Решение № 4388 от 08.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4388 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330111805 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602, против Р. Й. М., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал .1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която се иска да бъде признато за установено в отношения на страните, че ответника Р. Й. М. дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, сумите за разпределена топлинна енергия, като следва: сумата от 453,65 лева – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от ** г. за обект, находящ се в ** ; 40, 52 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 02.12.2021 г. – 24.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 25.01.2023 г. до окончателното изпащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 522/26.01.2023г. по ч.гр.д. № 1021/2023г. по описа на ПРС, XVIII състав.

В исковата молба се твърди, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД осъществява продажба на топлинна енергия на потребителя за битови нужди, като продажбата е установена при публично известни общи условия. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот находящ се в ** и същият има качеството на клиент на топлинна енергия, и съгласно чл.34, ал. 1 1 от ОУ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася.

Твърди се, че според чл.35, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението по чл.34, ал. 1 от ОУ потребителите на топлинна енергия дължат на ищеца обезщетение за забава в размера на законната лихва.

Твърди се, че ищецът в изпълнение на своите задължения е доставял до сградата, а търговеца извършващ разпределение на топлинната енергия „НЕЛБО“ АД е разпределил топлинна енергия за имота на ответника топлинна енергия на обща стойност 494,17 лева, от които 453,65 лева стойност за топлинна енергия за периода 10.10.2021 г. – 30.04.2022 г. и обезщетение за забава от 40,52 лева за периода 02.12.2021 г. – 24.01.2023 г.

Начислената на ответника топлинна енергия не е била заплатена от страна на ответника в законоустановения срок.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1021/2023г. по описа на ПРС, XVIII състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК със залепване на уведомление, поради което с разпореждане на съда от 28.07.2023г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422, ал. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в *****че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът 2 основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал.1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представения договор за дарение, обективиран в нотариален акт на л. 52.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период **г. АС обслужваща жилищния блок в гр. ***ж.к. **** е работила като е подавала ТЕ само за отопление. Частта на АС за БГВ е изключена и не се предлага тази услуга в сградата. Подадена е общо 162,325721МWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 20,09717МWh за сметка на „ ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период **г. в ап. 6 всички - 1 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за дистанционен отчет. В имота на ответника всички -1 бр. отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и се е начислявала потребена топлоенергия по ежемесечен дистанционен отчет на ИРУ монтирани на същите. За имота на ответника не са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода **г. по месеци, показано в приложената таблица е общо 3,65596 MWh, в това число 1,09009 MWh за отдадената от сградната инсталация, 2,56587 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което беше установено, чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Нелбо” ЕАД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната.

Разпределението на топлинна енергия в настоящия случай е 3 осъществено на база на специалната „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, която се явява приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отменена към настоящия момент, но действала към процесния период/.

Следва да се посочи, че същата е обеквтивирана в подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, който доколкото е действал през процесния период, регламентира обществените отношения във връзка с топлоснабдяването. Същият може да бъде оспорен единствено по предвидения в АПК ред, като настоящият съдебен състав е в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност върху същия. Действително, с Решение № 4777/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, е отменена зависимостта (формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп.

ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Същото обаче е обезсилено с Решение № 2187 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 на Върховния административен съд, поради което отмяната не е произвела действие.

Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав изцяло дава вяра на изводите на вещото лице по допусната СТЕ, доколкото заключението по същата е изготвено с необходимите знания и умения и се явява обосновано.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. В. Ш., което съдът също кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно дадено.

От заключението на вещото лице Ш. се установява, че р азмерът на неплатеното задължение за доставена топлинна енергия - главница в процесния имот за процесния период 01.10.2021 г. - 30.04.2022 г. е общо 453.65 лв. Обезщетението за забава върху непогасените месечни главници за периода от 02.12.2021 г. до 24.01.2023 г. е в размер на 40.52 лв.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 435, 65 лева, която кореспондира с претендираната такава.

Основателна в пълен размер е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в 4 посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Налице е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 1075 лева, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, от които за исковото производство: 75 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за особен представител, 250 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза , 250 лева – депозит за съдебно – счетоводна експертиза и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лева, тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Разпечатката съдържа 34 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27e08931-472b-4d16-94b0-17bf064bb56e