Решение № 126 от 12.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Русе, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20264500900094 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковете са обективно съединени, с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД и чл.294, ал.1 ТЗ, вр. чл.86 ЗЗД.

Ищецът „ТИ BИ EЙЧ БЪЛГАРИЯ" EOOД, ЕИК203302778, твърди, че с ответното дружество „НИКТРАНС" EOOД, ЕИК 117620537, имали договорни отношения, пo силата на които ответникът закупувал скраб от черни метали, срещу договорена цена. Ответникът е лицензиран за сделки с отпадъци от черни и цветни материали към исковия период, a ищецът генерира такива отпадъци от производствената си дейност. За всяка продажба страните сключвали писмен договор за покупко-продажба на отпадъци, в който отпадъка е oписан по вид, код, количество, единична цена и обща цена.

Към договорът страните подписвали и приемо-предавателен протокол.

Данните относно количеството на предавания отпадък, вида, цената и транспортното средство, с което е транспортиран са отразени и в двустранно подписана кантарна бележка. Въз основа на тези документи ищецът издавал данъчна фактура за дължимата цена пo конкретната продажба. Данъчните фактури са приети oт ответника и отразени в счетоводните мy регистри.

Съгласно сключените договори страните договорили отложено плащане на цената с 30 дни. Пo този начин били сключени и документирани 19 доставки 1 за периода 2023 — 2024г. До средата на 2023г. ответникът редовно заплащал дължимата цена за закупеното количество отпадък, след което е изпаднал в забава. Във връзка с провежданата одиторска проверка на ГФО за 2023г. ищецът изпратил молба за потвърждение на разчетите между двете дружества, а ответникът потвърдил размера на задълженията си към ищеца съобразно счетоводните cи записвания. Във връзка с провежданата одиторска проверка на ГФО за 2024г., ответникът oтнoвo потвърдил размера на задълженията cи към ищеца в размер на 253 939,50 лева. Ищецът твърди, че от средата на 2024г. между страните е водена интензивна кореспонденция за изпълнение на задълженията за плащане на цената от страна на ответника. От ответника е предложен план-график за погасяване на сумите пo фактурите с начало м. август 2024г. и край — м. декември 2025г. Ответникът направил само две плащания пo предложения oт самия него плaн-график, през м. август и м. октомври 2023г. и oт тогава дo момента не е погасявал задълженията си.

През м. септември 2025г. ищецът отново поканил ответника да погаси задълженията си. B отговор на поканата ответникът признал съществуването на задълженията cи и предложил да заплаща месечно пo 10 000 лева, аргументирайки предложението cи с лошо финансово състояние на дружеството. Ищецът не приел това предложение, тъй като периодът за погасяване на задължения нараства на повече oт две години и предложил плащане на по-кратки периоди, кaктo и подписване на споразумение с нотариална заверка на подписите за постигнатите договорености, но ответникът отказал и това предложение. След проведената кореспонденция през м. септември 2025г. и дo настоящият момент ответникът, въпреки заявеното желание да изпълнява задълженията cи не е погасил никаква сума.

Към настоящият момент задълженията на ответника за заплащане на закупените отпадъци от черни метали e в размер на 240 439,51 лeвa. Тъй като е налице парично задължение при кoeтo ответникът е изпаднал в забава и на основание чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, ищецът претендира обезщетение за забава за периода на забавата, като отчита договорения срок от 30 дни на отложено плащане. Общият размер на обезщетението за забава до предявяване на иска е 35 582,08 евро. Предвид изложеното, твърди, че има правен интерес от предявяване на иск за заплащане на цената пo договора за продажба и обезщетението за забава, тъй като въпреки положените значителни усилия да се peши търговския проблем 2 доброволно и извънсъдебно, ответникът въпреки декларираното желание не заплатил дори частично суми пo задълженията си. Ищецът твърди, че вземанията му по договорите за продажба на метални отпадъци са отразени в подробно посочени 19 броя фактури, в лeвa, тъй като са настъпили преди 01.01.2026г., на обща стойност 240439.51лв., а съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България-122934.78 евро. Сочи, че размерът на обезщетението за забава е 35582.08 евро, като изчисленията са направени с електронен калкулатор на НАП, като прилага лихвените листи за всяка фактура. По изложените съображения, ищецът иска ответника ,,HИKTPAHC" EOOД, ЕИК 117620537, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, „Добри Немиров" №11, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Н. Й. С., да заплати на „ТИ BИ EЙЧ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, EИK 203302778, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. Цар Борис III, №14, ет.3, представлявано от управителя К. В. Л., неплатена цена по договор за продажба на скраб в размер на 122934.78 евро и обезщетение за забавено плащане в размер на 35582.08 евро, пo процесните 19 броя фактури, които вземания са посочени по размер и период подробно в исковата молба и в справка по чл.366 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното и изплащане, както и направените разноски по делото.

