Решение № 17 от 18.04.2023, Районен съд - Чепеларе

Решение № 17/18.04.2023 г. по гр.д. № 133/2022 г.

Съдия докладчик: Сона Гарабедян

Производството е образувано по искова молба, подадена от Застрахователно дружество "********" АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: С., район ......., бул.

"......." № …. против Агенция „********” – гр. С., ЕИК ********, чрез ОПУ Смолян, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителени искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 05.03.2020 г. в път II-86, 69+600км., община Чепеларе, област Смолян е възникнало ПТП, при което МПС „Дачия Докер“, с рег. № ......., собственост на „.......“ ЕООД - клон Пазарджик, управляван от А. Г. К., движейки се по пътното платно, се натъкнал на непредвидимо препятствие на пътя, а именно: по време на движение паднал камък върху МПС „Дачия Докер“ и се реализирало ПТП с материални щети. За събитието бил съставен Протокол за ПТП № 1576208 от 05.03.2020 г. от органите на ПП - РУ Чепеларе при ОДМВР Смолян. Причина за настъпване на автопроизшествието било наличието на необезопасен участък на и около пътното платно, вследствие на което внезапно падали камъни на пътя и причинили щети на правомерно движещото се МПС. В резултат били причинени имуществени вреди на горепосочения автомобил, изразяващи се в повреди по същия, подробно описани от автоекспертите на застрахователя в съставеното от него Опис-заключение по щета и Опис на претенция, а именно: повредена предна част на автомобила - предна маска, преден peг. номер, предна греда, радиатор и др.

В изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка „Каско на МПС", полица № 00500100319769 от 2019 г., покрити рискове А - 4x4, с период на валидност от 31.07.2019 г. до 30.07.2020 г., на МПС „Дачия Докер“, с рег. № ......., собственост на „.......“ ЕООД - клон Пазарджик към момента на ПТП, в ЗД "********“ АД била образувана преписка по щета № **********/2020 г. Увреденото МПС „Дачия Докер“, с рег. № ....... било огледано от експерти на дружеството, описани били повредите, причинени в резултат на процесното ПТП, определен и изчислен бил размерът щетите в размер на сумата от 928.29 лв., съгласно Опис -протокол по щета № **********/06.03.2020 г. С възлагателно писмо от 19.03.2020 г. увреденото МПС било предадено на Автосервиз „.....“ за отстраняване на щетите. На 08.04.2020 г. в ЗД „********“ АД е постъпило искане от застрахованото лице за извършване на допълнителен оглед и оценка на щети по МПС, като такъв бил извършен на 08.04.2020 г. и били описани допълнително констатирани щети по МПС. Направена била нова калкулация на щетите, определен и изчислен бил размерът щетите в размер на сумата от 1476.58 лв., съгласно Опис - протокол по щета № **********/10.04.2020 г. Увреденото МПС било отремонтирано в доверен сервиз на Застрахователя - „.....“ ООД. На 09.04.2020 г. с приемо-предавателен протокол МПС било предадено от сервиза, извършил ремонта, на собственика му. Опредеделена и изчислена била стойността на извършения ремонт в размер на сумата от 1269.67 лв., за което „.....“ ООД издало на ЗД „********“ АД фактура № 1003008148/21.04.2020 г. на същата стойност. Съгласно доклад по щета № **********/13.05.2020г. на ЗД „********“ АД било прието, че стойността на обезщетението, което следвало да се заплати от застрахователното дружество на собственика на увреденото МПС е в размер на 1269.67 лв. С преводно нареждане от 14.08.2020 г., ЗД „********“ АД заплатило на собственика на увреденото МПС пълния размер на застрахователното обезщетение в размер на 1269.67 лв.

Излага се, че съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ, ЗД „********“ АД, като застраховател по застраховка Каско на МПС, с изплащане на застрахователното обезщетение, встъпвал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата. С нормите на чл. 19, ал.

1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП на Агенция “********” било възложено задължението за 1 управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища. Съобразно чл.

48, ал. 1, т. 1 от ППЗП, в задължение на Агенция “********” било вменено поддръжката на републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии, както и платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. Предвид легалната дефиниция на понятията “поддържане на пътищата” и “ремонт на пътищата” в параграф 1 от ДР на ЗП - вмененото с горецитираната норма задължение за Агенция “********” се изразявало в извършването на дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно - експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. За уважаване на претенцията не било необходимо установяване на конкретните служители, поведението на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считали за причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато били в резултат на действия, но и когато са настъпили в резултат на бездействие на лицето, на което е била възложена съответната работа. За възложителите бездействието било основание за отговорност за увреждането, когато то се изразявало в неизпълнение на задълженията, които произтичали от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа - позовава се на Постановление № 9/1966 г. на ВС. Предвид гореизложеното ....., ОПУ Смолян следвало да отговаря за причинените при ПТП-то имуществени вреди, поради което за ищеца се породил правен интерес от завеждане на настоящия иск.

