Акт от 17.06.2019, Районен съд - Елхово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 67

Гр.Елхово, 17.06.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Яна Ангелова при секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 862 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е образувано по искова молба на „ПРОФИ

КРЕДИТ Б“ ЕООД, с ЕИК/Код по БУЛСТАТ:

***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Б“ 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник – юрисконсулт Р.И., против Д.Н.Т., с ЕГН **********,***, п.к.8700, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул. „А

С ” №*, вх.*, ет.*, ап.*, с която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 575/2018 година по описа на РС – Елхово.

В исковата молба се твърди, че ответникът Д.Т. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 2138.48 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 20.02.2017 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.07.2018 година до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

Ищецът твърди, че на 20.02.2017 година между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** при конкретно посочени условия, а именно: сума на кредита – 950.00 лева; срок на кредита– 24 месеца; размер на вноската – 58.73 лева; ГПР – 49.89 %; годишен лихвен процент – 41.17 %; лихвен процент на ден – 0.11%, като съгласно тези клаузи на договора общото задължение по кредита възлиза на сума в размер на 1409.52 лева. Освен това се твърди в исковата молба, че ответникът е избрал и закупил и пакет от допълнителни услуги, за който дължи възнаграждение в размер на 949.92 лв., като размера на договорената месечна вноска по този пакет от допълнителни услуги е в размер на 39.58 лв.

Съгласно сключения договор, ответникът се е задължил да заплаща месечна вноска, съгласно погасителен план в размер на 98.31 лева с падеж 10 – то число на месеца за срок от 24 месеца. Ответникът е направил две пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 28.09.2017 г. След изпадането му в забава и съгласно т. 12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, на 18.07.2017 г. договорът е прекратен автоматично от страна на ищцовото дружество и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Сочи се, че на 20.07.2017 г. на ответника е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Ищецът твърди, че размерът на погасеното от длъжника задължение по сключеният между тях Договор е в общ размер на 227.60 лв., от които 220.60 лева – главница и 6.64 лева

- лихва за забава, а останалото непогасено вземане е в общ размер на 2138.48 лева.

Вземането си, представляващо остатък от паричния дълг, ведно с лихвите, ищецът заявил по реда на чл. 410 ГПК и в негова полза била издадена заповед за изпълнение № 1072 от 30.07.2018 година по ч.гр.д № 575/2018 г. на ЕРС за исковите суми, но поради връчването й на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, на основание чл. 415, ал.1, т.2, вр. с чл. 47, ал.5 от ГПК е било указано на заявителя – ищец в настоящото производство да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението. Ето защо ищецът желае съдът да признае за установено, че „Профи кредит Б“ ЕООД има срещу ответницата валидно и изискуемо вземане за сумата от 2138.48 лв., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.07.2018 година до окончателното изплащане. Претендират се и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и разноските, направени в заповедното производство.

Ответникът Д.Н.Т. чрез назначеният му по делото по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. Д.Д. ***, е депозирала в дадения му от съда срок по чл.131 ГПК писмен отговор, в който изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск. От ответната страна не са представени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание, за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде уважен.

Заявил е искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК при признание на иска, което не е уважено от съда.

Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, чрез назначеният му особен представител, не се явява лично.

Отговорът на исковата молба се поддържа от особения представител на ответника.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед изявленията на страните и от приложените по делото писмени доказателства, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК е приел за безспорно, че въз основа на изрично писмено искане от 17.02.2017 година /л.25-32 от делото/ от Д.Н.Т., на 20.02.2017 година е сключен между страните Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ с № ********** /на л.7 и сл./, съгласно който ищцовото дружество „Профи кредит Б“ ЕООД като кредитор предоставя на кредитополучателя Д.Т. сума в размер на 950.00 лева, със срок на погасяване на кредита 24 месеца, при ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%. Общата дължима сума по кредита е 1409.52 лева. Сумата от 950.00 лева е била преведена по сметка на Д.Т. на 22.02.2017 година, което се установява от приложеното на л. 24 от делото преводно нареждане.

Видно от договора, ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги на обща стойност 949.92 лева, като на 20.02.2017 година е подписано Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, Общи условия и декларации, Стандартен европейски формуляр, всички неразделна част към Договора за кредит.

Възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги в размер на 949.92 лева е разсрочено за срок от 24 месеца на вноски от 39.58 лева, като по този начин общото задължение по кредита и пакета за допълнителни услуги възлиза на 2359.44 лева, при месечна вноска от 98.31 лева, платима на 10-то число от месеца.

