Акт № 3924 от 04.10.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 182

Номер

182

Година

28.11.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.01

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова дело номер

20114100100556 по описа за

2011 година

За да се произнесе , съобрази следното :

С исковата си молба ищецът А. Й. М. сочи, че на 22.03.2007г. в РУ МВР Б. му е повдигнато обвинение за хулиганство по чл.325,ал.2 пр.1 вр. Ал.1 от НК. Образуваното против ищеца наказателно производство продължило четири години, като приключило с оправдателна присъда спрямо него. Сочи се, че първоинстанционният С., разгледал делото по обвинителния акт срещу ищеца, постановил оправдателна присъда спрямо него и лицето Х. Л., който също бил подсъдим по делото. Тази присъда била отменена от ответника - О. С. Р. и била постановена осъдителна присъда, като представителят на Р. окръжна П. поддържал изцяло повдигнатото обвинение. След жалба от страна на ищеца осъдителната присъда, постановена от РОС била отменена с решение на ВКС и ищецът бил оправдан по повдигнатите му обвинения.

Ищцовата страна твърди, че в хода на наказателното производство, продължило четири години, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение и страх, че може да влезе в затвора за нещо, което не е сторено. Всичко това довело до влошаване на здравословното му състояние, а освен това ищецът преживял и неприятни емоции, които за неговата възраст – 64 години при започване на наказателното производство, не били здравословни.

Освен това в обществото спрямо ищецÓ се оформило негативно отношение, подробно описано. Твърди се да е налице причинна връзка между воденото по отношение на М. наказателно производство, действията на представителите на прокуратурата по поддържане на обвинението, действията на РОС по постановяване на осъдителна присъда и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Ищецът сочи, че според него пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, което му се следва, е 50 000лв.

Сочи още, че двамата ответници- Прокуратурата на РБ и РОС отговарят солидарно за причинените му вреди, като структурни звена на Държавата. В съдебно заседание по реда на чл. 145/1 и 2 / ГПК заявява, че отговорността на РОС за подробно описаните по-горе щети произтича от факта че е налице постановена от този С. осъдителна присъда и е наложено наказание по НК като в последствие ищецът е оправдан.

Претендира се да бъдат осъдени двамата ответници солидарно да заплатят на ищеца сумата от 25 500лв. – частичен иск от общо дължими според ищеца 50 000лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 22.03.2007г. до окончателното й изплащане.

Ответникът – О. С. Р. заема становище за неоснователност на предявената искова претенция. Евентуално заема становище за прекомерна завишеност на претендираното обезщетение.

Ответникът – П. на Р Б. чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на иска. Евентуално сочи, че искът не е доказан по размер, както и че периодът, от който се следва евентуално мораторна лихва върху обезщетението, не е от датата на повдигане на обвинението на ищеца, а от датата на постановяване на оправдателната присъда спрямо него от страна на ВКС. Навежда доводи за завишен размер на претенцията. Моли съда да отхвърли предявения иск.

В. О. С., като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на Закона, приема за установено следното:

На 22.03.2007г. ищецът А. М. е привлечен като обвиняем по дознание 678/07г. по описа на ОДП Р., като му е повдигнато обвинение за това, че на 08.12.2006г. в гр. Б., в съучастие като съизвършител с Х. Д. Л. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива против органи на властта - двама полицаи, изпълняващи задължени я по опазване на обществения ред, викал на публично място, пред много хора, не изпълнил разпорежданията на полицай, възпрепятствал задържането на Х. Д. Л., блъснал полицай и му свалил фуражката, ритнал го в областта на таза. Посочените деяния представляват престъпление по чл. 325,ал.2 пр.1 вр. Ал.1,вр. Чл.20,ал.2 НК. След приключване на досъдебната фаза на започналото против М. наказателно производство, в РС Б. против него е внесен обвинителен акт. С присъда от 01.02.2010г., постановена от РС Б. по НОХД № 287/2009г. ищецът бил оправдан по повдигнатите му обвинения. С Присъда № 24/15.04.2010г. на О. С. Р. присъдата на РС Б. е отменена и ищецът е признат за виновен по повдигнатите му обвинения, като му е наложено наказание пробация при пробационни мерки, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

С Решение № 401/08.10.2010г. присъдата на О. С. Р. е отменена изцяло и ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения.

