Решение № 77 от 16.10.2023, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Омуртаг, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоня П. Георгиева при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Административно наказателно дело № 20233510200142 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от Х. Д. С., ЕГН **********, чрез адв.

Ж. Н. Ж., против Наказателно постановление № 22-1292-003105/21.12.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р Пътна полиция – Търговище, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя, на основание чл.

53 ЗАНН и чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер 1 400 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за това, че на 08.06.2022 г. в 11:18 ч. в с. Моравица на ул. „Гьоша Миленов“ като водач на лек автомобил СААБ 9 3, ***, при обстоятелства: обл. Търгивище, общ. Антоново, с. Моравица, ул.

„Г.Миленов“ до № 1 в посока към гр. София – населено място, обозначено с пътен знак Д-11, при максимално допустима скорост 50 км/ч. управлява собствения си л.а. СААБ 9 3 с рег. № *** със скорост 104 км/ч., измерена, фиксирана и заснета с техн.средство ARH CAM S1 с фабр.№ 11743С4.

Изготвен снимков материал № 11743с4/0024417. Отчетен толеранс на измерената скорост от -3% в полза на водача и същата е установена на 101 км/ч. – наказуема скорост. Нарушението е повторно за водача в едногодишен срок след влизане в сила на електронен фиш К № 4514757, влязъл в сила на 18.11.2021 г., с който на водача е наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от 1

ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Посочено е в НП, че е водач, повторно превишаващ разрешената максимална скорост за населено място над 50 км/ч., с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно, жалбоподателят Х. Д. С., чрез адв. Ж. Н. Ж., моли същото да бъде отменено.

В подкрепа излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, като счита същото за издадено при грубо нарушение на материалните и административноправните правила.

Според жалбоподателя е налице погрешно посочване на номера на АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП. Сочи още, че АУАН е нечетлив, че в него не е посочено от какъв тип е техническото устройство и кои са лицата, заснели нарушението. Изложено е още, че в АУАН не е посочено пълното наименование на акта, с който е констатирано предходното нарушение на жалбоподателя, като не е посочено и коя ОДМВР е издала съответния електронен фиш. Сочи, че АУАН е съставен след изчитането на 3месечния срок от откриване на нарушителя по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Изложено е, че от АУАН не става ясно дали актосъставителят и свидетелите по АУАН са лицата, установили и заснели нарушението.

Навежда доводи, че едногодишният срок за наличието на повторност е изтекъл, т.к. електронният фиш от предходното нарушение на жалбоподателя е влязъл в сила на 18.11.2021 г., съответно според жалбоподателя едногодишният срок изтича на 17.11.2022 г. в 24.00 ч., докато НП е издадено на 21.12.2022 г.

По изложените съображения жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло процесното НП. Претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище.

Ответната по жалбата страна – административнонаказващият орган Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р Пътна полиция – Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.

Представя становище по административнонаказателната преписка, с което счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, за което излага подробни съображения, включително по всяко от възраженията на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна Районна прокуратура – Търговище, ТО Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

Въз основа на събраните по делото относими доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.10.2022 г. е съставен Акт № 059256 за установяване на административно нарушение от М. М. С. на длъжност младши 2 автоконтрольор при с-р Пътна полиция ОДМВР – Търговище, в присъствието на свидетелите по акта Д. А. Й. и Т. М. Д., против Х. Д. С., ЕГН **********, за това, че на 08.06.2022 г. в 11.18 ч. в с. Моравица, общ. Антоново, ул.

„Г.Миленов“ до № 1 в посока към гр. София – населено място, обозначено с пътен знак Д-11, при максимално допустима скорост 50 км/ч. управлява собствения си л.а. СААБ с рег. № *** със скорост 104 км/ч., измерена, фиксирана и заснета с техн.средство ARH CAM S1 с фабр.№ 11743С4.

Изготвен снимков материал № 11743с4/0024417. Отчетен толеранс на измерената скорост от -3% (в полза на водача) и същата е установена на 101 км/ч. наказуема скорост. Нарушението е повторно за водача – в едногодишен срок след влизане в сила на електронен фиш К № 4514757, влязъл в сила на 18.11.2021 г., с който на водача е наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Посочено е в АУАН, че същият е съставен в отсъствието на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.

Посочено е в АУАН, че с извършеното лицето виновно е нарушило чл. 21, ал.

1 ЗДвП.

Записано е в акта, че лицето, срещу което е съставен, няма възражения и не желае наказателното постановление да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонализиран профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване. Нарушителят е подписал акта и е изписал датата на подписването му – 22.11.2022 г.

Въз основа на АУАН № 059256/25.10.2022 г. Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор ПП - Търговище издал Наказателно постановление № 221292-003105/21.12.2022 г., с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 1 400 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С електронен фиш серия К № 4514757 на ОДМВР – Велико Търново, влязъл в сила на 03.12.2021 г., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДвП.

Видно от справка в Централна база – КАТ от 28.06.2023 г. лек автомобил СААБ с рег. № *** е собственост на Х. Д. С..

За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели М. М. С. (актосъставител) и Д. А. Й.

(свидетел по акта). От показанията на М. М. С. се установява, че става въпрос за превишение на скоростта над 50 км/ч. в населено място, установено с АТС, поради което за нарушението не е издаден електронен фиш, а е върнато за установяване на собственика на автомобила, за посочване на водача и съставяне на акт, предвид че е предвидено лишаване от право за това нарушение. Свидетелят сочи, че по образуваната преписка е изпратена декларация чрез РУ по местоживеене на водача по чл. 188 от ЗДвП, като декларацията е върната попълнена от собственика на автомобила. По спомени 3 на свидетеля в декларацията е посочено, че собственикът е управлявал автомобила - г-н Х. С.. Сочи, че му е връчена покана за явяване за съставяне на акта и след като той не се явил, свидетелят съставил акта в негово отсъствие. При извършената проверка в АИС било установено, че това нарушение е второ за г-н С. и поради това е вписано като повторност в акта.

Свидетелските показания на св. Й. се припокриват с тези на св. С..

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни, обективни, еднопосочни и непротиворечиви.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна поради следните съображения:

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя при спазване на изискванията, визирани в чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, на чл. 43, ал. 1 и ал.

5 от ЗАНН. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съдът намира, че нарушението е ясно описано и правилно квалифицирано в НП и правото на защита на наказаното лице не е нарушено.

Разпоредбата на посочената за нарушена норма на чл. 21, ал. 1 ЗДвП регламентира, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от 50 4 km/h в населено място. Съгласно цитираните в АУАН и в НП разпоредби на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП, въз основа на които на жалбоподателя е наложено административно наказание, когато при условията на повторност водач превиши разрешената максимална скорост над 50 km/h, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. За превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда за водача глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Разпоредбата на чл.

182, ал. 4 от ЗДвП от своя страна предвижда, че за повторно нарушение по ал.

1, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца.

Съгласно § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 в двугодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Цитираната разпоредба е ясна и не дава повод за противоречиво тълкуване на това кога едно нарушение е извършено в условията на повторност. От значение за квалифициране на нарушението като повторно несъмнено е кога е извършено второто поред нарушение, а не кога е издадено НП, с което нарушителят се санкционира за това Д.ие.