Определение № 3105 от 05.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3105 гр. София, 05.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002901234 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

С касационна жалба от страна на пълномощника на Агенция

„Пътна инфраструктура“/АПИ/- гр.София е обжалвано решение № 868 от 22.07.202 г. по в.гр.д. № 2304 /23 на Апелативен съд-София, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 260105 от 16 януари 2023г. по гр. д. № 4175/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав, в частта, в която искът на Д. К. Д., ЕГН: ********** с искане за солидарно осъждане на ответниците Агенция „Пътна Инфраструктура44, А. И. А. и К. С. К. да й заплатят сумата от 26 000 лв., предявена с частичен иск при твърдян размер на вземането от 80 000 лв., - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат Р.К. Д., настъпила на 24.09.2016г., при ПТП, настъпило на км 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното в платното за движение по посока с. Студена - гр.

София, е бил отхвърлен и ищцата е осъдена да заплати разноски в полза на ответника А. И.

А., и вместо това е постановил друго, с което е осъдил солидарно Агенция „Пътна Инфраструктура“, А. И. А., ЕГН: ********** и К. С. К., ЕГН: ********** да заплатят, на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, на Д. К. Д., ЕГН: **********, сумата 26 000 лв., предявена с частичен иск при твърдян размер на вземането от 80 000 лв., - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат Р.К. Д., настъпила на 24.09.2016г., при ПТП, реализирано на км 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока с. Студена - гр. София, и е осъдил солидарно ответниците А. И. А. и К.

1

С. К. да заплатят законна лихва върху посочената сума от 24.09.2016г., а ответника АПИ от 30.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищцата Д. К. Д. сумата 1 560 лв. - разноски.

Решението се обжалва от АПИ и в останалата част, с която е било потвърдено от въззивния съд първоинстанционното решение № 260105 от 16 януари 2023г. по гр. д. № 4175/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав, в останалите обжалвани от АПИ части , с които са осъдени солидарно Агенция „Пътна Инфраструктура“, А. И. А., ЕГН: ********** и К. С. К., ЕГН: ********** да заплатят, на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, на , да заплатят солидарно на И. Р. Д., ЕГН: ********** и К. Д. Д., ЕГН: ********** сумата от по 130 000,00 лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от смъртта на техния син Р.К. Д., настъпила на 24.09.2016г. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока с. Студена - гр. София, вследствие излизането на крава на пътното платно, собственост на ответника А., която е изгубена от пастира й ответника К. и е преминала на платното за движение през дупка на оградната мрежа по протежението на скоростния път, намираща се непосредствено след пътната връзка, с намиращия се отдясно на пътя строителен обект, ведно със законната лихва от датата на деликта - 24.09.2016 г. до окончателното плащане, като осъждането за главница и лихва за забава след дата

20.04.2018 г., както и в частта за разноските.

В КЖ на този жалбоподател се развиват оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно това, че установеният по делото механизъм на ПТП води до основание за отговорност на Агенцията за пътна инфраструктура, както и относно това, че ищцата Д. К. Д.-сестра на загиналия от процесното ПТП е сред кръга от лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт.

В изложението на основанията по чл.280 ал.1 ГПК към КЖ на АПИ се поставят процесуални въпроси, които се свеждат до задълженията на въззивния съд да извърши анализ на всички събрани доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за спорното право като се твърди, че съдът процедирал в несъответствие по въпроса с практиката на ВКС по чл.290 ГПК/посочени са съответните решения на ВКС/ Релевиран е въпрос и относно това, че е налице противоречие със задължителната практика на ВКС / ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС /на въззивното решение по въпроса: в кои случаи сестра на загиналия от процесното ПТП попада в кръга от лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт.

2

С втора КЖ от страна на другия ответник А. И. А. въззивното решение се обжалва, в същите части с оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно това, че установеният по делото механизъм на ПТП води до основание за отговорност на същия по чл.50 ЗЗД , както и по правилното приложение на чл.52 ЗЗД досежно определения по справедливост размер на обезщетението за претърпените от родителите-ищци неимуществени вреди от смъртта на сина им. Развити са и оплаквания относно това, че ищцата Д. К. Д.-сестра на загиналия от процесното ПТП не попада сред кръга от лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт.

В изложението на основанията по чл.280 ал.1 ГПК към тази КЖ се поставят въпроси, които се свеждат до : 1. задълженията на въззивния съд да извърши анализ на всички събрани доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за спорното право , 2. следва ли собственикът на вредоносната вещ да носи отговорност и в случаите, когато вредите се дължат от неправомерното поведение на трето лице и при изключителна негова вина 3. поставя се въпрос и относно правилното приложение на чл.52 ЗЗД досежно определения по справедливост размер на обезщетението; 4. в кои случаи близки на загиналия от процесното ПТП попадат в кръга от лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт . По първите три въпроса се твърди противоречие с почените решения на ВКС по чл.290 ГПК , а по последния- със задължителната практика на ВКС / ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Навежда се и очевидна неправилност, без да се развиват конкретни доводи за наличието на такава.

От страна на ответниците И. Р. Д. , К. Д. Д. и Д. К. е депозиран писмен отговор в законовия срок за това. В същия се развиват доводи за липса на основания за допускане на касация и за неоснователност на двете КЖ на двамата ответници.

