Решение № 177 от 18.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Перник, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500069 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от А. М. Р. против Решение № 1419/30.12.2022 г. по гр.д. № 4507/2022 г. на РС – Перник, с което по предявените искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че А. М. Р. дължи на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 360.87 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия доставена в топлоснабден имот, с административен адрес: *** през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 46.71 лв., представляваща обезщетение за забава върху всяка просрочен вноска, считано от 09.07.2020 г. до 26.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2022 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3581/2022 г. по описа на ПРС. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 75.00 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство и сумата от 625.00 лв., представляваща направени разноски в исковото производство.

С жалбата първоинстанционното решение се обжалва изцяло включително и в частта за разноските като неправилно, незаконосъобразно и недопустимо. Излагат се подробни 1 доводи в подкрепа на твърдението, че районния съд не е взел под внимание редица аргументи при постановяване на решението. Първоинстанционният съд образува делото и изготвя решението си без наличие на облигационно правоотношение, при редица изброени в жалбата порочни обстоятелства, включително текста на § 1, т. 16 от ДР на ЗЕ -„доставка е продажбата включително като по недопустим начин приема като безспорен текста на § 1, т.16 ДР на ЗЕ. В този текст „ДОСТАВКА” е представена във философския смисъл на думата - изобщо „доставка” - десетки различни видове доставки. Исковата молба е изготвена на основание, приложения към нея като правно основание на предявения иск, фиктивен, собствен на ищеца подзаконов акт „общи условия за продажба на топлинна енергия” престъпно обстоятелство. Създадена от ищцовото дружество собствена императивна материалноправна норма „продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите...” Не са изпълнени условията за качество на топлоснабдяването - чл. 18 и чл. 19 от „общи условия за продажба”, осигуряващи пазар и пазарни отношения. „Топлофикация", за да не изпълнява условията за качество и за да не продава, вместо да изготви подзаконовия акт „общи условия НА ДОГОВОРИТЕ”, чрез разместване на словореда от текста на чл.1, ал.1 ЗЕ - от „продажбата се осъществява при публично известни общи условия”, си създава свой подзаконов акт „общи условия ЗА ПРОДАЖБА”, като превръща императивна материалноправна норма „ПРОДАЖБА” от чл.150, в главен предмет на новосъздадения собствен подзаконов акт „общи условия ЗА ПРОДАЖБА”. В така създадения собствен подзаконов акт „общи условия ЗА ПРОДАЖБА”,„Топлофикация Перник”, по недопустим начин, в чл.4 си записва собствена императивна материалноправна норма: -,,Чл. 4, ал. (1) Продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване в съответствие с топлинните товари на сградните инсталации.” Разпределянето на вътрешния оборот, за заплащане от „клиентите”, по същество е принудително производство на задължения за собственици и обитатели в СЕС, без тяхно знание и съгласие, неограничени по размер и за неопределен срок - масово принудително производство на длъжници, чрез доставката в абонатната. Изготвянето на собствени подзаконов акт и ИМПН - престъпно обстоятелство. Разпределянето за заплащане на вътрешния оборот - престъпно обстоятелство. Така изготвения подзаконов акт „общи условия ЗА ПРОДАЖБА” по недопустим начин е одобрен с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, изготвено на основание чл.21, ал.1, т.4 - правното основание за одобряване на подзаконовия акт „общи условия НА ДОГОВОРИТЕ”, а се одобряват „общи условия ЗА ПРОДАЖБА”, в края на които е записано, че се одобряват на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ престъпно обстоятелство. Твърди, че страните не се намират в никакви облигационно правни отношения, поради което за ответника не могат да възникнат каквито и да било задължения към ищцовото дружество. Вещото лице преписва при ищцовото дружество и при лицата по чл.139а, отчетни данни получени чрез принудителното разпределяне на вътрешния оборот и ги представя в съдът за извършена експертиза, а принудително произведените задължения - дължими. В заключение се прави искане на осн. чл. 270 ГПК за прекратяване на съдебното производство.

2

Въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба като напълно неоснователна, като оспорва изцяло направените с нея възражения. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и същото следва да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Нормативната уредба през исковия период предвижда две алтернативни основания за възникване на договорното отношение по продажба на ТЕ - писмен договор по чл. 149 ЗЕ /която форма не е за действителност, а представлява форма за доказване/ или наличие на собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. И в двата случая продажбата на ТЕ се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР /чл. 149, ал. 2 ЗЕ, съответно чл.