На ответника е връчен препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства, с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. Съобщението е връчено на 19.06.2026г., срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и такъв не е подаден.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на ответника адвокат П. признава изцяло предявените искове. Заявява желанието на ответника за сключване на спогодба, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното:

По делото не се оспорват наведените в исковата молба фактически твърдения за наличие на договорни отношения между страните, по силата на които ищецът продавал, а ответника – купувал отпадъци, подробно посочени по вид, количество, единична цена, стойност. Във връзка с тези продажби са 3 представени отделните сключени страните договори, кантарни бележки, както и издадените от ищеца на ответника фактури. В договорите страните са уговорили отложено плащане до 30 дни след получаване и окачествяване на стоката от купувача. Представени са по делото сключените между страните договори за покупко-продажба на отпадъци, кантарни бележки, фактури, както и справка за законна лихва за забава по всяка от фактурите. Представено е потвърждение от ответника за сума по разчетите към 31.12.2023г. и към 31.12.2024г., като с последното се потвърждава задължение по процесните фактури в размер на 253939.50 лв. Представена е имейл кореспонденция между страните, план-график за издължаване на суми от ответника по фактури. Представена е покана от ищеца, чрез пълномощник адвокат П. И. до ответника, съдържаща предложение за доброволно изпълнение на задължението, искане за плащане на задължението по фактури за периода 2023г.-2024г. в общ размер 242808.30лв. в 7-дневен срок, като е посочена възможността за уточняване на детайли или начин на изпълнение. Представен е отговор от 11.09.2025г. от ответника на поканата, чрез адвокат П., с който се предлага поетапно изплащане на задължението от 240439.50лв. на месечни вноски от минимум 10000лв. на месец, а в месеци с добра финансова възможност и по-високи суми. Представен е отговор на предложението за доброволно плащане от ищеца, което счита за неприемливо и се предлага сключване на извънсъдебно споразумение, с нотариално удостоверяване, при посочени условия. С писмо до ищеца ответникът настоява за средномесечен ангажимент на плащане на 12000лв. Представена е справка по чл.366 ГПК за вземанията.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Анализът на събраните по делото писмени доказателства сочи, а и не се оспорва, че между ищеца и ответника са налице правоотношения по търговски продажби, обективирани в процесните фактури, по които ищеца е предал стоката, а ответника я е получил. Последното е несъмнено установено от представените доказателства-договори за покупко-продажба на отпадъци, кантарни бележки и фактури.

Ответникът не е подал в законния двуседмичен срок отговор на исковата молба, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил 4 истинността на представените документи, поради което и правото му в последващ момент да предприеме тези действия за него е преклудирано, с оглед разпоредбата на чл.370 ГПК.

Според разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ купувача е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая страните са уговорили отложено плащане до 30 дни след получаване и окачествяване на стоката от купувача. При това положение, при липсата на доказателства за извършено от ответника плащане, което е в негова доказателствена тежест, искът за главницата по процесните фактури се явява основателен и доказан за сумата 122937.77 евро така, както е предявен, поради което следва да бъде уважен изцяло. Основателен се явява и искът за заплащане на обезщетение за забава в общ размер 35582.08 евро, по всяка от фактурите, тъй като дължимата цена на стоката не е заплатена в уговорения срок. Този иск също е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед уважаване на исковете, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото. Ищецът представя списък по чл.80 ГПК и претендира разноски за заплатена държавна такса 6340.67 евро и заплатено адвокатско възнаграждение 7150 евро, за което представя платежно нареждане от 10.08.2026г. Пълномощникът на ответника прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. В хода на устните състезания то е мотивирано с ниска фактическа и правна сложност на делото, предвид признанието на исковете и положения юридически труд от адвоката на ищеца.

Акцентира се на обстоятелството, че ответника не е дал повод за извършване на сложни процесуални действия, назначаване на експертизи, разпити на свидетели.

Съдът намира, че възражението е основателно. По делото адвокатът-пълномощник на ищеца е изготвил подробна искова молба, справки за лихва за забава по всяка от фактурите, както и справка за вземанията по чл.366 ГПК. Подал е обоснована молба с искане за обезпечение на исковете.

Адвоката е участвал в извънсъдебните преговори между страните, предхождащи завеждане на делото, явил се е в проведеното открито съдебно заседание. При това положение, съдът намира, че предвид извършената работа му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 6700 евро. Тази 5 сума съдът определя като съобразява естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност, защитимия интерес, извършените от процесуалния представител на ищеца действия. Само като ориентир съдът отчита размерите на възнагражденията в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, поради несъответствието й с правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, и като констатира липсата на доказани други критерии по смисъла чл. 36, ал.3 ЗА, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК . По тези съображения, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер 13040.67 евро.

По изложените съображения, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „НИКТРАНС“ ЕООД, ЕИК 117620537, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.Добри Немиров №11, ет.1, ап.1, представлявано Г. Н. С. да заплати на „ТИ ВИ ЕЙЧ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК203302778, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул.Цар Борис III, №14, ет.3, представлявано от К. В. Л., сумата 122937.77 евро /сто двадесет и две хиляди, деветстотин тридесет и седем евро и седемдесет и седем евроцента/, представляваща цена на стока по процесните фактури, съгласно справка по чл.366 ГПК, ведно със законна лихва от 09.06.2026г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава върху главниците по фактурите в общ размер 35582.08 евро /тридесет и пет хиляди, петстотин осемдесет и две хиляди евро и осем евроцента/, съгласно справка по чл.366 ГПК, както и сумата 13040.67 евро разноски по делото.