Определение № 31882 от 12.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31882 гр. София, 12.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110114267 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

След размяна на книжа и като съобрази изложените в тях становища на страните, настоящият състав приема, че делото не е подсъдно на българския съд относно исковете в частта за родителските права по отношение на детето на страните режима на лични отношения и издръжката.

Производството е образувано по искова молба от С. И. Кочев с предявен против ответника Н. И. А. иск с правно основание чл. 59, ал. 2 СК.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, който по съществото си представлява насрещен иск със същото правно основание.

Между страните не е спорно, а и са ангажирани доказателства в този смисъл, от които това обстоятелство се установява на пръв поглед обстоятелството, че двамата съпрузи и техните деца са български граждани, които имат обичайно местопребиваване в САЩ.

Предвид установената фактология, могат да се направят следните правни изводи:

Възражението на ответника Главчев, че българският съд не е компетентен да разгледа делото в частта относно исковете за развод е неоснователно. То не държи сметка за разпоредбата на чл. 3, б. „б“ на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно 1 международното отвличане на деца (Регламент (ЕС) 2019/1111). Съгласно цитираната норма компетентен да разгледа въпроси, свързани с развод е съдът на държавата членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В случая тази хипотеза е налице, тъй като макар Великобритания да не е членка на Европейски съюз, доколкото двамата съпрузи са граждани на държавата членка на ЕС - България, то искът за развод попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2019/1111 и българският съд е компетентен да го разгледа.

Българският съд не е компетентен да разгледа делото относно исковете в частта за предоставяне на родителски права, режим на лични отношения между детето А К К. и родителите и издръжката. Регламент (ЕС) 2019/1111 не урежда въпросите за родителски права(родителска отговорност) в случаите и свързаните с тях задължения за издръжка, когато децата нямат обичайно местопребиваване в държава членка на ЕС и страните не могат да постигнат съгласие относно избор на съд – чл. 7 – чл. 14. Доколкото регламентът е неприложим, то макар въпросите относно издръжка, свързана с родителски права, да се урежда от регламента (вж. т. 13 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2019/1111 in fine), компетентния съд не може да бъде определен по реда на посочения акт. При липса на избор на съд от страните, които нямат обичайно местопребиваване в държава членка на ЕС, приложение в частта за издръжката не може да намери и Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (вж. чл. 3-7).

Ето защо компетентния съд в частта относно исковете за родителски права се определя от чл. 5, пар. 1 от Хагската конвенция от 19.10.1996 г. за компетентност, приложимо право, признаване, влизане в сила и сътрудничество във връзка с родителската отговорност и мерки за защита на децата (Хагската конвенция от 1996 г.). Съгласно цитираната разпоредба компетентен да разгледа спор за родителски права е съдът в договарящата държавата, в която детето има обичайно местопребиваване. По настоящото дело тези изисквания са изпълнени, тъй като децата имат обичайно местопребиваване в САЩ и посочената държава, както и Република България, са страни по Хагската конвенция от 1996 г., видно от публичнодостъпната й интернет страница (https://www.hcch.net/en/states/hcch-members/details1/? sid=75).

2

Във връзка с исковете в частта относно присъждане на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, то по мнение на настоящия състав същият не следва да се разглежда като самостоятелен иск за издръжка, тъй като детето не е страна, т.е. не е търсещо издръжка, а като иск, свързан с иска за родителски права (подобно на автономното тълкуване, дадено в т. 13 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2019/1111, а в българското национално право – чл. 59, ал. 2 СК). Ето защо правилата за международна подсъдност следва да бъдат определени по реда на чл. 5, пар. 1 от Хагската конвенция от 1996 г.

(вж. в подобен смисъл Определение № 176 от 11.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1043/2022 г., III г. о., ГК). Именно това тълкуване съответства на найвисшия интерес на детето, тъй като единствено съдът по обичайното му местопребиваване е в състояние най-пълно са събере информация за действителните им нужди чрез разпит на свидетели, снабдяване с документи, за възможностите на родителите и стандарта в държавата, в която пребивават, като това стане бързо и ефективно. Тъй като следващото се от чл. 87 КМЧП приложение на правото на държавата, в която имат обичайно местопребиваване, без съмнение драстично ще забави и ненужно ще оскъпи производството. Подобно развитие не отговаря на интересите на непълнолетните.

Ето защо, по изложените по-горе съображения, българският съд не е международно компетентен по предявените искове в частта за предоставяне на родителски права, режим на лични отношения между детето и родителите и издръжката на детето и производството следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба, депозирана от С. И. К., против ответника Н.

И. А. с правно основание чл. 59, ал. 2 СК в частите относно искане за предоставяне на родителски права, режим на лични отношения и издръжка между детето А К К. и родителите.

К.,

ВРЪЩА насрещната искова молба, депозирана от Н. И. А. против С. И. с правно основание чл. 59, ал. 2 СК в частите относно искане за 3 предоставяне на родителски права, режим на лични отношения и издръжка между детето А К К. и родителите.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14267/2023 г. по описа на СРС на основание чл. 130 ГПК в посочените части.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4