150, ал. 2 ЗЕ/.

Пред настоящата инстанция не е спорно между страните, че ответникът е единствен собственик на процесния недвижим имот, с административен адрес: ***. Следователно в процесния период между ищеца „Топлофикация - Перник“ АД – като снабдител на ТЕ, и ответника- като клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на закона /чл. 153 ЗЕ/ в качеството му на собственик на процесния апартамент са възникнали и са съществували облигационни отношения относно продажбата на ТЕ за процесния апартамент и следователно ответникът отговаря за задълженията за консумирана топлинна енергия през процесния период за процесния апартамент, чието съдържание е установено в Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР. От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че ищецът е изпълнил процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувал Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР.

Служебно е и известно на съда, че същите са публикувани в бр. 82/29.04.2008 г. на вестник „Съперник“ и в бр. 101/2008 г. на вестник „Новинар“.

Съгласно съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ пред РС, процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, както и наличието на система за дялово разпределение в СЕС. В сградата етажна собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот е обслужвана от фирмата за дялово разпределение “Директ” ЕООД. Системата за дялово разпределение в сградата е въведена през 2001 г., за което е сключен договор между представители на СЕС, упълномощени от общото събрание на ЕС и ФДР “Техем сървисис” ЕООД. Уредът за търговско измерване в АС (топломер) е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни, като показанията на топломера са отчитани ежемесечно, нетното количеството 3

ТЕ е определяно съгласно Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната ТЕ (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за разпределение на нетното количество потребена ТЕ между собствениците на имоти в СЕС.

През процесния период за топлоснабдения имот, собствен на ответника е начислявана прогнозно топлоенергия за битово горещо водоснабдяване. В имота са монтирани два броя водомери за измерване потреблението на топла вода. Разходът на топлоенергия е изчислен след определяне топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода, което от отразено в индивидуалните изравнителни сметки. Констатирано е, че в имота работят две отоплителни тела - в помещение баня -тип „щранг-лира“, за което е начисляван разход като за тяло работило непрекъснато и в помещение „дневна“, което е с монтиран индивидуален разпределител. Другите отоплителни тела са демонтирани. Извършен е годишен отчет за реално потребената топлинна енергия за отопление на имота и последващо изравняване.

Топлоенергията, отдавана от сградната инсталация е разпределяна пропорционално на отопляем обем - 222 куб. м. по изчислителен път при спазване на Наредба № 16 - 334/2007 г.

Определените суми за компонента "сградна инсталация" са начислявани единствено за зимния период, когато е работила абонатната станция, начислявани са още суми за услугата "дялово разпределение". Независимо от това обаче, съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребители в сградата етажна собственост с прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите си /с техническа възможност за това/ остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата /както и от такива отоплителни тела в имот, за които няма техническа възможност за отделяне/. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и съответно отдадената от тях топлоенергия се разпределя между отделните потребители от етажната собственост като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. По време на процесния период топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за сградата етажна собственост, е определяна по изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 и т. 6.1.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. – пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата етажна собственост. От СТЕ се установява, че общият размер на стойността за топлинна енергия за процесния период възлиза на 360.87 лв. и е в съответствие с действащите за процесния период цени на ТЕ за гр. Перник.

Съдебно –икономическата експертиза /СИЕ/ пред РС е установила, че общият размер на доставената и потребена топлоенергия за процесния период възлиза на 360.87 лв. главница, формиран от сбора на сумите дължими за потребената ТЕ за отопление, след приспадане на корекции. Няма извършени плащания от страна на ответника. Размерът на законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2020 г. до 26.05.2022 г. върху тази сума от датата на падежа на всяко от задълженията е 46,71 лв.

При извършената по реда на чл. 202 ГПК оценка, въззивният съд изцяло възприема 4 заключенията на СТЕ и СИЕ като пълно, ясно и обосновано изготвени, които не са задължени да правят заключенията си единствено по приложените по делото документи, а може и въз основа на такива, които не са представени по делото – справка и проверки в счетоводството и ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно само да ги посочи в заключението си. СТЕ и СИЕ са изготвени въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищеца. По делото са събрани писмени доказателства и заключения на вещи лица, въз основа на които следва, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни, в т.ч., че стойността на доставената в имота ТЕ е в размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и стойност топлоенергия, налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил задължението си за реално доставяне на ТЕ в процесния имот за процесния период.