Решение № 374 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500176 по описа за 2022 година

С Решение № 1634/20.12.2021г., постановено по гр. дело № 1612/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, е прието за установено по делото, че Е. Й. М. дължи на ,,ЮБЦ“ ЕООД сумата от 26, 21 лева, дължими за абонамент по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***/12.01.2018г. за периода 15.01.2018г.- 02.02.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №8329/20г. по описа на БРС, като е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 77, 76 лева, за периода от 22.12.2017г.-14.01.2018г. и за периода 03.02.2018г.- 21.02.2018г. С цитираното решение, съдът е осъдил Е. Й. М. да заплати на ,,ЮБЦ“ ЕООД сумата от 106, 87лева, представляваща сторените по делото разноски.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Е.

Й. М., с която се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е уважена исковата молба на цесионера, както и в частта за разноските. Жалбоподателят намира решението за неправилно и необосновано в атакуваната част, постановено в противоречие с материалния 1 закон и процесуалните правила. Твърди се, че дружеството-цедент (,,Българска телекомуникационна компания“ ЕАД) не е изпълнило задълженията си по предоставяне на качествена услуга за доставка на интернет. Излага се становище за нищожност на договора поради липса на основание, както и че същият бил сключен при явно неизгодни условия.

Твърди се, че със Закона за електронните съобщения се въвеждал задължителен минимален обем на предоставените услуги за интернет, който в случая не бил спазен. В жалбата се твърди, че районният съд не е обсъдил в пълнота свидетелските показания, касаещи договорно неизпълнение от страна на доставчика на интернет, както и липса на съдействие за отстраняване техническите неизправности. С жалбата се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените претенции да бъдат уважени.

В съдебно заседание въззивникът – Е. Й. М. лично поддържа своята жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ,,ЮБЦ“ ЕООД, с който се посочва, че между страните са съществували облигационни отношения, по силата на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 12.01.2018г. (неоспорен от ответника) в първоинстанционното производство. Посочва се, че съгласно ОУ, въззивникът имал качеството абонат и потребител на услуги и се пояснява, че далекосъобщителното дружество се задължавало да предостави на абоната основни и допълнителни съобщителни услуги по предпочетения тарифен план, а потребителят следвало да заплаща в срок съответната месечна такса.

Развиват се подробни съображения във връзка с наведените от въззивника твърдения за качеството на предоставената услуга. Цитират се отделни клаузи от Общите условия и процесния договор. Подчертава се, че потребителят подписал декларация от 12.01.2018г., че получил ОУ на ,,Виваком Мобикс LTE“ и ОУ за ,,Виваком TV“. Твърди се, че за ползване на услугата, на абоната била предоставена СИМ карта и безжичен рутер с аксесоари, поради 2 което последният знаел, че интернет достъпът е безжичен. В отговора на исковата молба се посочва, че на 31.01.2018г., ответникът (въззвиник) изпратил писмо до оператора, с което уведомил, че прекратява договора, тъй като доставеният интернет не отговарял на съответните параметри за качество. На 13.02.2018г., било върнато предоставеното оборудване и страните подписали споразумение за прекратяване на договора. В отговора на жалбата се прави подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Излага се становище, че правилно районният съд намерил за неоснователни възраженията на ответната страна за нищожност на договора. Навеждат се доводи, че абонатът не се възползвал от предоставените възможности, предвидени в ОУ за установяване качеството на предоставената услуга.

Излагат се аргументи относно начислените суми за ползване на интернет услуги, като същите се описват подробно. Посочва се, че за периода от 22.12.2017г. до 21.12.2018г., въззивникът използвал общо 119 GB интернет трафик. Развиват се съображения, че районният съд неправилно приел, че договорът между страните бил прекратен на 02.02.2018г., когато телекомуникационното дружество получило писмено изявление от ответника за предсрочно прекратяване облигационните отношения. Посочва се, че горното изявление представлявало 30-дневно писмено предизвестие преди изтичането на първоначално уговорения срок. С отговора на въззивната жалба се претендира да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъде оставена въззивната жалба без уважение.

Отправя се искане да бъдат присъдени разноски по делото, направени пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – „ЮБЦ“ ЕООД със седалище гр. София не изпраща представител. Депозира по делото писмено становище, в което оспорва жалбата и изразява становище по основателността й.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД.

3

Няма спор по делото, а и видно от представените писмени доказателства, че между „Българска Телекомуникационна Компания“ АД („БТК“ АД) и ответника Е. Й. М. е подписан Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** с предмет услугата „Комбинирай и спести“, включваща предоставяне на достъп до телевизионни канали чрез пакет „Виваком TV L“ с месечен абонамент от 22, 99 лева и интернет услуга чрез пакет „Виваком Мобикс 60 LTE“ с месечен абонамент 21, 80 лева. Според Договора максималната скорост на пренос на данни при „сваляне“ е – до 112 Mbps, а при „качване“ – до 37,5 Mbps. Включените МВ в пакета са 60 000 МВ на максимална скорост, след това скорост от 256 Kbps.

