Решение № 502 от 26.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Бургас, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500613 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на М.Д. И. ,чрез процесуалния й представител –ищец по гр.д. № 182/2021 г. по описа на Малкотърновския районен съд против решение № 2/19.01.2022 г. постановено по същото дело в частта ,с която е присъдена издръжка за ************* дете М. и е отхвълен иска за присъждане на издръжка над 170 лв. месечно до 200 лв. ,заедно с акцесорната претенция за обезщетение за забава върху тази горница.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като твърди ,че е постановено при поредица от процесуални нарушения и е неправилно .Съдът не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на приобщения доказателствен материал по делото ,обсъждайки твърденията и възраженията на страните ,което му е попречило за правилни и законосъобразни изводи.

На първо място се твърди ,че ответникът не е направил конкретно оспорване на претендирания размер издръжка,нито е поискал намаляване на посочения от ищцата размер .Затова се счита ,че ответникът е признал иска в тази му част и съдът е следвало да постанови решението си в този смисъл.На второ място се оспорва определеният размер издръжка и се 1 излагат аргументи ,че е крайно недостатъчен.Още повече ,че съдът не е изложил мотиви в тази връзка и не е събрал доказателства за доходите на родителите и нуждите на детето.Подчертава се ,че с оглед увеличаването на минималната работна заплата за 2022 г. минималната издръжка ще бъде 178 лв. ,т.е. над размера ,определен от районния съд

Моли се за отмяна на решението в отхвърлителната част и осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за детето в пълен размер от 200 лв..

Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .

В писмения си отговор по реда на чл. 263 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представителоспорва въззивната жалба – Сочи ,че както в отговора на исковата молба ,така и сега продължава да твърди ,че с ищцата се е разбрал след раздялата за плаща по 100 лв. месечно а детето ,като същевременно му се купува всичко необходимо за правилното му отглеждане.Още повече ,че детето почти всеки уикенд е при майката на ответника с преспиване ,като му са осигурени всички условия за живот ,игра ,необходимите дрехи ,играчки и т.-н. ,развлечения .На второ място се сочи ,че към настоящия момент ответникът е безработен и няма други доходи ,поради което заплащането на по-висок размер издръжка ще бъде непосилно за него .

Моли се за потвърждаване на решението .И двете страни не сочат нови доказателства .

Безспорно е по делото ,че страните са родители на ************* дете М. /род.на **.**.20** г./,като с влязлото в сила решение от 19.01.2022 г. постановено по същото дело родителските права по отношение на детето са предоставени на майката М.И. ,при която е определено и местоживеенето на детето ,а на бащата е определен режим за лични контакти с детето и е осъден да заплаща месечна издръжка за сина с в размер на 170 лв.,считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването на законни причини за отменянето или изменението й. Именно в частта относно определения размер на издръжката делото е висящо пред настоящата инстанция.

Следва да се подчертае ,че задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно дете е безусловно ..Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК предвижда ,че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца ,независимо дали последните са трудоспособни и дали 2 могат да се издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят условия на живот ,необходим за развитието на детето .Правото да получи издръжка е безусловно ,като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице „ по отношение на претендиращия издръжката ,като размерът на издръжката съгласно чл. 142 от СК се определя в зависимот от две величини –нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете ,равна на една четвърт от минималната работна заплата .Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане ,здравословното състояние ,възраст ,нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности .Тук следва да се преценяват нормалните , ежедневните нужди на детето от храна , облекло , ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за отглеждането и възпитанието на детето М. като дете на * години и * месеца следва да се посочи например ,че съгласно чл. 49 ал. 2 от ППЗЗДет ,който регламентира издръжката ,която осигурява държавата ,се гарантира издръжка за деца от до 3 години години издръжка в размер на 4-кратния размер на гарантирания минимален доход за страната ,а в чл. 50 от ППЗЗДет се гарантира същата издръжка за деца ,настанени за отглеждане в приемно семейство .Съгласно ПМС № 305/19.12.2017 г. г. месечния размер на гарантирания минимален доход е 75 лв. –т.е. за деца до 3 години гарантираната издръжка е в размер на 300 лв. месечно .Така посоченият размер на средствата за издръжка е критерий за минимален и жизнено необходим размер на средствата за отглеждането на едно дете и за което поради липса на средства или на отглеждане от двама родители ,за настанени за отглеждане в приемно семейство или с ниски доходи е предвидена социална защита от държавата с посочения размер на средствата на база на възрастта на детето и размера на гарантирания минимален доход в страната .В случая издръжката за детето М. следва да бъде определена така ,че на детето да бъде дадена възможност за отглеждане , задоволяване на всички жизнени потребности ,така ,както детето би било отглеждано и в семейството от двамата родители ,ако живеят заедно .В тази връзка първоинстанционният съд е съобразил възможностите на родителя , който дължи издръжка ,както и че няма доказателства същият да има такива задължения към други низходящи / .Никакви други задължения не го

