Решение № 1088 от 19.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20222120107897 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу община Бургас, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3539,61 лева, представляваща заплатено от застрахователя по щета № 470421222216873 застрахователно обезщетение, за причинени на застрахованя при ищеца по Договор за застраховка „Каско”, материализиран в застрахователна полица № 4704215901000075/17.06.2021 г., лек авТ.обил марка „Мерцедес“, модел „Е280 ЦДИ“ с рег. № ***, имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден капак, предни калници, предна и задна лява врата, заден ляв калник, задна броня, задни калници, предна и задна дясна врата, десен стоп, таван, рамки врати, пвц прагове, странични огледала, лайсни, всичките причинени в резултат на реализирано на 01.04.2022 г., около 15.20 часа, в гр. Б. ***, на паркинга пред блок № 3 застрахователно събитие – върху паркирания лек авТ.обил е паднало декоративно дърво, вид обикновен смърч, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.12.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, на основание по чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ.

Твърди се, че застрахован по договор за застраховка „Каско“ при ищеца е процесния авТ.обил. Сочи се, че на 01.04.2022 г., около 15.20 часа, в гр. Б. ***, докато авТ.обилът е бил паркиран на паркинга пред блок № 3, находящ се върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас и представляващ публична общинска собственост е паднало декоративно дърво, вид обикновен смърч, който е бил част от дългогодишната декоративна растителност на общината, вследствие което на същия са причинени увреждания на предна броня, преден капак, предни калници, предна и задна лява врата, заден ляв калник, задна броня, задни калници, предна и задна дясна врата, десен стоп, таван, рамки врати, пвц 1 прагове, странични огледала, лайсни. Излага се, че след предявена от собственика на авТ.обила застрахователна претенция и извършена от ищеца оценка на щетите е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер от 3539,61 лева по сметка на отремонтиралия го авТ.обилен сервиз, съобразно издадената фактура. Поддържа се, че доколкото ответникът, на основание чл. 61 от ЗУТ и Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Бургас е задължен да поддържа декоративната растителност на своята територия, което задължение не е изпълнено, то за ищеца е възникнало регресно право да претендира от общината стойността на заплатеното застрахователно обезщетение.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът чрез особения си представител е депозирал отговор на исковата молба, с който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на авТ.обила и ищеца към момента на настъпилото застрахователно събитие, както и заплащането на дължимите застрахователни вноски от застраховащия. Твърди се, че причина за падналото дърво е силният поривист вятър, а не бездействието на ответника, който поддържа, че е положил дължимата грижа. Сочи се, че на 01.04.2022 г., около 15,30 часа силата на вятъра е била 11,2 м/сек., което обстоятелство е било непредвидимо и непредотвратимо, и не може да се вмени във вина на ответника.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В съдебното заседание, дружеството ищец чрез процесуаления си представител поддържа предявения иск. Депозирана е писмена защита от 11.05.2023 г.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

В съдебното заседание конституираното на страната на ответника трето лице – помагач не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище от 03.04.2023 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за застраховка 17.06.2021 г., материализиран в застрахователна полица № 4704215901000075/17.06.2021 г. се установява, че между ищеца и водача на лек авТ.обил марка „Мерцедес“, модел „Е280 ЦДИ“ с рег. № ***, в периода от 23.06.2021 г. до 22.06.2022 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Пълно автокаско“, разсрочена на четири застрахователни премии по 141 лева, които съобразно представената справка на л. 102 от делото са заплатени изцяло.

В неоспорения от страните доклад по делото е прието за безспорно, че на 01.04.2022 г., около 15.20 часа, в гр. Б. ***, на паркинга пред блок № 3 върху паркирания лек авТ.обил е паднало декоративно дърво, вид обикновен смърч, който е бил част от дългогодишната декоративна растителност на общината, вследствие което на авТ.обила са причинени увреждания на предна броня, преден капак, предни калници, предна и задна лява врата, заден ляв калник, задна броня, задни калници, предна и задна дясна врата, десен стоп, таван, рамки врати, пвц прагове, странични огледала, лайсни.

По делото е представена Фактура № 4048/08.06.2022 г., издадена от автосервиз „Авто Карашев“ ООД, в която е посочено, че стойността на ремонта за отстраняване на щетите по процесния лек авТ.обил възлиза на 3539,61 лева с вкл. ДДС. От платежното нареждане на л.

23 от делото се установява, че тази сума е заплатена от ищеца на автосервиза.

От представената по делото справка от НИМХ за 01.04.2022 г. в гр. Бургас в периода 2 между 14,30 часа и 16,00 часа е регистриран максимален вятър от 18 м/сек., които според справката се означава като „силен“.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ.

