Решение № 944 от 21.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Варна, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110115421 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от С. Д. М., ЕГН ********** с адрес **** срещу «Черно море» АД, ЕИК 103003102 със седалище и адрес на управление: **** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД, чл.

221, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224 КТ за осъждане ответника да заплати на ищеца:

- сумата от общо 9050лева, представляваща сбор от дължимо нетно трудово възнаграждение за положен труд: м.12.2019г., м.01- м.03.2020г., м.06- м.07.2020г., м.10м.11.2020г., м.05.2021г., м.01- м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението и 1469,02лева, представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода, считано от падежа на всяко дължимо трудово възнаграждение до 17.11.2022г., формирано по отделни периоди, както следва: за м. 12.2019г. главница от 357лева и обезщетение за забава в размер на 101,56лева за периода от 26.01.2020г. до 17.11.2022г.; за м.01.2020г. главница от 741лева и обезщетение за забава в размер на 204,59лева за периода от 26.02.2020г. до 17.11.2022г.; за м.02.2020г. главница от 743лева и обезщетение за забава в размер на 199,26лева за периода от 26.03.2020г. до 17.11.2022г.; за м.03.2020г. главница от 354лева и обезщетение за забава в размер на 91,84лева за периода от 26.04.2020г. до 17.11.2022г.; за м.06.2020г. главница от 405лева и обезщетение за забава в размер на 94,94лева за периода от 26.07.2020г. до 17.11.2022г.; за м.07.2020г. главница от 743лева и обезщетение за забава в размер на 167,66лева за периода от 26.08.2020г. до 17.11.2022г.; за м.10.2020г. главница от 743лева и обезщетение за забава в размер на 148,67лева за периода от 26.11.2020г. до 17.11.2022г.; за м.11.2020г. главница от 744лева и обезщетение за забава в размер на 142,63лева за периода от 26.12.2020г. до 17.11.2022г.; за м.05.2021г. главница от 797лева и обезщетение за забава в размер на 112,44лева за периода от 26.06.2021г. до 17.11.2022г.; за м.01.2022г. главница от 801лева и обезщетение за забава в размер на 58,50лева за периода от 26.02.2022г. до 17.11.2022г.; за м.02.2022г. главница от 801лева и обезщетение за забава в размер на 52,28лева за периода от 26.03.2022г. до 17.11.2022г.; за м.03.2022г. главница от 801лева и обезщетение за забава в размер на 45,38лева за периода от 26.04.2022г. до 17.11.2022г.; за м.04.2022г. главница от 1019лева и 1 обезщетение за забава в размер на 49,27лева за периода от 26.05.2022г. до 17.11.2022г.

- сумата от 1564лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г., 2021г. и 2022г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 21.11.2022г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 900лева, представляваща дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 5400лева, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на ТПО поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението;

В исковата молба се излагат твърдения от ищцата, че е полагала труд при ответника на длъжност „шлосер” по безсрочен трудов договор от 1983г., а впоследствие като обслужващ магазин. Твърди, че за процесния период е полагала труд, но е получавала само частично дължимото й се за това трудово възнаграждение. То е следвало да бъде изплащано до 25-о число на месеца, следващ този, в който е положен трудът.

Твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си за плащане в цялост на дължимото трудово възнаграждение, като предвид допусната забава, дължи и обезщетение за това.

През м.април 2022г. е прекратила едностранно ТПО на основание чл. 327,ал.1, т. 2 КТ. Твърди, че има неизползван платен годишен отпуск за 2020г., 2021г. и 2022г., поради което й се дължи обезщетение в претендирания размер. Наред с това, счита, че работодателят не е изпълнил и задължението си за плащане на дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие, както и обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Потвърждава, че с ищцата са били в трудово правоотношение, прекратено с негова заповед считано от 04.04.2022г. на соченото основание- чл. 327, ал.1, т. 2 КТ. Твърди, че с оглед световната икономическа криза от 2018г. е бил финансово затруднен в изплащане на пълните възнаграждения на своите служители.

Исковете за дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за неспазен срок на предизвестие се оспорват по размер. Твърди, че действителният размер на задължението е 7239,78лева.

Искът по чл. 224 КТ се оспорва като неоснователен.

Оспорва към датата на прекратяване на ТПО ищцата да е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Отправя искане разноските да бъдат определени при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224 КТ.

За основателността им, в тежест на ищеца е да докаже наличие на ТПО с ответника в периода, за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение, по силата на което ответникът се е задължил да й заплаща трудово възнаграждение в претендирания размер; че в процесния период ищцата реално е полагала труд при ответника; падеж на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение и размер на дължимото се обезщетение 2 за забава; наличие на неизползван платен годишен отпуск, неговия размер; размер на брутното трудово възнаграждение получено през последния пълен отработен месец; прекратяване на трудовото правоотношение на основание обосноваващо дължимост на обезщетения за неспазен срок на предизвестие; че към датата на прекратяване на ТПО ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; размер на дължимите за това обезщетения.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателствазаповед № 1329/18.10.1983г., се установява, че на посочената дата между тях е възникнало трудово правоотношение по силата на сключен безсрочен трудов договор, по който ищцата е заемала длъжност „шлосер“.