Според Договора при предоставяне на услугата „Виваком Мобикс 60 LTE“ се дължи еднократна активационна такса от 10 лева с ДДС. Тази услуга се предоставя чрез сим карта, ограничена само за достъп до интернет и само за работа на адреса на абоната. Услугата се инсталира самостоятелно от абоната чрез закупения от него безжичен рутер. Видно от Договора операторът не носи отговорност за влошено качество на услугата, породено от независещи от него обстоятелства, едни от които са „архитектурни и географски особености“. Срокът на сключения между страните договор е 24 месеца.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.01.2018г. ответникът подписва декларация, че е получил Общите условия за „Виваком Мобикс LTE“ и Общите условия за „Виваком TV“. Според ОУ, които са налични на интернет страницата на ищеца, за ползване на услугата, дружеството предоставя СИМ карта и безжичен рутер (крайно устройство) със следните аксесоари: електрически адаптер; външна антена за подобряване на приемания сигнал; кабели за свързване към електрическо захранване; еthernet кабел за свързване на рутера с компютъра; брошура с инструкции, показващa как се инсталира Мобикс. Следователно ответникът е наясно още с подписване на Договора, че Интернет достъпът ще е безжичен, а не кабелен.

Установява се по делото, че на 15.01.2018г. е подписан констативен протокол, който удостоверява, че ответникът е получил оборудване – приемник за сателитна телевизия, карта за достъп, сателитна антена, стойка за антена и конвектор. На 31.01.2018г. ответникът изпраща писмо до оператора на адреса, посочен в Договора, с което го уведомява, че прекратява Договора, тъй като доставеният интернет не отговаря на 4 договорените условия. Писмото е получено на 02.02.2018г. На 13.02.2018г. ответникът връща на оператора оборудването, което му е предоставено. На същата дата е подписано и споразумение за прекратяване на Договора.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която посочва, че за периода от 22.12.2017г. до 21.02.2018г. ответникът е използвал общо 119 GB интернет трафик.

По делото не се спори относно обстоятелството, че на 16.10.2018г. между „БТК“ ЕАД (цедент) и „С.Г. Груп“ ООД (цесионер) е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към ответника в размер на 77, 76 лева. Цедентът издава на цесионера и потвърждение за прехвърляне на вземането, което е с длъжник именно Е. Й. М.. Съгласно чл. 5 от Договора за цесия цесионерът е упълномощен да уведомява длъжниците за факта на цесията. Като приложение към исковата молба, респективно като доказателство по делото е прието пълномощно, с което „БТК“ ЕАД упълномощава „С.Г. Груп“ ООД да представлява оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет на договора за цесия, и да им изпраща уведомления за цесията. На 01.10.2019г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „С.Г. Груп“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към ответника в размер на 77, 76 лева. Цедентът издава на цесионера и потвърждение за прехвърляне на вземането, което е с длъжник именно Е. Й. М..

Безспорно се установява обстоятелството, че на 18.12.2020г. ищцовото дружество подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Е.М., по което е образувано ч. гр. дело № 8329/2020г. по описа на Районен съд – Бургас и въз основа на депозираното заявление е постановена Заповед за изпълнение № 261406 от 21.12.2020г., по силата на която е разпоредено Е.М. да заплати на дружеството сума в размер от 77, 76 лева, представляваща стойността на далекосъобщителни услуги по Договора, както и сумата от 21, 57 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда. В заповедта не е посочено за какъв период се претендират суми за услуги, но в заявлението той е посочен, а именно – 22.12.2017 г. – 21.02.2018г.

Първоинстанционното решение в частта, в която е прието за 5 установено, че въззивникът – ответна страна в първоинстанционното производство не дължи суми за потребление за периода от 22.12.2017г. до 14.01.2018г. и за периода от 03.02.2018г. до 21.02.2018г. е влязло в сила и не е предмет на обсъждане в настоящото производство. Делото е висящо единствено относно дължимата сума от 26, 21 лева - абонамент по Договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги за периода от 15.01.2018г. до 02.02.2018г., за която е издадена частично и цитираната по-горе заповед за изпълнение.

При така изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че между ответника Е.М. и праводателя на ищеца са съществували облигационни правоотношения по силата на сключен между тях Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 12.01.2018г., който договор е подписан от ответника и не е бил оспорен в първоинстанционното производство. По силата именно на този договор ответникът е имал качеството на потребител на услуги от мобилен оператор съгласно т. 1 от ДР на ЗЕС, като с договора телекомуникационното дружество се е задължило да предоставя на ответника в качеството му на абонат и потребител на електронно съобщителни услуги договорените основни и допълнителни такива услуги по предпочетен тарифен план. От своя страна ответникът е поел задължението да заплаща за срока на договора съответната месечна абонаментна такса.

Въззивникът възразява относно качеството на предоставената услуга, като твърди, че на практика не е имало интернет, както и че договорът е сключен при явно неизгодни условия, при липса на основание (поради което се твърди, че е нищожен), както и в противоречие с целите, посочени в чл. 4 от ЗЕС. Освен това настоява, че в сключения от него индивидуален договор не се съдържал текст, който да сочи, че интернета ще е изцяло безжичен.