Решение № 1517 от 18.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. Плевен, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20224430101951 по описа за 2022 година

Пред РС Плевен е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, чрез адв.С. С. от САК, против С. К. Т., ***, с настоящ адрес в с.***, ***, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 1992,90 лева, представляващи неизплатени задължения по Договор за наем на движима вещ *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 16,12,2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7844/2021 г. на ПлРС. Твърди се, че по силата на сключен на 02,02,2021 г. Договор за наем на движима вещ на ответника е предадена движима вещ – мобилен телефон ***, черен на цвят, за срок от 18 месеца, с месечна наемна вноска в размер на 94,90 лева с ДДС, като стойността за придобиване на вещта е стойността на месечните вноски плюс фиксирана сума в размер на 664,30 лева с ДДС. Твърди се, че след заплащане на първата вноска, вещта е предадена на наемателя. Посочва се, че след получаване на вещта, наемателят е преустановил плащането на вноските, като не е заплатил шест наемни вноски за периода юни-ноември 2021 г., поради което наемодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно договора, като изявлението е изпратено на посочения от наемателя имейл. Твърди се, че съгласно условията на договора, при прекратяването му и в случай, че наемателят не върне наетата вещ, същият дължи плащане на всички непогасени вноски и фиксираната сума за придобиване. Сочи се, че в случая неплатени са 14 бр.вноски по 94,90 лева, както и фиксираната сума от 664,30 лева. Посочва се, че за тази сума е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Претендират се 1 разноски от заповедното и исковото производство. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията, тъй като по делото е безспорно установено предаването на вещта на ответника, неплащането на наемните вноски и съответно – липсата на връщане на наетата вещ. Моли съда да постанови неприсъствено решение, тъй като са налице процесуалните предпоставки за това.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен за подадената ИМ, не депозира писмен депозира писмен отговор. Същият не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422, ал.1, вр.чл.124 от ГПК вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№7844/2021 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на ответника С. К. Т., ***, РЕДОВНО е връчен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /разпореждане на л.39 от делото/, редовно уведомен е за първото съдебно заседание по делото /разпореждане на л.47 – л.51 от делото/. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 15,08,2022 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства /Договор за наем на движима вещ №******г. и ОУ към него, покана-уведомление за прекратяване на договора, разписка от куриерска фирма Спиди за доставена вещ/.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер 39,86 лева за платена държавна такса и 370,00 лева за адвокатско възнаграждение.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 39,86 лева за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.124 от ГПК вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД, че С. К. Т., ***, с настоящ адрес в с.***, ***, ДЪЛЖИ на *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, сумата от 1992,90 лева, представляващи неизплатени задължения по Договор за наем на движима вещ *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 16,12,2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7844/2021 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от С. К. Т. , ***, с настоящ адрес в с.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, направените разноски в исковото производство в размер на 39,86 лева за платена държавна такса и 370,00 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. К. Т., ***, с настоящ адрес в с.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, направените разноски в заповедното производство в размер на 39,86 лева за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

3