Към делото са представени шест броя на местния за гр. Б. вестник „Н.”, издадени през периода април 2009 – февруари 2010г. В тези издания на вестника са поместени статии, които подробно описват фактите около повдигнатото спрямо ищеца и Х. Л. обвинение и съответно са проследени фазите на проведеното спрямо тях съдебно производство, като са цитирани и присъдите на първоинстанционния С.

От публикациите във вестника става ясно, че М. е основател и пръв председател на СДС в Б., заместник-председател на временния изпълком на общинския съвет след 10 ноември 1989г. Две от публикуваните статии са на челната страница на вестника.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства- показанията на свидетелите М. А. Й. И Х. Д. Л.

Свидетелката Й. - дъщеря на ищеца, сочи, че инцидентът, по повод който спрямо баща й е започнало наказателно производство, е станал непосредствено след тежкия пътен инцидент в гр.Б., станал известен на цялата общественост поради големия брой загинали жители на града. Това бил тежък момент за всички в Б. и ищецът отишъл в града същата вечер, за да види какво може да помогне. При задържането на Х. Л. М. се обадил на дъщеря си по телефона и й съобщил за задържането на Л., както и че самият той е в полицията и чака да види какво ще се случи.

После започнало производсто и спрямо М.. Той през цялото време твърдял, че нищо не е направил. След постановената от първата инстанция оправдателна присъда постановената от О. С. Р. осъдителна присъда довела до срив при ищеца. Освен това във вестниците имало много публикации за случая, които М. възприемал зле. Той бил учител в продължение на 36 години, основател на СДС в града, не бил случаен човек. Подложен бил на подигравки, за които свидетелката разбрала не само от самия него, но и от свои приятели. Децата й често ходели в Б. при дядо си. При едно от посещенията им съсед попитал по-големия син на Й. дали дядо му няма да влиза в затвора. Детето поискало обяснения от дядо си по въпроса и той се почувствал много засрамен, че трябва да обясни в какво е обвинен. Получил се разрив между ищеца и неговите внуци, който бил следствие на описаната случка.

Осъдителната присъда на ОС Р. била тежък удар за ищеца, защото той изпитвал голям срам от това, че трябва да се подписва при пробационен служител, понеже бил познат в града, учил бил поколения хора. Преди инцидента М. бил уважаван, канели го на всяка среща на випуск, който е учил. След като започнало наказателното производство спрямо него, престанали да го канят, имало голям отлив на обществеността от него. Това довело до нарушения в съня на ищеца, той започнал да звъни доста често на дъщеря си, сметките му за телефон се увеличили. Споделял страховете си, че може да бъде осъден и да отиде в затвора. После се притеснявал как ще се изпълни спрямо него пробацията, било му неудобно това да става в града. Макар че прокуратурата му предлагала приключване на наказателното производство със споразумение, ищецът отказал категорично да сключи такова. Твърдял, че е невинен и бил убеден в това. След като приключило делото и бил оправдан, М. споделил с дъщеря си, че през цялото време се е страхувал не само за себе си, а и за нейната работа, за положението й там. Тревожел се, че ще й навреди, защото не приел съвета й да се споразумее с прокуратурата. След оправдателната присъда ищецът споделил, че негативните настроения в града спрямо него не са отшумели. Говорело се, че той „Купувал решения в С.”.