От представеното от ищеца заедно с исковата молба извлечение към 22.11.2018 г. по сметка към Договор за потребителски кредит № ********** е видно, че общата постъпила сума по Договора за кредит е 227.60 лева, като Т. е платила две пълни погасителни вноски на следните дати: 28.02.2017 година и 28.09.2017 година и една непълна погасителна вноска в размер на 24.34 лева, след което няма постъпили вноски от страна на ответницата и останалото задължение е в размер на 2138.48 лева.

От приложеното от ищеца уведомително писмо от 20.07.2017 година до ответника Д.Н.Т. е видно, че дружеството - ищец /кредитор/ е отправило изявление за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията по него, считано от 18.07.2017 г. и обявяването му за предсрочно изискуем. Длъжникът е поканен да се свърже с кредитора в най-кратък срок, за да уредят отношенията си, като в противен случай е уведомен, че ще бъдат предприети действия по принудително събиране на задължението. Няма данни по делото това уведомително писмо да е било реално изпратено до ответника и съответно – да е получено от него.

От изисканото и приложено по настоящото дело ч.гр.д. № 575/2018 г. по описа на РС-Елхово се установява, че въз основа на подадено на 27.07.2018 година от ищцовото дружество заявление до РС – Елхово, съдът е издал Заповед № 1072 от 30.07.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК като е разпоредил ответникът в настоящото производство Д.Н.Т. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ Б“ ЕООД, сума в размер на 2 138.48 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №********** от 20.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда - 27.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ размер на 112.77 лева, в т.ч. 42.77 лева заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно производство и 70.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Не е спорно, че така издадената Заповед № 1072 от 30.07.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника-ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с Разпореждане № 1437 от 10.10.2018 г. по ч.гр.д. № 575/2018 г. заповедният съд е указал на заявителя – ищец в това производство, че на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си против Д.Т..

Исковата молба на ищеца е подадена в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като съобщението за предявяване на иска по чл. 422 ГПК е получено от ищеца на 24.10.2018 г., а исковата молба е депозирана в съда на 27.11.2018 г. /изпратена по куриер на 26.11.2018 г. - понеделник/.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД по отношение на претендираната главница от 2138.48 лева и по чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл.

33 от ЗПК – по отношение на претиндираната законна лихва върху главницата, считано от предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и искане за присъждане на разноските по делото.

Съдът преценя, че предявеният положителен установителен иск по чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, е процесуално допустим като предявен от надлежно легитимиран правен субект, имащ интерес от воденето на настоящия правен спор и в законоустановения едномесечен срок по общата относима за заповедите по чл.410 от ГПК, разпоредба на чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът се преценя като неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. че към датата на депозиране на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно към 27.07.2018 г. вземането му, произтичащо от сключено договорно правоотношение с ответника за предоставяне на потребителски заем и пакет от допълнителни услуги, е съществувало до размера на исковата претенция, налице ли е забава в плащанията на дължимите вноски за погасяване на кредита и на възнаграждението по договореният допълнителен пакет услуги, за кои месечни вноски се отнася тя и в какъв размер, какъв е размера на дължимата главница по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, обявяван ли е от страна на ищеца кредита за предсрочно изискуем, на какво основание и уведомен ли е длъжникът за настъпилата предсрочна изикуемост на задълженията по Договора за кредит и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

В доклада си по делото, по който страните не са направили възражения, съдът е приел, че предвид представените писмени доказателства от ищеца и липсата на направени възражения от ответницата в тази насока, не се нуждае от доказване сключването на 20.02.2017 г. между страните - „Профи кредит Б” ЕООД и Д.Н.Т. на Договор за потребителски кредит № **********, както и че е било подписано споразумение между тях за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за който е следвало да се заплати възнаграждение от ответницата.

В настоящият случай, безспорно се установи и доказа, че е проведено заповедно производство, като в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение, и в срок на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК по указание на заповедния съд ищецът е предявил настоящия си установителен иск. В хода на това заповедно производство /по ч.гр.д. № 575/2018 г./, ищецът като заявител е обосновал вземането си, за което е издадена и Заповед за изпълнение № 1072 от 30.07.2018 г., на сключен между страните на 20.02.2017 г. Договор за потребителски кредит.

Разпечатката съдържа 41 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27e06c68-0731-4b9b-9ce3-5d9085a977fb