С поред разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Следователно за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – че е страна по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” с обект на застраховане процесния авТ.обил; настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, вследствие което са причинени твърдяните имуществени вреди върху процеснуя лек авТ.обил; вида и обема на вредите ; изплащане от ищеца на твърдяното застрахователно обезщетение и неговия размер; механизма на застрахователното събитие, т.е. че вредите се намират в причинна връзка с противоправно поведение (действие или бездействие) на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложило работа и че вредите са причинени при или по повод изпълнение на възложената от ответника работа. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за наличие на форсмажор.

От представените по делото писмени доказателства се установи, че между ищеца и водача на лек авТ.обил марка „Мерцедес“, модел „Е280 ЦДИ“ с рег. № *** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ в периода от 23.06.2021 г. до 22.06.2022 г. От представеното по делото извлечение от информационния масив на ищеца се установява, че всички застрахователни премии по застраховката са заплатени. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за липса на заплатени от собственика на процесния лек авТ.обил застрахователни премии. В допълнение следва да се посочи и че дори, и да се приеме, че премиите не са били заплатени, титуляр на потестативното право да прекрати застрахователния договор при неплащане на застрахователна премия е застрахователят, а по делото не са наведени нито твърдения, нито са представени доказателства това право да е било упражнено към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие.

Не е спорно между страните, че на 01.04.2022 г., около 15.20 часа, в гр. Б. ***, на паркинга пред блок № 3 върху паркирания лек авТ.обил е паднало декоративно дърво, вид обикновен смърч, който е бил част от дългогодишната декоративна растителност на общината, вследствие което на авТ.обила са причинени увреждания на предна броня, преден капак, предни калници, предна и задна лява врата, заден ляв калник, задна броня, задни калници, предна и задна дясна врата, десен стоп, таван, рамки врати, пвц прагове, странични огледала, лайсни.

От представеното по делото платежно нареждане /л. 23/ се установи, че стойността на ремонта на щетите причинени върху процесния авТ.обил е заплатен от ищеца на автосервиз „Авто Карашев“ ООД, съобразно издадената от последния Фактура № 4048/08.06.2022 г. на стойност 3539,61 лева. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че стойността на ремонта не е заплатена и че платежното нареждане е частен документ, който не е в състояние да докаже заплащането му. Платежното нареждане е първичен счетоводен документ, издаден от ищеца и удостоверяващ извършена от него транзакция в полза на автосервиз „Авто Карашев“ ООД по повод процесния лек авТ.обил и на процесната стойност. Бидейки първичен счетоводен документ, платежното нареждане е част от 3 счетоводната отчетност на ищеца и представлява доказателство за удостоверените в него обстоятелства – по аргумент от чл. 182 от ГПК.

Между страните не е спорно, че процесното декоративно дърво, вид обикновен смърч е било част от дългогодишната декоративна растителност на общината и че поддръжката на зелените площи в рамките на общината, включително на проценото дърво е задължение на ответника, като това задължение произтича от чл. 61 и следващите от ЗУТ и приетата въз основа на него Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Бургас.

В конкретния случай установеното паднало дърво върху авТ.обила на ищцата е причинило имуществените вреди описани по-горе. Следователно налице е неизпълнение на задълженията на лицата, на които общината е възложила дейностите по поддържането на зелените площи с оглед създаването на необходимите условия за безопасното им използване, в резултат на което са настъпили и вредите. Поради това и ответната община дължи обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на бездействието на лицата, на които е възложила дейностите по поддържането на зелените площи включително на процесното дърво. По делото са ангажирани доказателства за отремонтирането на процесните щети по авТ.обила, поради което предявеният от ищцата иск за имуществени вреди в размер от 3539,61 лева, се явява основателен и следва да бъде уважен.

Въпреки указаната на ответника тежест на доказване, включително по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК, същият не е ангажирал доказателства установяващи по несъмнен начин направеното с отговора на исковата молба възражение за форсмажор, тоест, че твърдяният в отговора на исковата молба вятър, представлява непредвидимо и непредотвратимо събитие от извънреден характер, изключващо вината на ответника. От представената по делото справка от НИМХ се установи само, че по време на настъпване на застрахователното събитие е регистриран вятър, който може да бъде окачествен като „силен“, но не са ангажирани каквито и да е доказателства, че този вятър е бил с такава сила, че да изкорени точно това процесно дърво. Вятър със същата сила би могъл да събори част от дърветата на територията на града, но друга част – не. Въпреки дадената му възможност и указанията на съда, ответникът не е ангажирал доказателства за установяване на обстоятелството, че регистрирания вятър е бил от естеството да събори процесното дърво. Посоченото е достатъчно, за да обоснове неоснователност на възражението на ответника за форсмажор /непреодолима сила, случайно събитие/.