Решение № 3317 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3317 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110168016 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Г. с ЕГН **********, адрес:

**************** чрез адв. С. Т. срещу „ПН“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **********, с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на публикация от

1***********************

*******************************************************************

Като клеветнически се определят цитатите:

-„*************** ******************“,

-„о********* ***********************..“,

- „********************“,

- „************“,

-„********************“,

-„и*********************************************“.

Излагат се доводи, че публикацията съдържа клеветнически твърдения, които уличават Г. Г. в осъществяване на тежки умишлени престъпления от общ характер чрез използването на ************** и ***********************налага се твърдението, че ищецът **************** на **************, че е човек забогатял по изцяло незаконен, неморален, явно престъпен начин, съответно и използващ икономическото си влияние отново по **********************

Твърди се, че с разпространяване на процесната статия, както и редакторското оформление на същата статия предвид неистинността на изложението и търсените внушения, е налице противоправно виновно поведение спрямо Г. Г..

1

Поддържа се, ************************.

Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен.

Не се оспорва наличието на публикация с посочения текст, но се сочи, че изложените в публикувания материал факти и обстоятелства са верни и отдавна известни на публиката, на спортната общност и на гражданите на ловешка област.

Сочи се, че решенията на *********************** –

*****************************

*******************************

*******************************

Поддържа се, че тези решения са породили обществен дебат и се сочи публичен източник за това**********************

Твърди се, че последваща публикация ****************************** Твърди се, ***************************************************************.

Сочи се, че според съдебната практика думата (понятието) „***************“ не се възприема за **************************

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени констативен протокол *************************** Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, ***********************************

Страните не спорят, че разпечатките отговарят на действително публикуваната статия в интернет страницата, оперирана от ответното дружество и съдържа посочените в*************************

По делото е представено ******************************************** Съгласно чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Предвид текста на посочената разпоредба и доколкото в настоящия случай от ищеца е посочен ЕИК на търговец съдът няма право да изисква доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а следва да възприеме за служебно известни всички факти, които са посочени в тези публични регистри. Независимо от това с исковата молба (л. 33-40 от делото) и отговора на исковата молба (л. 117-118 от делото) са представени разпечатки от партидите на различни дружества в търговския регистър, от които се установява следното:

- спрямо *********************

- спрямо ***********************

- спрямо ***********************

- спрямо „*********************

По делото са представени разпечатки от регистъра за медиите на подадените през 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. декларации по реда на чл. 7а, ал. 3 от ЗЗДПДПОРДМУ от доставчици на медийни услуги (л. 41-86 от делото).

По делото е представен устав ***************

По делото са представени и приети******************************** От представения по делото договор за**************************** 2

Видно от представените по делото ***************************** Съдът не обсъжда останалите представени по делото писмени доказателства, доколкото намира същите за неотносими към предмета на повдигнатия правен спор.

В проведеното съдебно дирене са разпитани свидетелитеТКД ВМИ и В. Й. Д., чиито показания съдът кредитира като последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото.

Свидетелят ТД който е приятел на ищеца, разказва, че е запознат с процесната статия, доколкото когато същата е била публикувана свидетелят е гостувал за 2-3 дни в дома на ищеца. Последното се наложило, тъй като двамата имали уговорка да се видят, но след като процесната статия била публикувана ищецът не искал да излиза от вкъщи и да се среща *********** Свидетелят заявява пред съда, че ищецът е подарил на ************** ***************** В тази връзка цитира следното възмущение на ищеца:

„т*****************

Свидетелката ВМИ заявява, че работи като журналист при ответната медия и**********************************************

С в и д е т е л я т В.

Д. разказва, че от

1998 г.

**********************************************

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по чл.

45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. В нормата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България е прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в ал. 2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за масова информация, както и свързаното с нея право по чл. 41, ал. 1 от Конституцията, касаещо гарантираната от законодателя възможност всеки да търси, получава и да разпространява информация, чието осъществяване, предвид установеното в изречение второ от тази норма изискване, също не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. Посочената правна уредба дава общия критерий, въз основа на който въпросът за баланса на гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава във всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с него. От изложеното следва, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал.1 от Конституцията и свободата на словото не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите.

Следва да се посочи, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника *******************

Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с негово занятие (в този смисъл решение по *******************

Същевременно, политическите и обществените фигури, както и държавните служители 3 могат да бъдат подлагани на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което могат да бъдат подлагани частни лица.

В решение по делото „Де Хайс и Гайселс срещу Белгия“ и делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство“, ЕСПЧ приема, че свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото.

Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат (в този смисъл и решение по делото „Лингенс срещу А.“ на ЕСПЧ и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – напр. решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на IV ГО на ВКС; решение № 85/23.03.2012 по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО).

На следващо място следва да се посочи, че в практиката на Европейския съд по правата на човека константно се приема за неправилно разбирането, че единственият начин да се подкрепи твърдението, че някой е извършил престъпление, е да се докаже, че той е осъден за него (Флукс срещу Молдова от 29.07.2008 г., решенията по делата Барил, Unabhängige Initiative Informationsvielfalt срещу Австрия от 2002 г., Шарсах и News Verlagsgesellschaft срещу Австрия от 2003 г., Карман срещу Русия от 14.12.2006 г. и др.).

Не на последно място следва да се посочи, че константно в практиката на ВКС се поддържа, че когато журналист разпространява негативни и опозоряващи другиго факти, границите на свободно изразяване и свобода на печата следва да се считат спазени, когато истинността на сведенията е добросъвестно проверена. Обичайно се приема, че проверката изисква информацията да е потвърдена от поне два независими източника. Според практиката на ЕСПЧ, когато способът за набиране на сведенията е бил доказан по делото с достатъчна конкретика, макар и без персонализиране на източника, но с обособяване на конкретен кръг от лица, група, общност или принадлежност, стандартът за добросъвестна журналистическа практика следва да се счита за постигнат. Да се приеме обратното, би означавало да се поставят граници, несъвместими с правото на свободно разпространяване на мнения и негативна информация за определена (публична) личност, когато тази информация служи на интереса на обществото. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна (например – основава се на официални източници, като прессъобщения на МВР, прокуратура, министерство и др.) вината се изключва и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение (Решение. по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., Решение. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., Решение. по гр. д. № 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. № 7040/2014 г., III г. о.).