. Както в акта, така и в НП е отразено, че адм. нак. производство е започнало със съставяне на АУАН. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, от което следва, че в производството не са допуснати съществени нарушения, които да предполагат отмяната на санкционния акт на това основание.

Относно нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП:

С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, законодателят въвежда забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Дали с това си поведение водачът е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод в случая не се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието.

Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, дори за лица които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата-изпускане на съединителя, рязко спиране, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка или други действия, се наблюдава ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми“, „дрифт“ и пр. в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП предвижда, че на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината – чл.11, ал.2, пр.1 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.

За да ангажира отговорността на водача въз основа на посочените правни норми АНО приел, че на 24.05.2023 г. на посоченото в НП време и място същият използва пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, а именно при потегляне от насрещна лента за движение, преднамерено извежда ПС извън контрол, довеждайки до загуба сцеплението на 2 задните гуми с асфалтовата настилка. Никъде обаче НО не е посочил какви действия извършва водача на процесния автомобил, които водят до загуба сцеплението на задните гуми с асфалтовата настилка. Не е дадено детайлно описание на нарушението, от което да се може да се направи извод как нарушителят е създал опасност за движението, за здравето и живота на другите участници на пътя.

В съответствие с чл.46, ал.1 от ЗНА, разпоредбата на чл.175а, ал.1 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата ч/з превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно найдълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.

Принципно от посоченото в АУАН и НП „при потегляне от насрещна лента за движение, преднамерено извежда ПС извън контрол, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми с асфалтовата настилка“ не може да обоснове категорично мнение, че се касае за „дрифт“.

Доказателства за това в хода на въззивното производство липсват. В тази насока събраните такива гласни и писмени доказателства не сочат, че жалбоподателят е предприел действия по ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила, боравейки с уредите за управление или спирачната система. Такива факти не се установяват, още повече, че от заключението на ВЛ се установява, че дори и жалбоподателят при потегляне да се е опитал да потегли с максимално ускорение, системата за тракшън контрол реагира за около 20 милисекунди и не позволява да се получи приплъзване на двигателните колела.

Вината не може да се установява и почива на предположения, поради забраната в чл.303 НПК.

При това положение настоящата съд. инстанция намира, че не се касае до специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото извеждане на автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на задните колела. Така документираното в АУАН и НП движение на автомобила изисква предприемането, и то в съответната последователност, на точно определени действия с кормилната и спирачната уредби. Тяхното умишлено предприемане и то в нужната последователност, т. е. първоначално ускоряване и последващото използване на спирачка води до промяна разпределението на тежестта на автомобила и следващото от това поднасяне на задните гуми, движение летирално на платното за движение, следвано от ново ускоряване и използване на кормилната уредба за възстановяване контрола в/у автомобила и посоката на неговото движение, на практика не е налице.

Актът е съставен въз основа на субективна преценка, тъй като свидетелите, очевидци на случая не потвърдиха, жалбоподателят умишлено да е извършвал кръгови движения спрямо оста на пътя, да е навлизал в лентата за насрещно движение или пък да е създавал предпоставки за ПТП.

Настоящата съд. инстанция намира, че вмененото на И.П. деяние се явява недоказано от събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.104, бт2 от ЗДвП, поради което издаденото НП следва да се отмени в тази част.

По отношение на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Предвид недоказаността на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, недоказано се явява и нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за адм. нарушение по чл.100, ал.1, 3 т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната законова разпоредба, действаща към датата на нарушението, водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства, не се установи категорично жалбоподателя да не е носил СУМПС в него. Видно от показанията на свидетеля В. /полицейски служител/ се установява, че И.П. представил документите си по надлежен ред, като в себе си е носил шофьорска книжка.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което издаденото НП следва да се отмени и в тази част.

По разноските:

При този изход на делото, разноски се дължат на жалбоподателя П., в унисон с което същият е релевирал своевременно искане, в тази насока, и е представил доказателства, произтичащи от Договор за правна помощ и съдействие, във вр. с който е заплатен в брой адв. хонорар на пълномощника му от 550,00 лв., както и сумата от 500,00 лева, за разноски за експертиза, Съдът дължи произнасяне по заявеното от процесуалния представител на АНО възражение за прекомерност на адв. хонорар, заплатен от жалбоподателя. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 ЗАНН, предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адв. възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адв. възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът дължи преценка за съотношението на цената на адв. защита и фактическата и правна сложност на делото, с оглед което счете, че фактическата и правна сложност на спора, конкретно проявената процесуална активност на пълномощника на жалбоподателя, свеждаща се в изготвяне на жалбата и участие в ОСЗ пред първостепенния съд и съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, както и с оглед изхода на делото, претендираният адв. хонорар от 550,00 лв. не следва да бъде редуциран.