Решение № 82 от 10.01.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр.София, 10.01.2018 г.

СГС, VI-4 състав, в открито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар

Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.д.N 2117/2017 г., установи следното:

СГС е сезиран с искова молба от „Ю.И.“ ООД, с която са предявени срещу С.О.искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 24.10.2007 г. е сключил с ответника договор N 56-1074, по който по възложение на ответника е поел задължението да извършва обществен превоз на пътници на територията на гр.София по автобусна линия N 74, a ответникът е поел задължението да плаща цена за осъществен от ищеца пробег от 2,92 лв. Сочи се от ищеца, че за м.06.2014 г. е извършен пробег с дължина

38898,334 км., както и 17,735 км., за които се прилага чл.31 ал.2 от договора, и след индексация съобразно годишната инфлация цената възлиза на 162 943,46 лв., но ответникът е платил частично дължимото възнаграждение и остава да дължи сумата от 26 612,63 лв. Поради изпадането на ответника в забава в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение в размер на законната лихва. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 26 612,63 лв. – цена за м.06.2014 г. по договор N 56-1074/24.10.2007 г., както и сумата от 7941,49 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.07.2014 г. – 27.06.2017 г.

Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че след сключване на процесния договор през 2007 г., която е година с най-висок процент на инфлация, през следващите години този процент намалява, поради което няма основание за завишаване възнаграждението на ищеца. Сочи се от ответника, че ищецът се опитва да заобиколи размера на договорената цена, защото не са настъпили условия за индексиране – не е налице увеличение на цената на горивото с 30 % и повишаване с 50 % на цената на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части. Прави възражение за погасителна давност.

Представен е договор N 56-1074 от 24.10.2007 г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да извършва обществен превоз на пътници на територията на гр.София по автобусна линия N 74, a ответникът е поел задължението да плаща цена за осъществен от ищеца пробег в размер на 2,92 лв. без ДДС. Според клаузата на чл.5 ал.3 размерът на цената се променя 1. съобразно годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30% ; 3. в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна година.

Представен е договор N 119/11.04.03 г. и споразумение към него от 15.05.2010 г., от които се установява, че ответникът е възложил на „Център за градска мобилност“ ЕООД да отчита изпълняваните по възложение на ищеца пътнически превози по масов градски транспорт.

Представена е фактура N 14317/30.06.2014 г., в която се сочи, че ищецът има вземане срещу ответника в размер на 134505,96 лв. – възнаграждение за м.06.2014 г. по процесния договор.

Установява се от заключението на ССЕ, че в счетоводните книги на „Център за градска мобилност“ ЕООД са направени записвания за извършен от ищеца пробег по линия N 74 за м.06.2014 г. от 38898,334 км. и на още 17,735 км. - не по вина на водача. Съобразявайки годишната инфлация и индексирането на цената, възнаграждението възлиза на 162943,36 лв. с ДДС. След приспадане на сумата от 1824,89 лв. – санкция, възнаграждението възлиза на 161 118,47 лв. Вещото лице е констатирало, че задължението на ответника е погасено чрез плащане и прихващане до размера от 134 505,96 лв. Разликата между дължимата индексирана цена и погасената чрез плащане и прихващане възлиза на 26 612,51 лв. Размерът на обезщетението за забава за законната лихва възлиза на 7821,27 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Установи се от представения договор N 56-1074 от 24.10.2007 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да извършва обществен превоз на пътници на територията на гр.София по автобусна линия N 74, a ответникът е поел насрещното задължение да плаща цена за осъществен от ищеца пробег в размер на 2,92 лв. без ДДС на километър.

В клаузата на чл.5 ал.3 страните са уговорили, че размерът на цената се променя

-

1. съобразно годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година;

2. в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30%;

3. в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна година.

Не се спори, че за процесния м.06.2014 г. е извършен от ищеца маршрутен пробег по автобусна линия N 74 с дължина 38898,334 км., както и пробег с дължина от 17,735 км., който попада в обхвата на чл.31 ал.2 от договора. Това фактическо обстоятелство се установява и от заключението на ССЕ, в което в.лице е направило констатация за направени записвания в счетоводните книги на „Център за градска мобилност“ ЕООД за извършен от ищеца пробег по линия N 74 за м.06.2014 г. от 38898,334 км. и на още 17,735 км. - не по вина на водача. Доколкото по силата на договор N 119/11.04.03 г. и споразумение към него от 15.05.2010 г. ответникът е възложил на „Център за градска мобилност“ ЕООД да отчита изпълняваните по възложение на ищеца пътнически превози по масов градски транспорт, съдът приема, че направените от това трето лице счетоводни записвания имат доказателствено значение в отношенията между ищеца и ответника.

Въз основа на направените от в.лице по ССЕ фактически констатации съдът достига до фактическия извод, че за м.06.2014 г. ищецът е извършил по автобусна линия N 74 пробег с дължина 38898,334 км., както и пробег с дължина от 17,735 км., за който се прилага възнаграждение по чл.31 ал.2 от договора /с ½ по ниско/.

Спорен се явява въпросът за размера на цената/възнаграждението и дали са налице условия за индексация на предвидения в договора размер на цената от 2,92 лв.

