Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 55 от 26.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 21/2026
Вид
Определение № 55
Подписан
26.01.2026
В сила
05.02.2026
Състав
МАЯ ПЕЕВА, ЖЕНЯ ИВАНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500021 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. Т. против определение № 1145/22.12.2025 г. по гр. д. № 710/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е оставено без уважение, направеното в частни жалби, вх. № 5828/01.12.2025 г. и вх. №5931/05.12.2025 г., искане от К. Т. за освобождаване от държавна такса за обжалване на определение № 1078/28.11.2025 г. и разпореждане № 668/03.12.2025 г., постановени по гр. д. № 710/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд, позовавайки се, че са налице основанията на чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на жалбоподателя, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за 1 установено, от фактическа страна, следното:

С определение № 1078 / 28.11.2025 г. по гр. д. № 710/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, подадената от К. Г. Т., искова молба, поради невнасяне на дължимата държавна такса в срок, срещу което е подадена частна жалба, вх. № 5828/01.12.2025 г. от същия.

В частната жалба е направено искане за освобождаване от държавна такса за обжалването, позовавайки се това, че е лице с увреждане, което не дължи такава.

С разпореждане № 671/03.12.2025 г. г. по гр. д. № 710/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е оставена без движение частна жалба, вх. № 5828/01.12.2025 г., като е указано на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК или документ за внесена държавна такса по сметка на Апелативен съд – Велико Търново в размер на 15 лева. Предупреден е за последиците от неизпълнението на дадените указания в срок. Същите не са изпълнени.

Против горепосоченото разпореждане е постъпила частна жалба, вх. № 5928/05.12.2025 г. от К. Г. Т., в която отново е направено искане за освобождаване от държавна такса, позовавайки се на чл. 5, б “о“ ЗДТ (че е лице с увреждане) и на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

С разпореждане № 683/08.12.2025 г. окръжният съд е оставил без движение частна жалба, вх. № 5928/05.12.2025г., като е указал на жалбоподателя, в едноседмичен срок или да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Апелативен съд - Велико Търново или да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение на дадените указания в срок, частната жалба ще бъде върната. Указанията не са изпълнени.

С обжалваното в настоящото производство определение, решаващият състав на Окръжен съд - Габрово е оставил без уважение направените искания по чл. 83, ал.2 ГПК, обективирани в горепосочените частни жалби, с мотиви, че жалбоподателят не е представил декларация по чл. 83, ал.2 ГПК, от която да се направи нужната по закон преценка дали са налице основания за освобождаването му от заплащане на такива и за неотносимост на доводите му, че като лице с увреждане с ЕР на ТЕЛК не дължи заплащането им.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Правилата на чл. 73, ал.3 ГПК и чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 261, т. 4 ГПК установяват задължение за жалбоподателя да внесе дължимата за разглеждането на подадената от него частна жалба държавна такса, което е предпоставка за редовност на жалбата. В случай, че не стори това, възниква задължение за администриращия съда по чл. 262, ал.1 ГПК да остави частната жалба без движение с ясни и конкретни указания до жалбоподателя за отстраняване на нередовността в едноседмичен срок от съобщението до него.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът следва да прецени доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

Съобразно разрешенията, дадени в т.12 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, следва да се има предвид това, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Предвид горните правни разрешения и като изходи от това, че жалбоподателят не е представил необходимата съгласно чл. 83, ал.2 ГПК декларация, въпреки двукратно предоставената му от окръжения съд възможност със съответните срокове за това, то правилно ОС – Габрово е оставил без уважение искането на Г. за освобождаване от внасяне на държавни такси за обжалване на първоинстанционните съдебни актове. Изискуемата по закон декларация е задължителна за извършване на преценка на 3 имущественото състояние на жалбоподателя. Обстоятелства по чл. 83, ал.2 ГПК не са наведени и пред въззивния съд, нито е представена декларация по т.

2 на чл. 83, ал.2 ГПК, от които да се направи извод за противното от приетото от окръжния съд.

Бланкетното позоваване на чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК в частната жалба е неотносимо към настоящия спор. Въззивният съд не констатира обстоятелства по делото, налагали първоинстанционният съд да се отстрани от разглеждането му.

Неоснователно е и позоваването на Г. в исканията му до първоинстанционния съд, че не дължи държавни такси, предвид това, че е лице с увреждания. Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС за неприложимостта на чл. 5, б „о“ ЗДТ досежно съдебните такси, тъй като тази разпоредба касае хипотеза на освобождаване от държавни такси на посочените в нея лица само в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. В този смисъл са определение № 2205/08.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 430/2024 г., III г. о., определение № 1950/19.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5084/2023 г., II г. о., определение № 4285/29.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3654/2022 г., IV г. о. и др..

Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1145/22.12.2025 г. по гр. д. № 710/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е оставено без уважение, направеното с частни жалби, вх. №5828/01.12.2025 г. и вх.

№5931/05.12.2025 г., искане от К. Т. за освобождаване от държавни такси за обжалване на определение № 1078/28.11.2025 г. и разпореждане № 668/03.12.2025 г., постановени по гр. д. № 710/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

4

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страната, при предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5