От страна на ЗАД „Армеец“АД, срещу когото е бил отхвърлен от първата инстанция иск от тримата ищци по чл.432 ал.1 КЗ , решението в тази част е било потвърдено от въззивния съд и липсва КЖ от страна на самите ищци, също е депозиран писмен отговор в законовия срок .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите следните съображения:

Не е било спорно между страните, че ответникът А. е бил собственик на кравата, с която е станало ПТП на 24.09.2016г., на което се основават предявените искове, а 3 ответникът К. е бил нейн пастир.

От удостоверение от МВР, Дирекция „Национална система 112“, районен център 112 - София, е установено, че на 24.09.2016г. за периода 15ч. - 22ч. са регистрирани 25 обаждания на телефон 112, „относно инцидент на АМ „Струма“, Лот О, касаещ движение на животни по пътното платно.

По делото са събрани гласни доказателства за установяване на правнорелевантни факти от спорния предмет, както следва:

Св. Чернев, чийто показания подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК като участник в ПТП, на чието поведение са основани разглежданите искове, бил изложил, че е участвал в ПТП с крава; било вечерта около 22ч. - тъмно, но ясно, той изпреварвал, минавал в лява лента, видял животното в последния момент, - видял едно черно петно с бяло, между двете ленти за движение, и после станал ударът с него отдясно, то се ударило в колата от дясната му страна и после през него минала трета кола, която се обърнала. Спомнял си, че от дясната страна на пътя имало „нещо като изоставен строеж , свидетелят се движил в лентата за изпреварване със скорост според него около 110 - 115 км/ч, карал с къси С.и, защото бил „зад човек“ - пред него имало друг автомобил; твърди, че имало и насрещно движение, което го заслепявало, а той ползвал и очила, понеже е късоглед.

В показанията си св. Б. е бил разказал, че през 2016г. е работил в пътна полиция и бил изпратен по сигнал за животно на пътя - на магистрала Струма около 21 км, към 19.45 ч , там се намирало мъжко животно според него - бик, то било до мантинелата извън изградената ограда, разстоянието между тях според него е между 5-6 м до 10 м; един човек помогнал на свидетеля да изгони животното и то се прибрало в полето през дупка в оградата, с размерите на животното; оградата била телена, висока около 150 - 170 см; свидетелят завързал дупката с тел, която скъсал от оградата, като е уточнил, че ПТП е станало на друго място, по-нататък по пътя. Свидетелят бил посочил как принципно се постъпва при констатиране на нарушения в оградата - изготвяла се докладна записка, която се отправяла към АПИ и към Автомагистрали, за да отстранят проблема.

В показанията си св. Велислав Иванов бил разказал, че в деня на ПТП е видял крава непосредствено зад предпазната ограда в полето, оградата там била в добро състояние, но си спомня, че същият ден е получен повече от един сигнал за животни на магистралата.

Св.Корчева - майка на ответника - собственик на кравата, била посочила, че пастирът К. е трябвало да пасе животните през деня далеч от магистралата на общинско пасище на около 2 км по въздух от магистралата; в процесния ден К. се обадил около 19 ч., че едно от животните го няма, от съседно село се спуснали две кучета от вилите там и 4 нападнали животните, те се разбягали ; К. ги събрал с помощта на други хора и ги закарал на егрека, който е на около 500 м и тогава видял, че едно от животните го няма, веднага се обадил по телефона да съобщи и тръгнали да търсят животното по ливади и реки, но не го открили. Свидетелката изказала предположение (което е без доказателствена стойност), че животното е преминало през подлез под магистралата и е излязло от другата страна на магистралата. Когато на другия ден дошли полицаи с акт за глоба на собственика на животното, свидетелката отишла до мястото на произшествието и го заснела - там имало изоставен строеж за паркинг и нямало ограда, а само два панела, сложени хоризонтално, на 20 см височина, над които можело животно да премине. Била уточнила, че пасището е от лявата страна на магистралата след селото и, че не се случвало често животно да избяга.

Св. Димитров бил разказал, че от дълги години познава семейството на ищците неговите деца били отраснали с децата на Д.и, били съседи дълго време. Сочи, че семейството било много задружно. Към момента на инцидента членовете на фамилията живеели в два съседни апартамента, в единия Д. със семейството си, а в другия Д.и с Радослав. Родителите много тежко понесли загубата на сина си, съпругата на свидетеля, която им била личен лекар, им предписала седативи, свидетелят знае, че те били консултирани и от психолог и невролог и, че и към момента на разпита (м.05.2022г.) продължавали да приемат лекарствени продукти за успокоение, като след инцидента се влошило здравословното им състояние. Счита, че Д. е имало нормални отношения с брат си, подкрепяли се, интересували се един от друг, „изключително близки отношения44 брат сестра; знае, че Д. също приемала „такива лекарствени продукти44 и през последните години била напълняла с 20 кг. Свидетелят лично видял фактура от швейцарска болница за преглед там Д. била по работа по време на инцидента (показанията кореспондират на представен по делото документ за прием по спешност на ищцата Д. на 24.09.2016г. в градска болница Цюрих след като ищцата е научила за смъртта на брат си).