Както се спомена по-горе, ответникът е поел задължение да плаща цена за осъществен от ищеца пробег в размер на 2,92 лв. без ДДС, а в клаузата на чл.5 ал.3 страните са уговорили, че размерът на цената се променя - 1. съобразно годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30% ; 3. в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна година. Този уговорен начин за определяне на размера на дължимото възнаграждение, което се полага на ищеца в качеството на изпълнител по процесния договор, е в съответствие с предвидената в нормата на чл.266 ал.2 ЗЗД възможност възнаграждението да се привежда в съответствие с определени фактори, настъпили през действие на договорното правоотношение. В този смисъл съдът приема, че уговореният от страните начин за определяне на размера на дължимата от ответника престация наподобява „валоризационна“ клауза, чрез която се защитава интересът на ищеца от възможни промени в покупателната способност на националната валута.

Налице е постигнато между страните съгласие размерът на възнаграждението да се формира при отчитане на годишната инфлация, за да се избегне обезценката на българския лев.

Според съда при настъпване на което и да е от предвидените в клаузата на чл.5 ал.3 от договора три условия възниква самостоятелно основание за промяна в размера на дължимата от ответника цена/възнаграждение. Не е необходимо осъществяване едновременно на повече от едно условие по чл.5 ал.3, за да се промени размерът на цената/възнаграждението, което се дължи на ищеца – изпълнител по договора. Отграничването на всяко едно от трите условия по чл.5 ал.3 разкрива волята на страните да визират всяко едно от трите условия като самостоятелно основание за промяна на цената, независимо от осъществяване на някое от другите две условия /в този смисъл е решение № 102 от 01.08.2017 г. по гр.д. № 50254/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.

В хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора уговорената цена се променя съобразно размера на обявената от НСИ годишна инфлация за предходната година. Следователно тази промяна в цената при наличие на инфлация настъпва автоматично в началото на съответната календарна година, защото НСИ обявява годишната инфлация за календарна година. От първи вариант на заключението на ССЕ се установява, че за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. по данни на НСИ годишната инфлация е 7,8 %, 0,6 %, 4,5 %, 2,8 %, 4,2 %, - 1,6 %.

Това означава, че: за 2009 г. размерът на цената без ДДС е възлизал на 3,15 лв.

/2,92 плюс 7,8 %/; за 2010 г. размерът на цената е възлизал на 3,17 лв. /3,15 лв. плюс 0,6 %; за 2011 г. размерът на цената е възлизал на 3,31 лв. / 3,17 плюс 4,5 %/; за 2012 г. размерът на цената е възлизал на 3,40 лв. /3,31 лв. плюс 2,8 %/; за 2013 г. размерът на цената е възлизал на 3,54 лв. / 3,40 лв. плюс 4,2 %; за 2014 г. размерът на цената възлиза на 3,49 лв. /3,54 лв. минус 1,6 %/. С прибавяне на ДДС се получават стойности за съответните години от 3,78 лв., 3,80 лв., 3,97 лв., 4,08 лв., 4,25 лв. и 4,188 лв.

Съдът възприема посочения по-горе първи вариант от заключението на ССЕ, защото в него се отчита натрупаната до 01.01.2014 г. инфлация, а този начин на изчисление на възнаграждението е в съответствие с уговорения между страните. За 2014 г. възнаграждението възлиза на 4,18 лв. /3,49 лв. плюс ДДС/. В заключението на ССЕ е посочена стойност от 4,188 лв., но десетичният знак може да има само две цифри, защото българският лев се равнява на сто стотинки -1,00. Ето защо съдът възприема стойност от 4,18 лв.

При определяне размера на цената/възнаграждението, съобразявайки годишната инфлация по данни на НСИ, следва да се отбележи, че за всяка година се формира нов размер на цената в резултат на съответния процент инфлация от предходната година. Този нов размер за всяка година, формиран при отчитане на годишната инфлация от предходната година, следва да служи и за база, върху която се начислява съответният процент на инфлация за следващата година.

Противоречи на предназначението на уговорката на чл.5 ал.3 тълкуване, според което за всяка година да се начислява процент на инфлация само върху първоначалната цена от 2,92 лв. /без ДДС/, която да представлява константна величина. Тълкувайки волята на страните на основание чл.20а ЗЗД съдът приема, че те са постигнали съгласие за увеличаване размера на цената с определен процент на инфлация, който процент да се начислява върху формираната цена за всяка предходната година, а не върху първоначалната цена от 2,92 лв. /без ДДС/, която не представлява константна величина. В този смисъл е решение № 102 от 01.08.2017 г. по гр.д. № 50254/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, в което е прието, че следва да се начислява процент на инфлация върху цената за предходната година, а не върху посочената в договора цена за първата година, както и решение № 853 от 01.05.2017 г. по т.д. № 977/2017 на САС.

Функцията на чл. 5 ал. 3, т. 1 от договора е да индексира цената за пробег от предходната година чрез натрупаната инфлация през тази година, за да се избегне обезценяване възнаграждението на ищеца за следващата година. Тази преследвана от клаузата на чл.5 ал.3, т.1 цел не би се осъществила, ако индексацията се начислява само върху първоначално определената в договора цена за пробег от 2,92 лв. /без ДДС/. Индексация следва да се извършва върху формираната през предходната година цена.

Както се спомена, при наличие на инфлация автоматично се променя цената за всяка година, поради което индексацията следва да се начислява върху така променения размер на цената за предходната година, а не върху посочения в договора размер от 2,92 лв., чиято стойност не е константна величина.