Със заповед на работодателя № 11/04.04.2022г. и считано от 04.04.2022г., трудовото правоотношение на ищцата, по което е заемала длъжност „обслужващ магазин“, е било прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, като работодателят е разпоредил изплащане на обезщетение по чл. 221 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224 КТ в размер на шест работни дни за 2022г.

Между страните не е съществувал спор относно факта, че за процесните периоди ищцата е реално полагала труд по така съществувалото трудово правоотношение. Хипотеза единствено, при която се дължи трудово възнаграждение.

При така безспорно установените факти по иска за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, ответникът е дължал доказване изпълнение на насрещното си задължение по заплащане на дължимото се трудово възнаграждение за положения от работника труд.

Защитната позиция, която ответникът е заемал в процеса е била за недостиг на финансови средства в резултат на световната икономическа криза от 2018г. Тези аргументи с оглед характера на дължимата престация, не могат да послужат като освобождаващи го от отговорност на основание чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, съдът приема, че ответникът е в неизпълнение на задължението си, а оттам и исковата претенция се явява основателна.

Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая намира приложение и специалната разпоредба на чл. 270, ал. 2 КТ, съобразно която трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Между страните не е бил спорен фактът, че те са договорили трудовото възнаграждение да се изплаща до 25-о число на месеца, следващ текущия. След като страните са уговорили падеж, то от деня следващ този падеж, работодателят изпада в забава и поради това дължи на работника обезщетение за това.

Спорът е бил относно размера на дължимото трудово възнаграждение и акцесорното му за обезщетение за забава.

За доказването му, по делото е изслушано заключение на в.л. до изготвена ССчЕ, което бива кредитирано от съда като компетентно дадено, изготвено на база проучване на ангажираните от страните писмени доказателства и проверка в счетоводството на ответника.

Обезщетението за забава е изчислявано при зачитане забраната за начисляването й за периода 13.03-08.04.2020г. разписана в чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13март 2020г. в редакцията на ДВ бр.

28/24.03.2020г.

Установява се от експертното заключение, че дължимото трудово възнаграждение съобразно отразяванията от ответника в счетоводството му, разбито по месеци е, както следва: за м. 12.2019г. главница от 285,37лева и обезщетение за забава в размер на 79,19лева за периода от 26.01.2020г. до 17.11.2022г.; за м.01.2020г. главница от 592,77лева и обезщетение за забава в размер на 159,39лева за периода от 26.02.2020г. до 17.11.2022г.; за м.02.2020г. главница от 594,67лева и обезщетение за забава в размер на 157,26лева за 3 периода от 26.03.2020г. до 17.11.2022г.; за м.03.2020г. главница от 283,18лева и обезщетение за забава в размер на 73,63лева за периода от 26.04.2020г. до 17.11.2022г.; за м.06.2020г. главница от 324,36лева и обезщетение за забава в размер на 76,14лева за периода от 26.07.2020г. до 17.11.2022г.; за м.07.2020г. главница от 594,67лева и обезщетение за забава в размер на 134,46лева за периода от 26.08.2020г. до 17.11.2022г.; за м.10.2020г. главница от 597,67лева и обезщетение за забава в размер на 119,26лева за периода от 26.11.2020г. до 17.11.2022г.; за м.11.2020г. главница от 595,31лева и обезщетение за забава в размер на 114,43лева за периода от 26.12.2020г. до 17.11.2022г.; за м.05.2021г. главница от 637,46лева и обезщетение за забава в размер на 90,31лева за периода от 26.06.2021г. до 17.11.2022г.; за м.01.2022г. главница от 640,65лева и обезщетение за забава в размер на 47,16лева за периода от 26.02.2022г. до 17.11.2022г.; за м.02.2022г. главница от 640,65лева и обезщетение за забава в размер на 42,18лева за периода от 26.03.2022г. до 17.11.2022г.; за м.03.2022г. главница от 640,65лева и обезщетение за забава в размер на 36,66лева за периода от 26.04.2022г. до 17.11.2022г.; за м.04.2022г. главница от 25,88лева и обезщетение за забава в размер на 1,27лева за периода от 26.05.2022г. до 17.11.2022г. Следователно, общо дължимото трудово възнаграждение за процесните периоди е сумата от 6450,29лева, а този на дължимото обезщетение за забава върху него 1131,32лева. Така заявената претенция по чл. 128 КТ и акцесорната й по чл. 86 ЗЗД се явяват доказани до така посочените размери, а за разликата до първоначално заявените следва да се отхвърлят.

Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал.1, т. 2, 3 и 3а КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Т.е основателността на претенцията предполага проведено от ищеца доказване прекратяване на ТПО по негова инициатива без предизвестие, поради неизпълнение на основно задължение на работодателя за плащане на дължимото трудово възнаграждение в уговорения срок, както и размер на претенцията.