Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 235 от 02.02.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 168/2024
Вид
Определение № 235
Подписан
02.02.2024
В сила
02.02.2024
Състав
Златина Рубиева, Петя Алексиева, Иванка Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. София, 30.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500168 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2, във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на вещо лице инж.А. М. М. срещу Определение № 1097 от 03.11.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 835/2023 г. по описа на ОС-Благоевград, първи въззивен граждански състав, в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на вещото лице инж. А. М. М. против протоколно определение от 26.06.2023 г. на Районен съд-Сандански по гр.д.№ 376/2021 г., в частта, с която му е определено възнаграждение за изготвената СТЕ в размер на 888,94 лв. и производството по жалбата е прекратено.

Поддържа се неправилност на определението в обжалваната му част.

Твърди се, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развиват се подробни съображения.

Моли съда да отмени определението в обжалваната му част и да задължи Районен съд-Сандански да приеме определение за изплащане на вещото лице възнаграждение за пълно и обосновано експертно заключение, съобразено с обективната истина и справка-декларация в размер на 2890 лв.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор на частната жалба е подаден само от ищцата по делото Н. Г. В. чрез процесуалния й представител адвокат 1

Орманлиева, с който се поддържа неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

От фактическа страна:

Частно гражданско дело № 835/2023 г. по описа на ОС-Благоевград, трети въззивен граждански състав е образувано по жалба с вх.№ 900739/03.07.2023 г. на вещо лице инж.А. М. М. срещу протоколно Определение № 26.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 376/2021 г. по описа на Районен съд-Сандански, с което на вещото лице е определено възнаграждение за представена експертиза в размер на 888,94 лв. вместо 2890 лв.

С обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като постановеното определение не подлежи на обжалване.

По горните съображения въззивният съд е оставил без разглеждане жалбата като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя Определение № 2992 от 12.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3912/2023 г., III г. о., ГК, на което се е позовал и Окръжен съд – Благоевград. В определението си ВКС е посочил, че:

„Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда понататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. С обжалваното пред апелативния съд определение е било определено окончателно възнаграждение на вещите лица по приетата експертиза и са дадени указания на жалбоподателката да довнесе остатъка от дължимото от нея възнаграждение. Поради това правилно въззивният съд е счел, че определението по чл. 75 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като законодателят е предоставил изцяло в правомощията на съда да определя дължимото възнаграждение на съдебните експерти по приета експертиза.“ Атакуваното от вещото лице протоколно определение на Районен съд – 2

Сандански намира своето правно основание именно в нормата на чл.75 от ГПК. Вещото лице не притежава право на жалба срещу това определение.

Изцяло в този смисъл е и Определение № 394/25.09.2019 г., ч.гр.д.№ 3122/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 410/26.09.2019 г., ч.гр.д.№ 3373/2019 г. по описа на ВКС, ІV г.о., Определение №

111/28.02.2017 г., ч.гр.д.№ 514/2017 г. по описа на ВКС, ІV г.о.

Предвид горното определението в обжалваната му част е правилно законосъобразно и постановено в пълно съответствие с така цитираната погоре съдебна практика, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1097 от 03.11.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 835/2023 г. по описа на ОС-Благоевград, първи въззивен граждански състав, в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на вещото лице инж. А. М. М. против протоколно определение от 26.06.2023 г. на Районен съд-Сандански по гр.д.№ 376/2021 г., в частта, с която му е определено възнаграждение за изготвената СТЕ в размер на 888,94 лв. и производството по жалбата е прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3