Определение № 369 от 10.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 369 гр. София, 09.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600457 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод постъпил частен протест от прокурор при ОП Видин, против определение от 15.03.2024г., постановено по нохд №398/2023г. по описа на ОС Видин. С акта е прекратено съдебното производство по делото в хода на разпоредителното заседание и то е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В протеста се навеждат доводи за неправилност на определението, като се твърди, че обвинителният акт е достатъчно конкретизиран и обстоятелствен, както и че очертава рамката на обвинението. Описани са обстоятелството относно представляваното от подсъдимия дружество, развивало търговска дейност в предходни години, за това, че задължението е за деклариране на корпоративен данък към 31.03.2018г., обстоятелства, описани в чл.92 от ЗКПО, без да се посочва изрично алинея, защото всички те са относими към поведението на данъчно задълженото лице. Описан е подробно статутът на търговското дружество, което според прокурора е достатъчно, за да узнае подсъдимият какво е обвинението против него, затова е посочен чл.92 от ЗКПО, който обхваща всички задължения на подсъдимия Ч.. Затова се иска въззивният съд да отмени определението и да върне делото на ОС Видин за продължаване на производството.

Първоинстанционният съдебен състав е приел, че обвинителният акт не 1 отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК, тъй като неговата роля е да очертае рамките на доказване по делото, а обвинението следва да бъде пълно и ясно конкретизирано във фактически и юридически аспект.

Обвинението е по чл.255, ал.3 във вр. с чл.255, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.92 от ЗКПО. Изпълнителното Д.ие е очертано в бланкетна диспозиция, която се запълва от правилата, уреждащи данъчния режим и гарантиращия го режим за деклариране на доходи. Според обвинителния акт, тази норма е чл.92 от ЗКПО, но тя обхваща 7 различни алинеи, които регламентиран различни задължения за данъчно задълженото лице. В обстоятелствената част и в диспозитива не е посочено точно коя алинея или алинеи на чл.92 от ЗКПО се имат предвид, като ясно е следвало да се посочи поведението на подсъдимия, в разрез с конкретни изисквания, уредени в този текст. Тази непълнота на обвинителния акт е неяснота в обективирането на изпълнителното Д.ие и механизма на извършване на престъплението, затова то не е ясно фактически и юридически. Правото на защита по чл.55, ал.1 от НПК е нарушено, тъй като не е осигурена възможността на обвиняемия да възприеме обвинението ясно и в цялост, затова обвинителният акт не е годен да изпълни процесуалната си роля да постави основата на съдебната фаза на наказателното производство.

След анализ на съображенията в протеста, мотивите на съда да постанови проверяваното определение и обвинителния акт, настоящият състав намира, че протестът е допустим, като депозиран в срок и от легитимирано за това лице, а по същество е неоснователен относно искането за отмяна на акта в обжалваната му част, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, на съдебен контрол по този ред подлежи определението, с което в разпоредително заседание съдът се е произнесъл по искания за прекратяване на съдебното производство на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Разглеждайки по същество протеста, настоящият състав намира, че той е изцяло неоснователен, защото правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК. Според въззивния съд, правилно първостепенният съд е преценил, че обвинението следва да бъде пълно и ясно конкретизирано, като за целта освен посочване на приетите за установени от прокурора фактически положения, е необходимо да се конкретизира и точната правна квалификация. Обвинението е по чл.255, ал.3 във вр. с чл.255, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.92 от ЗКПО, но така посочената законова 2 разпоредба, запълваща бланкетната диспозиция, действително съдържа седем алинеи към инкриминираната дата. Правилата, уреждащи данъчния режим и гарантиращия го режим за деклариране на доходи, следва ясно и категорично да бъдат очертани, като се посочи коя норма регламентира задълженията за данъчно задълженото лице и респективно е нарушена. В обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт това не е сторено, въпреки че е следвало да се посочи точната квалификация, под която е подведено поведението на подсъдимия, за да е достатъчно индивидуализирана престъпната дейност, така че да позволява да се организира защитата срещу обвинението.

Предвид изложеното, твърденията в протеста, че обвинителният акт е годен да изпълни основното си предназначение, са неоснователни, а първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществените нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 249, ал.3 от НПК, САС, 5ти състав ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 15.03.2024г., постановено по нохд

№398/2023г. по описа на ОС Видин, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3