Решение № 2635 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2635 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. А.А като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110142743 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба по реда на чл. 422, ал.1 ГПК на „К." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. С......., представлявано от К. Т. К. Управител, чрез процесуален представител адв. А. А. М., срещу „А. Б." ООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. С......., чрез пълномощника си юрк. Б. Т.

Л., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300.00 лв. (триста лева) представляваща главница за извършена услуга: „Периодичен технически преглед с преизпитване на якост и плътност на Резервоар за въздух V = 1000 dm3. зав. № 14227/2024г.“ за която е издадена фактура № 0000013909/25.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението 17.04.2025 г., както и мораторна лихва в размер на 40.52 лв. (четиридесет лева и петдесет и две стотинки) за периода от 26.04.2024 г. до 16.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20251110123312/2025 г. по описа на СРС, 168 състав.

Ищецът твърди, че е предоставил на ответника услуга: „Периодичен технически преглед с преизпитване на якост и плътност на Резервоар за въздух V = 1000 dm3. зав. № 14227/2024г.“. Услугата е извършена, като няма забележки или възражения от страна на ответника. Във връзка с предоставената услуга на 25.04.2024 г. е издадена фактура № 0000013909/25.04.2024 г. за сумата от 300.00 лв. с ДДС, която е получена без възражения от „А. Б." ООД, но задължението не е изплатено. Ето защо моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Фактура №: 0000013909/25.04.2024 г.; Справка за дължимата лихва за забава; Удостоверение за актуално състояние на „А. Б." ООД; Удостоверение за актуално състояние на „К.“ ЕООД. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и двама свидетели при условията, посочени в исковата молба, както и за прилагане на ч.гр.д. № 20251110123312/2025 г. на СРС.

Ответникът „А. Б." ООД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението, че фактурата, на която се основава вземането, е била получена. Поддържа, че поради липсата на надлежно връчване на фактурата не е настъпила изискуемостта на вземането. Посочва, че фактурата не е входирана в деловодната система на дружеството и не е осчетоводена. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира 1 разноски. Не представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за задължаване на ищеца да представи доказателства за начина на връчване на фактурата, както и да представи същата в оригинал.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание правно основание чл. 266, ал.

1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

Договорът за изработка, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 258 чл. 269 от ЗЗД, е неформален и писмената му форма не е условие за неговата действителност. Поради това неговото сключване, респективно възлагането на конкретна работа, може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя /чл.

264, ал. 1 ЗЗД/. Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

Спорният момент в производството се концентрира върху въпроса дали работата е реално извършена и най-вече – дали е приета от възложителя (ответника), което е предпоставка за изискуемост на възнаграждението.

От събраните гласни доказателства (показанията на св. И. И.) и приетата съдебносчетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че на 28.03.2024 г. техническият преглед е физически извършен. Свидетелят И. потвърждава присъствието на представител на ответника – лицето Т. А., по време на изпитването.

Същото се установява и от представената ревизионна книга № 2/28.03.2024 г.. Този документ представлява „паспорт“ на съоръжението с повишена опасност и се съхранява от ползвателя му – ответника „А. Б.“ ООД. Вписването на прегледа в официалната документация на съоръжението, която се намира във владение на ответника, представлява признание на последния за извършената услуга и липсата на възражения към момента на извършването .

Възражението на ответника, че не дължи плащане, тъй като фактура № 0000013909/25.04.2024 г. не е била осчетоводена при него и не му е връчена официално, е неоснователно. Фактурата е първичен счетоводен документ с данъчно значение, но тя не поражда облигационното задължение. Задължението за плащане възниква от факта на изпълнението и приемането на услугата, а не от издаването на фактурата. Обстоятелството, че ответното дружество не е отразило фактурата в счетоводството си, е въпрос на вътрешна отчетност и данъчна дисциплина, но не може да дерогира задължението за заплащане на вече извършена и приета услуга. Ищецът е изпълнил задълженията си по ЗДДС, като е издал фактурата и я е отразил в своите дневници за продажби.