На 10.12.2021 г. застрахователното дружество изпратило до ответника регресна покана с рег. № 042-65/6/10.12.2021 г. за доброволно възстановяване на стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по преписка № **********/06.03.2020 г. Поканата била получена от ....., ОПУ-Смолян на 14.12.2021 г., но до настоящия момент сумата не била възстановена на дружеството. Поради това и на основание КЗ за ЗД „********“ АД възникнал правен интерес от подаване на настоящата искова молба срещу длъжника „Агенция ********“, ОПУ-Смолян за сумата от 1269.67 лв., представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка Каско на МПС на увреденото лице.

Предявена е и акцесорна претенция за мораторна лихва за забава по чл. 86, ал. 1, във вр. с чл.

84, ал. 2 от ЗЗД за периода от деня, следващ датата на изтичане на 10 - дневния срок от получаване на регресната покана от ....., ОПУ-Смолян - 25.12.2021 г., до деня предхождащ датата на предявяване на настоящия иск - 08.05.2022 г. в размер на 47.62 лв., както и законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда до окончателното плащане.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена Агенция „********“, Областно ..... - Смолян да заплати на Застрахователно дружество „********” АД, сумата от 1269.67 лв., представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка Каско на МПС на увреденото лице, както и 47.62 лв. - мораторна лихва за периода от 25.12.2021 г. до 08.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност на иска, тъй като нямало причинна връзка между противоправното бездействие на служителите на Агенция „********" и настъпил вредоносен резултат за ищеца, както се твърдяло в исковата молба.

От представените от ищеца доказателства за настъпилото на 05.03.2020 г. ПТП не ставало ясно точното място на пътнотранспортното произшествие, астрономическото часово време, метеорологичните условия, скоростта, с която се движел автомобилът по време на произшествието, както и поведението на насрещно движещия се автомобил, относно възможността да бъде избегнато произшествието, както и други съществени фактори, определящи движението на автомобила като безопасно по смисъла на чл. 20 от ЗДвП.

2

От представените от ищеца доказателства било видно, че за настъпилото на 05.03.2020 г.

ПТП, при което били причинени вреди на МПС, бил съставен протокол за ПТП № 1576208/05.03.2020 г. от органите на РУ на МВР - Чепеларе, съгласно чл. 4 от Наредба № Iз41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.

Протоколът за ПТП имал характера на официален свидетелстващ документ и се ползвал с обвързваща съда формална доказателствена сила единствено за обстоятелствата възприети лично от съставителя на акта /в конкретния случай наличието на конкретни вреди по процесното МПС/. Тъй като съставителят на протокола за ПТП не бил пряк свидетел на вредоносния инцидент, в частта си относно механизма на причиняване на съставомерната вреда, доколкото в тази си част бил съставен по данни на водача на увреденото МПС, той не се ползвал с обвързваща доказателствена сила досежно обстоятелствата на причиняване на вредите, които в рамките на ангажиране на отговорността следвало да се докажат съобразно правилата на доказването с пълно и главно доказване от страната, която черпела права от тези обстоятелства - ищеца по главния иск.

В протокол за ПТП № 1576208/05.03.2020 г., съставен от органите на РУ на МВР - Чепеларе, не се сочели метеорологичните условия, скоростта, с която се е движел автомобила по време на произшествието, както и наличието на насрещно движещ се автомобил, относно възможността да бъде избегнато произшествието, както и други съществени фактори, определящи движението на автомобила като безопасно по смисъла на чл. 20 ЗДвП. Нямало данни дали автомобилът е бил снабден с гуми, предназначени за зимни условия или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm, каквото е изискването на ЗДвП.

Посоченият участък от път II - 86 бил сигнализиран със знак А17 и в двете посоки - на км 63+400 вдясно (посока Чепеларе) и км 69+900 вдясно (посока Пловдив). Съгласно чл. 30, ал.

1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак А17 "Опасност от срутване или наличие на паднали камъни", се използвал за сигнализиране на пътен участък, в който съществува опасност от падащи или паднали камъни върху платното за движение. Водачите на МПС били длъжни да изберат такава скорост на движение, че да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Всички обстоятелства около възникването на ПТП в иска на ищеца се основавали единствено на твърденията на водача на увредения автомобил, който бил заинтересовано лице съгласно чл. 172 от ГПК и в случая било нормално да твърди обстоятелства, които изключвали неговото виновно поведение.

Оспорва размера на посочените вреди. Не съставлявало доказателство за размера на настъпилите вреди, както и за наличието на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди, представеното по делото опис - заключение на Застрахователното дружество и калкулация по претенцията. Тези документи били съставени от служители на застрахователното дружество, удостоверяващи изгодни за издателя си факти и по същество представлявали една декларация, която по нищо не се отличавала от твърденията на ищеца в процеса, които сами по себе си подлежали на доказване. Други доказателства ищецът не е ангажирал за установяването на тези факти, които били правопораждащи по отношение на правото на ищеца да получи претендираните суми. Уврежданията по автомобила, за които ищецът претендирал, можело да се дължат на сочената от него причина, но можело да се дължат и на друг фактор, което съмнение не било елиминирано с посоченото доказване.

Твърди, че водачът е проявил небрежност при управлението на автомобила, нарушил е разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.