3 освобождават от задължението му да заплаща издръжка на ************* си дете и не го поставя в обективна невъзможност да заплаща такава в необходимия за правилното отглеждане и възпитание на детето ,както и за задоволяване на нуждите му размер ,така ,както тези нужди биха били задоволени ,ако родителите живееха заедно .В случая задължението за заплащане на издръжка за ************* му дете е привилегировано пред всички останали задължения на родителя и другите задължения не са основания за намаляване размера на издръжката ,необходим за задоволяване потребностите на детето .Независимо от това определеният размер издръжка не бива да надвишава значително възможностите на родителя и да го оставя в невъзможност да живее и да осигурява средства за физическото му съществуване .От представените по делото доказателства се установява ,че към настоящия момент бащата е безработен и все още си търси по-високо платена работа /вкл. и в чужбина/,а майката работи по тредово правоотношение като трудов терапевт в „Център за социална рехабилитация и интеграция „ в гр. *** ***,където получава възнаграждение в размер на 790 лв. и 40 лв. месечни помощи.

С оглед обстоятелството ,че съгл. ПМС № 37/24.03.2022 г. от 1 април 2022 г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната е определен на 710 лв. ,а минималния размер на месечната издръжка е ¼ от минималната работна заплата ,то и минималната издръжка междувременно се е увеличила на 178 лв.Затова и тъй като няма причини на детето М. да бъде присъждана издръжка под минималната за страната/имайки предвид икономическите условия в страната и нарастващите инфлационни процеси / ,настоящият съдебен състав счита ,че следва да му бъде определена обща месечна издръжка в размер на 400 лв. ,която да се плаща от двамата родители ,а бащата да бъде осъден да заплаща половината от тази издръжка – в размер на 200 лв. Затова в частта ,с която е отхвърлен иска за издръжка – за горницата над уважения размер от 170 лв. до претендирания от 200 лв.

,решението следва да бъде отменено и вместо него – претенцията за заплащане на месечна издръжка за малолетната дете да бъде изцяло уважена .

При този резултат на осн.чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на въззивницата – ищца следва да бъдат присъдени и направените разноски по делото ,които предвид представените писмени доказателства –договор за правна защита ,възлизат в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение .

4

С олед на горното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2 /19.01.2022 г. постановено по гр.д. № 182/2021 г. по описа на РС-Малко Търново В ЧАСТТА ,с която е отхвърлен иска на М.Д. И.,ЕГН ********** ,чрез процесуалния й представител адв.

Маргарита Александрова –Бургас ,ул.“Трайко Китанчев „ № 22 ,ет. 1 ,за присъждане на месечна издръжка за ************* дете М. А. С. ,род. на **.**.20** г. над 170 лв. месечно до 200 лв. ,заедно с акцесорната претенция за обезщетение за забава върху тази горница и вместо него ПОСТАНОВИ :

ОСЪЖДА А.Ж.С. ,ЕГН **********,с адрес :гр. *** ж.к. *** бл.** вх.* ет.* да заплаща в пола на ************* си дете М. А. С. ,род. на **.**.20** г чрез неговата майка и законен представител М.Д. И.,ЕГН ********** ,чрез процесуалния й представител адв. Маргарита Александрова –Бургас ,ул.“Трайко Китанчев „ № 22 ,ет. 1 допълнително месечна издръжка от 30 лв. –или общо по 200/двеста лева месечна ,начиная от 01.11.2021 г. до настъпването на законно основание за изменяването или прекратяването й ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане .

ОСЪЖДА А.Ж.С. ,ЕГН **********,с адрес :гр. *** ж.к. *** бл.** вх.* ет.* да заплати на М.Д. И.,ЕГН ********** ,чрез процесуалния й представител адв. Маргарита Александрова –Бургас ,ул.“Трайко Китанчев „ № 22 ,ет. 1сумата 300/триста /лева-разноски по делото пред въззивната инстанциа ,както и да заплати 43,2 лв. –държавна такса по сметка на БОС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6