Ответникът не ангажира доказателства за извършено плащане на исковата сума.

Ето защо искът се явява установен по основание.

По отношение на иска за мораторна лихва.

В открито съдебно заседание исковете са оттеглени за разликата над сумата от 39.92 лв. до пълния претендиран размер от 40.52 лв.

В тази част производството следва да се прекрати.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на 2 задължението не е определен, длъжникът изпада в забава само след като бъде поканен от кредитора. В търговските отношения издаването на фактура често играе ролята на покана за плащане, като срокът за изпълнение обикновено тече от датата на получаването или от посочен в нея падеж.

В настоящото производство ищецът претендира лихва за забава, считано от 26.04.2024 г. – денят, следващ издаването на фактура № 0000013909/25.04.2024 г. За да бъде уважена тази претенция, в тежест на ищеца бе да докаже, че фактурата е достигнала до знанието на ответника на или непосредствено преди тази дата, с което задължението е станало изискуемо.

Ангажираните по делото доказателства не установяват по безспорен начин факта на връчване на процесната фактура на ответното дружество преди подаването на заявлението за заповед за изпълнение.

Представеното копие от фактурата не носи подпис на получател. Липсват доказателства за изпращането по пощата с обратна разписка, по куриер или по електронен път (имейл с потвърждение).

Разпитаният по делото свидетел И. И. твърди, че е изпратил фактурата чрез мобилното приложение „Viber“ на служител на ответника. Самият свидетел обаче заяви пред Съда, че „не може да докаже първоначалното уведомление“, тъй като кореспонденцията в приложението е „изчезнала“. Следователно, твърдението за уведомяване остава недоказано.

Заключението на съдебно-счетоводната експертиза категорично установява, че фактурата не е осчетоводена при ответника и не фигурира в неговите дневници за покупки, което подкрепя тезата на ответника, че документът не му е бил връчен своевременно.

При липса на доказателства за връчена покана (фактура) преди завеждане на делото, следва да се приеме, че длъжникът не е бил поставен в забава за исковия период (26.04.2024 г. – 16.04.2025 г.). Поканата за плащане се счита за връчена най-рано с получаването на преписа от заповедта за изпълнение или исковата молба. Тъй като исковият период за лихвата предхожда този момент, за ответника не е възникнало задължение за плащане на обезщетение за забава за минало време.

Поради изложеното, акцесорният иск за сумата от 39,92 лева следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

По отношение на разноските.

На ищеца се следват разноски в размер на 563,07 евро за двете производства, съразмерно на уважената част от исковете, а на ответника 18,25 евро.

Мотивиран от гореизложеното:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „А. Б." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......., ДЪЛЖИ на „К." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. С........9, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД, сумата от 153.39 евро (сто петдесет и три евро и тридесет и девет цента), представляваща левова равностойност на 300.00 лв. (триста лева) – главница за извършена услуга: „Периодичен технически преглед с преизпитване на якост и плътност на Резервоар за въздух V = 1000 dm3. зав. № 14227/2024г.“, за която е издадена фактура № 0000013909/25.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението 17.04.2025 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20251110123312/2025 г. по описа на СРС, 168 3 състав, КАТО

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.

С........9срещу „А. Б." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....... иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата от 20.41 евро (двадесет евро и четиридесет и един цента), представляваща левова равностойност на 39.92 лв. (тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки) – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 26.04.2024 г. до 16.04.2025 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 42743/2025 г. по описа на СРС в частта по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 20.41 евро (39.92 лв.) до пълния претендиран размер от 20.72 евро (40.52 лв.), поради оттегляне на иска.

ОСЪЖДА „А. Б." ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „К." ЕООД, ЕИК:

*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 563.07 евро (петстотин шестдесет и три евро и седем цента), представляваща общ сбор от разноски в исковото и заповедното производство, включително държавни такси и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „К." ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „А. Б." ООД, ЕИК:

*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 18.25 евро (осемнадесет евро и двадесет и пет цента), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено от Софийски районен съд, 168 състав на второ гражданско отделение и може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4