Свидетелят Л., който също е бил обвиняем по цитираното по-горе производство, сочи, че този „случай” бил изживян много тежко от М. Загубил жизнеността си, отдръпнал се от много хора, които познавал, занемарил гледането на животните, които имал. Преди инцидента бил уважаван и ценен човек, бил директор и на местно училище. Знанията му се ползвали с авторитет сред гражданите. След инцидента хората започнали да му се подиграват, питали не е ли влязъл вече в затвора. Всички факти, изнесени в медиите по случая допринасяли за негативното настроение спрямо М. При прочитане на осъдителната присъда на Р. О. С. ищецът не бил на себе си, възкликнал: „Какво дочакахме в Б.”. За него пробацията била една подигравка-хора с по – ниска квалификация и опит в живота са да го поучават какво да прави. Макар и да бил оправдан, ищецът заявявал, че това, което му се е случило, не може да се преживее. Отслабнал много. Звънял на свидетеля вечер, понеже не можел да заспи. Ищецът работел в музея в гр. Б. и след инцидента в края на 2006г. кметът на Б. издал заповед, в която се сочело, че М. е уронил институцията, в която работи.

Показанията на разпитаните свидетели съдът възприема като достоверни, доколкото свидетелите не си противоречат, а от своя страна показанията не противоречат на останалите, събрани по делото доказателства.

При тези данÝи от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

В случая е предявен иск с правно основание чл. 2,ал.1 т. 2 и 3 от ЗОДОВ. Иска се солидарното осъждане на Прокуратурата на Република Б. и О. С. Р. да заплатят на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Искът е заявен като частичен.

За да се уважи една претенция за обезвреда за претърпени неимуществени вреди, причинени от действия на органите на дознанието, полицията, прокуратурата и съда следва да е доказано наличието на някое от изброените в закона незаконни действия /чл. 2 , ал.1, т. 1 -7 от ЗОДОВ/, настъпила вреда за ищеца и причинна връзка между съответното незаконно действие и вредата.

Ищецът сочи, че и Прокуратурата, и съдът са му причинили неимуществени вреди, като по отношение на него са осъществени хипотезите на ал. 1 т. 2 / от страна на Прокуратурата/ и ал. 1 т. 3 / от страна на съда/. По тази причина според ищцовата страна следва те да отговарят солидарно спрямо него.

Според настоящия състав в случая е осъществена само хипотезата на чл. 2, ал.1 т. 2 от ЗОДОВ и то по отношение само на единия от ответниците-ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА Б. Безспорно от данните по делото се установява, че спрямо ищеца е повдигнато обвинение и е водено наказателно преследване, което е приключило с постановена влязла в сила оправдателна присъда. Основният юридически факт, от който произтича правото на ищеца да получи обезщетение по цитирания законов текст е налице. Доказано е и че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от воденото спрямо него наказателно производство. Наличието на тези две предпоставки се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от събраните по делото писмени доказателства. От данните по делото е установено, че ищецът е бил дълги години учител и се е ползвал с добро име в обществото. Той е бил и политически деятел, като тези обстоятелства дават основание да се счете, че се е ползвал с изключителен авторитет не само сред близките си, а и сред съгражданите си. Воденото спрямо него наказателно производство е довело до накърняване на доброто му име, като е настъпила очевидна промяна в отношението на обществеността спрямо ищеца. Той е преживял тежко негативното отношение на съгражданите си, срамувал се от това, че е обвиняем, респ. подсъдим. Самият факт, че е бил възприеман като „бъдещ затворник” от хора, които преди повдигане на обвиненията спрямо него са го уважавали и ценили, е бил достатъчно унизителен за ищеца, щото да обоснове извода за сериозно засягане на неговото лично достойнство. Обвинението, което е повдигнато на ищеца е за хулиганство. Едно такова деяние не е присъщо на човек с голям авторитет, който е служел и за пример в обществото, какъвто е ищецът. Обстоятелството, че той е бил обвинен в извършването именно на соченото деяние уронва сериозно неговия обществен облик, граден в продължение на години. Всички тези негативни преживявания на ищеца са пряка последица от воденото спрямо него наказателно производство, поради което следва да бъдат овъзмездени справедливо.